Кратуните - незалязващ чар и практичност за бита
Наскоро ни подариха дребни кратунки и децата ме попитаха стават ли за ястие, служат ли за нещо. Започнах да изяснявам, че кратунките имат дълга история в нашия обичай и национално творчество даже и са били доста по-важни, в сравнение с са в този момент - за ефектна есенна украса и битово въодушевление в интериора. Бяха очаровани, че те фактически са служели за нещо, само че ето такива инцидентно попаднали в мозъците им мисли са превъзходен мотив да разкрием освен това за бита на тогавашните хора.
Кратунките, които са употребили българите, главно два типа Cucurbita var. ovifer (дребните, нормално жълто-зелени, които стават бледоръждиви) и Lagenaria (по-едрите, бледозелени, които стават бледоохрени), са тип декоративни тикви, които не се ядели, както и в този момент. По типове и фасони те са доста, само че тези се оказват най-практичните. Обикновено са ги сеели край стобори и греди, край врати и плетища, тъй като това е увивно растение, което се развива най-добре, когато има добра опора и има опция плодовете му да висят и съхнат във въздуха.
Както всяка тиква, и тази не изисква особени грижи. Важен моментът на правене на разсад и ъсответно - разсаждането напролет, само че може да се сеят непосредствено в земята, стига температурата на въздуха трайно да минава 18 градуса - нормално през май. Непретенциозните растения били съвсем изцяло забравяни през усилното лято, само че есенно време, когато зимата наближава и стартира да се обира градината до листо, те към този момент започвали порядъчно да изсъхват и народът е сещал за многочислените им приложения.
Големите кратуни са се употребявали за глава на бостанското чучело, което е разгонвало свраките от лозето. Семената вътре в допълнение дрънкат, а плашилото е леко и се върти свободно.
След като изсъхнели, кратуните се изрязвали съгласно задачата - от горната страна, където отворът е доста малко или по-долу - където става по-широк и са служели за предпазване на сухи хранителни запаси - самата кратуна е проветрива и по този начин фасул, леща, сухи подправки и други не са мухлясвали.
По дребните кратунки са се изрязвали дребен отвор и по този начин служели за загребване и отмерване с точна мярка, както и за пиянство на вода. По-удобни за били от глинените съдове, тъй като са по-леки и в случай че се счупят, няма да огромна загуба.
Големите кратуни могат да служат за лека фуния, с която се наливат тежки винца и благи ракии.
Вероятно е имало и по-артистични натури и те, както вършим през днешния ден, са рисували върху кратуните, просто по този начин - за хубост на стаите и двора.
А в този момент по-практично - Как да си отгледаме кратунки?
Най-добре става от семена от магазин и като следваме инструкциите от пакетчето или на консултант-продавача. Трябва ни плодородна почва, много слънце и опора наоколо, по която да пуснем врежето на кратунките. Поливането е умерено, в горещите дни - повечко и в основата на растението, не върху листата. Разликите не са доста огромни в развъждането на двата типа, само че въпреки всичко:
Cucurbita pepo var. ovifera - Разсадът се прави края на март и май се сее в градината. Семенцата - 3-4 на брой, може да се пуснат и през май непосредствено в почвата - на 2-3 см дълбочина, на разстояние 50 х 50 см. Имайте поради. че растенията могат да се стигнат височина до 4 метра. Добре е да бъдат до ограда, беседка, заслон - на всички места, където ще могат да пропълзят. Размерът на плодовете доближава до 10-15 сантиметра.
Lagenaria - Засяват се по същия метод, само че на по-голямо разстояние на семенцата или разсада едно от друго през 80 х 100 см. Те имат по-големи плодове и би трябвало да следите да не се опират една до друга или до стена, тъй като е допустимо гниене (кората стартира да омеква).
Кратуните се изчакват за обиране до изсъхване - най-добре на самото растение и преди да паднат есенните слани. Ако се постанова да се откъснат, направете го, като оставите дълга ръкохватка и осигурете условия кратуните да съхнат на непряка светлина, на проветриво място - най-добре върху мрежа. Когато ги поклатим и те стартират да дрънкат, значи семките са изсъхнали задоволително, че да се отделят от стените. Пристъпваме към рязане. След като с остро макетно ножче сме изрязали в стремежи тип, би трябвало да оставим кратунката да изсъхне добре и от вътрешната страна. Ако желаете гладка сърцевина, би трябвало да оберете деликатно бялата маса, за която са били закрепени семките, както е при тиквата. С лъжица, шкурка, с тръскане вътре на камъчета - както ви се стори удачно.
Кратуната би трябвало да се покрие с акрилен лак, с цел да се резервира цветът, в случай че ще ни е за украса и в случай че сме рисували преди този момент на нея. Акрилните бои също са най-хубавият вид за това, само че за по-сигурно потърсете материали за занимание и крафт хрумвания.
Кратунките, които са употребили българите, главно два типа Cucurbita var. ovifer (дребните, нормално жълто-зелени, които стават бледоръждиви) и Lagenaria (по-едрите, бледозелени, които стават бледоохрени), са тип декоративни тикви, които не се ядели, както и в този момент. По типове и фасони те са доста, само че тези се оказват най-практичните. Обикновено са ги сеели край стобори и греди, край врати и плетища, тъй като това е увивно растение, което се развива най-добре, когато има добра опора и има опция плодовете му да висят и съхнат във въздуха.
Както всяка тиква, и тази не изисква особени грижи. Важен моментът на правене на разсад и ъсответно - разсаждането напролет, само че може да се сеят непосредствено в земята, стига температурата на въздуха трайно да минава 18 градуса - нормално през май. Непретенциозните растения били съвсем изцяло забравяни през усилното лято, само че есенно време, когато зимата наближава и стартира да се обира градината до листо, те към този момент започвали порядъчно да изсъхват и народът е сещал за многочислените им приложения.
Големите кратуни са се употребявали за глава на бостанското чучело, което е разгонвало свраките от лозето. Семената вътре в допълнение дрънкат, а плашилото е леко и се върти свободно. След като изсъхнели, кратуните се изрязвали съгласно задачата - от горната страна, където отворът е доста малко или по-долу - където става по-широк и са служели за предпазване на сухи хранителни запаси - самата кратуна е проветрива и по този начин фасул, леща, сухи подправки и други не са мухлясвали. По дребните кратунки са се изрязвали дребен отвор и по този начин служели за загребване и отмерване с точна мярка, както и за пиянство на вода. По-удобни за били от глинените съдове, тъй като са по-леки и в случай че се счупят, няма да огромна загуба. Големите кратуни могат да служат за лека фуния, с която се наливат тежки винца и благи ракии. Вероятно е имало и по-артистични натури и те, както вършим през днешния ден, са рисували върху кратуните, просто по този начин - за хубост на стаите и двора.А в този момент по-практично - Как да си отгледаме кратунки?
Най-добре става от семена от магазин и като следваме инструкциите от пакетчето или на консултант-продавача. Трябва ни плодородна почва, много слънце и опора наоколо, по която да пуснем врежето на кратунките. Поливането е умерено, в горещите дни - повечко и в основата на растението, не върху листата. Разликите не са доста огромни в развъждането на двата типа, само че въпреки всичко:
Cucurbita pepo var. ovifera - Разсадът се прави края на март и май се сее в градината. Семенцата - 3-4 на брой, може да се пуснат и през май непосредствено в почвата - на 2-3 см дълбочина, на разстояние 50 х 50 см. Имайте поради. че растенията могат да се стигнат височина до 4 метра. Добре е да бъдат до ограда, беседка, заслон - на всички места, където ще могат да пропълзят. Размерът на плодовете доближава до 10-15 сантиметра.
Lagenaria - Засяват се по същия метод, само че на по-голямо разстояние на семенцата или разсада едно от друго през 80 х 100 см. Те имат по-големи плодове и би трябвало да следите да не се опират една до друга или до стена, тъй като е допустимо гниене (кората стартира да омеква).
Кратуните се изчакват за обиране до изсъхване - най-добре на самото растение и преди да паднат есенните слани. Ако се постанова да се откъснат, направете го, като оставите дълга ръкохватка и осигурете условия кратуните да съхнат на непряка светлина, на проветриво място - най-добре върху мрежа. Когато ги поклатим и те стартират да дрънкат, значи семките са изсъхнали задоволително, че да се отделят от стените. Пристъпваме към рязане. След като с остро макетно ножче сме изрязали в стремежи тип, би трябвало да оставим кратунката да изсъхне добре и от вътрешната страна. Ако желаете гладка сърцевина, би трябвало да оберете деликатно бялата маса, за която са били закрепени семките, както е при тиквата. С лъжица, шкурка, с тръскане вътре на камъчета - както ви се стори удачно.
Кратуната би трябвало да се покрие с акрилен лак, с цел да се резервира цветът, в случай че ще ни е за украса и в случай че сме рисували преди този момент на нея. Акрилните бои също са най-хубавият вид за това, само че за по-сигурно потърсете материали за занимание и крафт хрумвания.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ