Наскоро написах материал за това как известният изобретател Томас Едисън

Наскоро написах материал за това по какъв начин известният откривател Томас Едисън е употребявал късата сънливост като инструмент за ентусиазъм и нови хрумвания. Предвид метода, по който работи интернет, това означаваше, че всички мои профили в обществени мрежи ще бъдат обсипани от стотици други публикации за Едисън.

Повечето от тях не ме впечатлиха с нищо изключително, само че едно заглавие ми притегли вниманието: „ Защо Томас Едисън е желал от претендентите за работа да ядат чорба пред него “. Чакай малко, помислих си, това е цялостна полуда. Човекът несъмнено е бил още по-луд, в сравнение с допускат странните му привички за сън.

От обявата на Андрю Мартин в The Medium излиза наяве, че Едисън е имал много чудноват метод към интервюирането на асистентите, които са желали да работят в неговите лаборатории. Той ги е канил на обяд и постоянно им е поръчвал чорба.

„ Причината за поръчването на чорба е била, че изобретателят е желал да види дали претендентите са добавяли сол и пипер преди да опитат ястието, или са изчаквали да го тестват, преди да продължат с подправките “, споделя Мартин. „ Едисън е отхвърлял на момента претендентите, които са прибързвали със солта, мотивирайки решението си с това, че не е желал да има чиновници, които разчитат прекалено много на авансово построени догатки. За Едисън хората, разчитащи на предубеждения, не са имали място в неговия бизнес, тъй като им е липсвало любознанието и желанието за задаване на въпроси, които играят основна роля в нововъведенията “, изяснява той.

Луд ли е бил Едисън?

Този трик не би бил изключително удобен в днешната бизнес среда. Освен това, потреблението на ресторантски ястия като инструмент за интервюиране на претенденти може да донесе спорни резултати, имайки поради алергиите и диетичните желания на актуалните хора. По-фундаменталният проблем обаче е, че цялата тази концепция звучи налудничаво. Има ли освен това в този трик, с изключение на ексцентричността на прочут откривател?

Макар че потреблението на чорба за оценка на качествата на претенденти за работа явно не е изключително добра концепция, необикновеният метод на Едисън към назначението на нови чиновници ми подсети за редица скорошни изследвания за интервютата за работа, които демонстрират, че концепцията не на изобретателя не е била толкоз налудничава, колкото наподобява на пръв взор.

На първо място, значимо е да знаете, че изследване след изследване разкрива, че интервютата за работа са съвсем безполезни в сегашни си тип. Самият развой по задаване на въпроси на хора, (дори и такива, които целят да покажат подготвеност в дадена сфера), постоянно облагодетелства положителните и ги извежда пред хора, които може да са по-знаещи и можещи от тях.

Каква е алтернативата? Заключенията, до които стигат създателите на тези прочувания, е че може би по-добрият метод при подбора на чиновници е директното тестване на техните умения и знания. Това може да стане под формата на изпитателна задача, елементарен работен план или съответен тест.

Не разказвай, а показвай

Иначе казано, изводът от проучванията е, че дейностите споделят повече от думите. Това значи, че методът на Едисън със супата не е бил доста надалеч от истината. Начинът, по който хората подправят храната си кореспондира с поведенчески правила, влияещи върху други техни дейности.

Изводът от всичко казано не е, че би трябвало да водите претендентите за работа на обяд (освен в случай че не сте гладни), а че Едисон е бил наясно с една от главните истини за процеса по назначение на нови чиновници. Ако в действителност желаете да разберете какво могат да предложат на вашата компания претендентите за работа, то би трябвало да намерите способи да тествате качествата им да вземат решение проблеми, с които се занимава вашата организация. Винаги може да получите по-добра визия за даден човек въз основа на това, което прави, спрямо това, което споделя.

……………………..

Джесика Стилман , бизнес блогър, за

Превод и редакция: Георги Георгиев