Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено
Н аскоро чух една история в няколко разновидността, която влияе извънредно мощно над мен. Разказаха ми я трима радикално разнообразни като характери и метод на мислене мои познати.
Първият път не взех поуката и смисъла насериозно, само че след третия път към този момент знаех, че това е алегория, която заслужават да знаят допустимо повече хора...
Защото всички мечтаем, всички желаем, всички копнеем желаното от нас да се сбъдне.
Но подготвени ли сме " да заплатим " за него? И притежаваме ли в действителност това, което може " да го заплати "?
Споделям с вас тази приказка. Нека тя ви подейства толкоз вдъхновяващо, колкото и на мен:
В периферията на Вселената имало едно магазинче.
На него нямало табелка – в миналото тя била отнесена от вихър, а новият притежател решил да не закачва нова, тъй като всеки локален гражданин знаел, че в магазина се продават стремежи.
Асортиментът на магазина бил голям.
Тук можело да се купи на практика всичко: големи яхти, жилища, брак, пост вицепрезидент на корпорация, пари, деца, обичана работа, красиво тяло, победа в конкурс, мощни коли, власт, триумф и доста, доста други неща.
Единственото нещо, което не се продавало, били животът и гибелта – с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика.
Всеки, който бил пристигнал в магазина, (а в действителност има и такива искащи, които нито един път не били влизали в магазина, а си останали вкъщи и просто са желаели) като първа стъпка желал да знае каква е цената на неговото предпочитание.
Цените били разнообразни.
Например, обичаната работа коствала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, подготвеност ти независимо да планираш и структурираш своя живот, религия в личните си сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където би трябвало.
Властта коствала доста повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално пояснение за всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя би трябвало да бъда задоволително висока), да си разрешаваш да казваш „ Аз “, заявявайки се себе си, без значение от утвърждението или неодобрението на близките.
Някои цени се оказали странни – брак било допустимо да получиш съвсем без пари, обаче щастливият живот коствал доста скъпо: лична отговорност за личното благополучие, умеене да получаваш наслаждение от живота, да знаеш своите стремежи, да се откажеш от устрема да съответсваш на близките, умеене да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш благополучен, да осъзнаеш личната си полезност, да се откажеш от бонусите на „ жертвата “, да поемеш риска, че ще се разделиш с няколко другари и познати.
Не всеки, които идвал в магазина, бил подготвен да купи своето предпочитание незабавно. Някои, виждайки цената, незабавно се обръщали и си тръгвали. Други дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки от къде биха могли да намерят още средства.
Някой започвал да се оплаква от прекомерно високите цени, молел да му създадат намаление или се интересувал по кое време ще има ликвидация.
А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното си предпочитание, опаковано в красива шумоляща хартия.
Другите купувачи гледали щастливците със злоба, клюкарствайки, че притежателят на магазина е техен прочут и че са получили желанието си просто по този начин, без каквито и да е старания.
Често предложили на притежателя на магазина да понижи цените, с цел да усили броя на купувачите. Но той постоянно отказвал, защото от това биха потърпевши качествата на желанията.
Когато го питали не се ли опасява, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намират смелчаци, които са подготвени да рискуват и да трансформират своя живот, ще се откажат от нормалния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, да за заплатят за осъществяването на своите стремежи. А на вратите на магазина към този момент 100 години имало надпис:
" Ако твоето предпочитание не се извършва, значи то още не е платено. "
Източник: Edna.bg
