Алтернативната история
Нашумялата в последно време „ различна история “ в действителност е род от научната фантастика. Тя изобразява действителността такава, каквато би могла да бъде, в случай че историята в някоя от своите повратни точки би тръгнала по различен път… И въпреки, съгласно баналната и изтъркана поговорка, Историята да не познава думата „ в случай че “, през днешния ден десетки хиляди хора по целия свят с въодушевление основават свои лични неповторими светове.
Първият различен историк е не някой различен, а известният римски историк Тит Ливий, който разсъждавал по какъв начин ли би изглеждал един предполагаем поход на Александър Македонски към Рим през 323 година прочие Хр. Според него, тази акция би трябвало да приключи с цялостен погром на непобедимия военачалник, който в действителността в никакъв случай не бил надвит. Без подозрение, на римляните тази догадка много се харесвала.
През XIX-ти век британският публицист Исак Дизраели употребява за първи път термина „ различна история “ в своята творба „ Литературни рядкости “, а малко по-късно – през 1849 година, написва книгата „ История на събитията, които в никакъв случай не са се случили “. През 1907 година Джордж Тревелян издал книгата „ Ако Наполеон беше спечелил борбата при Ватерло “.
Но всички те били затъмнени от Арнолд Тойнби, който написал нашумяла публикация за това, какъв щеше да бъде целият свят, в случай че Александър Велики не беше починал във Вавилон. Колегите му оценили публикацията като смешка на талант, само че това единствено довело до размножаването на такива „ смешки “ въпреки, че сериозната просвета не признава сходни игри на мозъка.
Разцветът на различната история е след Втората международна война, когато се появяват доста книги от вида, да вземем за пример: „ Ако Хитлер беше спечелил Втората международна война “. Истински пробив обаче настъпил през 1964 година с появяването на първата книга на Робърт Фогел – в нея той построил модел за бъдещето на Съединени американски щати без железопътни линии. Втората негова книга, написана през 1974 година, потвърждава, че робството в южните щати щяло да бъде много рентабилно до 1950-те години, когато се появили комбайните за памук. Тоест, премахването на робството в Съединени американски щати било единствено по идеологически аргументи, а стопанската система не играела никаква роля в това. За тези си произведения Фогел получил Нобелова премия.
Роберт Фогел
Източник на фотографията – Уикипедия
Разбира се, аргументите за едно или друго събитие са повече от задоволителни и не може да бъдат изменени. И въпреки всичко може да се забележи, че в историята има моменти на неустойчивост (точки на бифуркация), когато единствено един дребен подтик е задоволителен, с цел да се подсигурява, че целият по-нататъшен ход на събитията ще бъде изцяло друг.
Известно е да вземем за пример, че един от предводителите на ІІ-ия Кръстоносен поход – император Фридрих Барбароса, се удавил, до момента в който пресичал много плитка река, тъй като бил облечен в тежка железна ризница. След това армията му се върнала обратно. Но какво ли е щеше да се случи, в случай че тогава не бил облякъл бронята?
Любителите на фантастиката обичат да размишляват какво ли щеше да се случи, в случай че в Първата международна война бяха победили не силите на Антантата, а Германия и Австро-Унгария. Или да вземем за пример, в случай че японците в Пърл Харбър бяха избегнали генералната си неточност да бомбардират не остарелите американски линейни кораби, а складовете с гориво, събирано там от американците повече от 10 години, след което да кацнат и завладяват както самия остров, по този начин и корабите в пристанището. Може би въпреки всичко войната още веднъж ще бъде извоювана от американците – само че въпреки всичко с такава догадка разновидностите много се развъждат.
Разбираемо е за какво се моделират най-често военни дейности – на война се случват най-вече непредвидени премеждия. Това дава богат терен за развихрената фикция на основателите на компютърни игри. Например, основан е „ Светът на Великия деспот “, където фашистката тирания не е открита в Германия, а във Франция. Французите пък, дружно с Англия, губят Първата международна война – и в този момент още веднъж са принудени да се борят против Германия и Русия, която пък се ръководи от император Михаил.
В необятно рекламираната игра „ Светът на танковете “ са създадени голям брой танкове от разнообразни страни, като „ конструкторите “ им ги оборудват по най-невероятен метод. Естествено, създателите на всички тези разработки просто губят контакт с действителността и затъват в своите измислени светове. Да речем, смесват изцяло същинските чешки танкове „ Шкода “ от 30-те години на предишния век с митични такива, които трансформират дефинитивно „ различната история “ в най-обикновена игра. Същото е и с корабите. Всеки, който желае да победи като японец в борбата при атола Мидуей, просто прибавя още тридесетина торпедоносеца на самолетоносача „ Акаги “ – и готово!
Което единствено потвърждава, че „ различната история “, по този начин или другояче, е на първо място занимателна игра на мозъка. Е, в случай че пък някой желае да я трансформира в същински исторически размисли – тогава дано да разсъждава какво ли щеше да съставлява Европа, в случай че да вземем за пример, в нея нямаше железопътни линии? Може би и него го чака Нобелова премия?
Каква ли щеше да е историята през днешния ден, в случай че в действителност Хитлер бе спечелил Втората Световна Война?
