Дойде ли рецесията, ще пострадат най-много работещите в сивия сектор
Нашият пазар e по-консервативен, тъй че оставаме свързани с Европа и света, само че имаме капацитет да ограничим вредите от нея
– Повече от чудесни резултати за българската стопанска система дотук и внезапно – прогнози за криза. Вярно, за международната стопанска система, само че застрашени ли сме и ние и в случай че да, по кое време да я чакаме?
– Подобно развиване не е чак толкоз изненадващо. Ние сме минали през сходен интервал през 2007/2008 година Тогава имахме доста високи равнища на напредък, рекордни вложения, бюджетен остатък и ниски равнища на дълг, високи обществени заплащания. Но тогава международната стопанска система навлезе в криза. Нас ни удари много мощно през 2009 година Така че и тогава бързо се озовахме от интервал на висок напредък, на строителен взрив или балон на пазара на парцели в криза и загуба на работни места. Не е изцяло изненадващо.
– Не е ли по-различна обстановката в този момент и с какво?
– Разбира се, че е. Проблемът е във високата инфлация. Тя също в огромната си степен е привнесена извън. Подкрепена е и от вътре- с растеж на приходите. Извън това нашата стопанска система е в добра форма, в доста по-добра от 2008 година Индустрията ни е с по-висока добавена стойност, доста повече хора работят в такива браншове в съпоставяне със строителството, което помним, че беше най-силно ударено при тогавашната рецесия. Кредитът, който се влива в строителството, в по-голямата си степен си е наш, български, от спестяванията на хората. Докато, помним тогава, имаше голям притеглен запас, финансиран през банките. Сходно е, че рецесията идва от вън, и неизбежно ще ни повлияе. И няма по какъв начин да се попречи да пристигна, защото всичко е доста обвързано с Европа и със света. Така че фундаменталният въпрос е какъв брой ще бъде дълбока и какъв брой ще продължи. Като главният въпрос е има ли изплъзване от инфлацията без криза.
– Преди година доста прогнози предричаха мощна, само че къса инфлация. Сега май се обърнаха - ще бъде тук дълго. Вашите упования?
– Вече не можем да приказваме за къса инфлация, тя се задържа доста повече от първите оптимистични прогнози. Тя беше изпусната още в средата на 2021 година, когато потегли стабилно нагоре. И то освен в Централна и Източна Европа, само че и в Западна Европа, включително Германия, в страни, които не бяха виждали такива нейни стойности от десетилетия.
Войната в допълнение поддържа тези процеси и в някаква степен ги задълбочи. Сега огромният въпрос е по какъв начин да излезем от тази инфлация, без да влезем в криза. Защото лекуването на инфлацията е повдигане на лихвите, ограничение на кредитирането, което естествено води до криза, т.е. блокиране на интензивността. Две следващи тримесечия с негативен растеж е доста евентуално да се случи, въпросът е какъв брой ще бъде дълбока, какъв брой ще продължи и какъв брой време ще ни отнеме да излезем от нея.
– И какви са отговорите на тези въпроси- какъв брой дълга и дълбока ще бъде?
– Тук към този момент дебатът ще се насочи към фундаменталното здраве на Европа. И главно към нивото на задлъжнялост. Има страни с доста високи равнища на дълг. При тях е доста значимо по какъв начин ще се подвигат лихвите, по какъв начин ще повлияе върху тях. Какво се случва с дълга на Италия да вземем за пример? В България ние сме доста добре готови, тъй като имаме ниска задлъжнялост. Заради ниските равнища на дълг имаме пространство за маневриране. Както беше по време на пандемията, ние не направихме толкоз огромни дефицити като в Европа.
Имотният взрив също не е с подобен мащаб. У нас пазарът не е воден от натрупването на голям брой ипотеки на един експерт - да кажем, от цифровия бранш, и надлежно сриването им при загуба на приход. За разлика от зад океана, където, когато се развихри рецесията от 2008 година, всеобщо хора с нерешителен приход имаха по няколко ипотеки. В момента, в който изгуби работата си притежателят, това се отразява на целия заможен пазар. Нашият пазар остава закостенял, доста малко са хората, които имат подобен брой ипотеки. Ако си изгубят работата, това ще е тяхна персонална загуба, няма да засегне в такава степен банката, без да завлече цялата банкова система. Така че оставаме свързани с Европа и света, само че имаме капацитет да ограничим щетите.
– Кой признак или признаци биха ни подсказали, че рецесията е пристигнала и при нас?
– Най-важният индикатор, който би трябвало да гледаме, е пазарът на труда. Към момента заетостта ни е висока, приходите порастват. Ние рецесията в действителност я виждаме, когато хората изгубят работните си места. Предишната рецесия това се случи с 400 000 работни места, по време на пандемията – със 100 000, като по-сериозните вреди бяха лимитирани. Видима, действителна загуба на работни места от порядъка на няколкостотин хиляди е индикатор за криза. Ако това не го забележим в подобен мащаб, ще значи, че сме минали относително леко.
– Последната прогноза на Българска народна банка беше, че дефицитът на работна ръка, приходите и частният бранш ще порастват даже по-бързо от инфлацията. Споделяте ли я?
– Това все още е реалност- и растежът на пенсиите, и на заплатите е по-висок от инфлацията. Все отново зависи и от това по кое време се прави замерването и за кого се отнася. Хората, които получават минимална работна заплата, в този момент получават по-малко от предходната година и насъбраната инфлация към този момент е изяла увеличения приход. Има хора, които са изгубили покупателна дарба, само че това се компенсира през бюджета. Все отново инфлацията би трябвало да спадне до по-нормални равнища, тъй като сегашните стойности са рискови. Въпросът е дали тази промяна ще докара до загуба на работни места.
– Оценката ви за обновения бюджет? Трябва ли да бъдем все толкоз обществени, или би трябвало да станем малко по-десни, малко по-концентрирани към обществената си стратегия да вземем за пример?
– Със сигурност би трябвало да станем по-насочени към дълготрайните ограничения. Някои в посока инфлация и цени. Но той няма подобен мащаб и няма да изиграе тази роля, която се разяснява от политици и медии. Особено в случай че оставим настрани пенсионните ограничения, които бяха предстоящи. Това, че ще влезе добавката и ще има индексиране, се знаеше. Пакетът не е толкоз трагично огромен. Ще бъде забавно единствено това дали някои от ограниченията с налозите - понижението на Данък добавена стойност, на акцизи. Мисля, че в случай че има някакво понижение на цените, то няма да пристигна от тази посока. Генерално за стопанската система антиинфлационният резултат се чака от цените на суровините, новата годишна продукция за храните. Успокояване на инфлацията в цяла Европа.
– Заради политическата рецесия, в която по този начин или другояче сме влезнали, има заплаха да се разминем с парите от проекта за възобновяване. Каква е вероятността в оставащото време да успеем да наваксаме?
– Не мисля, че ще се случи. Възможно е да се навакса. Добре е да разграничим нещата. Едното е задатъкът, който е привързан с избрани промени, които към този момент се случват. Това го изпуснахме още предходната година. Сега въпросът е можем ли да получим всичките пари, които ни се поставят. Ако имаме продължителна политическа нестабилности една такава въртележка от избори, като тази, която предходната година ни загуби задатъка, може да се случи да изпуснем и някое заплащане. На този стадий не мисля, че сме там. Предстои да получим едно първо заплащане, което е в сериозен мащаб - над 2,5 милиарда лв.. То даже е по-голямо от второто, което е отплата за изпуснатия задатък.
Планът на финансите е до края на юли да се случат изискванията. Парламентът е същият, парите са същите, не е огромна вероятността да не го получим. По-трудно изпълнимо е да сме подготвени с подготовката за второто заплащане. И нещо значимо - може и да получим парите, само че да не сме подготвени с планове и да би трябвало да ги връщаме. Това не зависи от Народното събрание, а е по-скоро задача на изпълнителната и на локалната власт. Остава предизвикателство на равнище работа.
– А дали се разминаваме с приемането на еврото през януари 2024 година И дали би трябвало да опитаме да се придържаме към нея, доколкото се приема, че и растеж и приходи порастват по-бързо, в случай че си в еврозоната, в сравнение с в случай че си извън?
– Дългосрочен напредък и догонване можем да ги създадем и в еврозоната, и отвън нея. Зависи от нашите политики. Можем да ги създадем сполучливо и в случай че сме членове, можем да ги объркаме и на двете места. Това не е сребърен патрон, който влиза постоянно през всичко. Но задачите, които би трябвало да осъществим, са положителни и сами за себе си - да държим инфлацията ниска, недостига – невисок, дългът да бъде под надзор, постоянни финанси. По-добре да си осъществим това, което се изисква. То е по този начин и в проекта за възобновяване. Не бива да са самоцел, с изключение на за някои политици, които желаят да получат тези пари. Като общество по-важно е да си създадем промените и по проекта, и по този за еврото.
– Покрай рекордната инфлация може ли да се пробие курсът лев-евро?
– Няма причина за това. И преди сме имали рекордна инфлация. И тогава имаше спекулации, че курсът е продънен. Още повече че тя не е единствено наш проблем, а визира всички. Така че курсът е издържал на няколко кризи- на огромната криза от 2008/2009 година, на пандемия, в този момент и на война. Няма потребност още веднъж да отваряме този спор.
– Връщането на страната посредством тавани на цени, мораториуми и сходни тревожат ли ви?
– При всяка рецесия се появяват сходни ограничения. Поне към момента специалистите съумяват да ги отхвърлен, с цел да не се стига до крайности. Има единствено един пробив - мораториума за тока, който популярност богу, не нанесе огромни вреди. Подобни хрумвания не могат да се отразят на инфлацията, по-скоро са политически отговор. Неслучайно се появиха, когато потегли помощта от 25 ст. за литър.
– Държавата по какъв начин да се погрижи за хората, които ще са наранени от рецесията, в случай че тя пристигна?
– Става дума главно за работещи хора, които ще изгубят работните си места. Намесва се осигурителната система. Тези, които заплащат осигуровки, ще бъдат поети от нея.
– Можем да кажем, че рецесията би наказала черния и сивия бранш, т.е. работещите без осигуровки, с пари в плик, които ще останат отвън осигурителната система?
– Да. Както при всяка рецесия. Загубата се отразява дълготрайно, не е проблем единствено дали си изгубил приходите си след загуба на работно място, а какъв брой бързо можеш да си намериш нова работа. Има роля цялата система. Помощи за огромни групи хора, ориентирани основно към фамилии с деца, в действителност реагират по-трудно. Докато компенсациите, изплащани от Национален осигурителен институт, реагират по-бързо в рецесията. Това е като тенденция за промени. Трябва да избягаме от широкомащабните ограничения и желанието да помогнем на всички.
– Повече от чудесни резултати за българската стопанска система дотук и внезапно – прогнози за криза. Вярно, за международната стопанска система, само че застрашени ли сме и ние и в случай че да, по кое време да я чакаме?
– Подобно развиване не е чак толкоз изненадващо. Ние сме минали през сходен интервал през 2007/2008 година Тогава имахме доста високи равнища на напредък, рекордни вложения, бюджетен остатък и ниски равнища на дълг, високи обществени заплащания. Но тогава международната стопанска система навлезе в криза. Нас ни удари много мощно през 2009 година Така че и тогава бързо се озовахме от интервал на висок напредък, на строителен взрив или балон на пазара на парцели в криза и загуба на работни места. Не е изцяло изненадващо.
– Не е ли по-различна обстановката в този момент и с какво?
– Разбира се, че е. Проблемът е във високата инфлация. Тя също в огромната си степен е привнесена извън. Подкрепена е и от вътре- с растеж на приходите. Извън това нашата стопанска система е в добра форма, в доста по-добра от 2008 година Индустрията ни е с по-висока добавена стойност, доста повече хора работят в такива браншове в съпоставяне със строителството, което помним, че беше най-силно ударено при тогавашната рецесия. Кредитът, който се влива в строителството, в по-голямата си степен си е наш, български, от спестяванията на хората. Докато, помним тогава, имаше голям притеглен запас, финансиран през банките. Сходно е, че рецесията идва от вън, и неизбежно ще ни повлияе. И няма по какъв начин да се попречи да пристигна, защото всичко е доста обвързано с Европа и със света. Така че фундаменталният въпрос е какъв брой ще бъде дълбока и какъв брой ще продължи. Като главният въпрос е има ли изплъзване от инфлацията без криза.
– Преди година доста прогнози предричаха мощна, само че къса инфлация. Сега май се обърнаха - ще бъде тук дълго. Вашите упования?
– Вече не можем да приказваме за къса инфлация, тя се задържа доста повече от първите оптимистични прогнози. Тя беше изпусната още в средата на 2021 година, когато потегли стабилно нагоре. И то освен в Централна и Източна Европа, само че и в Западна Европа, включително Германия, в страни, които не бяха виждали такива нейни стойности от десетилетия.
Войната в допълнение поддържа тези процеси и в някаква степен ги задълбочи. Сега огромният въпрос е по какъв начин да излезем от тази инфлация, без да влезем в криза. Защото лекуването на инфлацията е повдигане на лихвите, ограничение на кредитирането, което естествено води до криза, т.е. блокиране на интензивността. Две следващи тримесечия с негативен растеж е доста евентуално да се случи, въпросът е какъв брой ще бъде дълбока, какъв брой ще продължи и какъв брой време ще ни отнеме да излезем от нея.
– И какви са отговорите на тези въпроси- какъв брой дълга и дълбока ще бъде?
– Тук към този момент дебатът ще се насочи към фундаменталното здраве на Европа. И главно към нивото на задлъжнялост. Има страни с доста високи равнища на дълг. При тях е доста значимо по какъв начин ще се подвигат лихвите, по какъв начин ще повлияе върху тях. Какво се случва с дълга на Италия да вземем за пример? В България ние сме доста добре готови, тъй като имаме ниска задлъжнялост. Заради ниските равнища на дълг имаме пространство за маневриране. Както беше по време на пандемията, ние не направихме толкоз огромни дефицити като в Европа.
Имотният взрив също не е с подобен мащаб. У нас пазарът не е воден от натрупването на голям брой ипотеки на един експерт - да кажем, от цифровия бранш, и надлежно сриването им при загуба на приход. За разлика от зад океана, където, когато се развихри рецесията от 2008 година, всеобщо хора с нерешителен приход имаха по няколко ипотеки. В момента, в който изгуби работата си притежателят, това се отразява на целия заможен пазар. Нашият пазар остава закостенял, доста малко са хората, които имат подобен брой ипотеки. Ако си изгубят работата, това ще е тяхна персонална загуба, няма да засегне в такава степен банката, без да завлече цялата банкова система. Така че оставаме свързани с Европа и света, само че имаме капацитет да ограничим щетите.
– Кой признак или признаци биха ни подсказали, че рецесията е пристигнала и при нас?
– Най-важният индикатор, който би трябвало да гледаме, е пазарът на труда. Към момента заетостта ни е висока, приходите порастват. Ние рецесията в действителност я виждаме, когато хората изгубят работните си места. Предишната рецесия това се случи с 400 000 работни места, по време на пандемията – със 100 000, като по-сериозните вреди бяха лимитирани. Видима, действителна загуба на работни места от порядъка на няколкостотин хиляди е индикатор за криза. Ако това не го забележим в подобен мащаб, ще значи, че сме минали относително леко.
– Последната прогноза на Българска народна банка беше, че дефицитът на работна ръка, приходите и частният бранш ще порастват даже по-бързо от инфлацията. Споделяте ли я?
– Това все още е реалност- и растежът на пенсиите, и на заплатите е по-висок от инфлацията. Все отново зависи и от това по кое време се прави замерването и за кого се отнася. Хората, които получават минимална работна заплата, в този момент получават по-малко от предходната година и насъбраната инфлация към този момент е изяла увеличения приход. Има хора, които са изгубили покупателна дарба, само че това се компенсира през бюджета. Все отново инфлацията би трябвало да спадне до по-нормални равнища, тъй като сегашните стойности са рискови. Въпросът е дали тази промяна ще докара до загуба на работни места.
– Оценката ви за обновения бюджет? Трябва ли да бъдем все толкоз обществени, или би трябвало да станем малко по-десни, малко по-концентрирани към обществената си стратегия да вземем за пример?
– Със сигурност би трябвало да станем по-насочени към дълготрайните ограничения. Някои в посока инфлация и цени. Но той няма подобен мащаб и няма да изиграе тази роля, която се разяснява от политици и медии. Особено в случай че оставим настрани пенсионните ограничения, които бяха предстоящи. Това, че ще влезе добавката и ще има индексиране, се знаеше. Пакетът не е толкоз трагично огромен. Ще бъде забавно единствено това дали някои от ограниченията с налозите - понижението на Данък добавена стойност, на акцизи. Мисля, че в случай че има някакво понижение на цените, то няма да пристигна от тази посока. Генерално за стопанската система антиинфлационният резултат се чака от цените на суровините, новата годишна продукция за храните. Успокояване на инфлацията в цяла Европа.
– Заради политическата рецесия, в която по този начин или другояче сме влезнали, има заплаха да се разминем с парите от проекта за възобновяване. Каква е вероятността в оставащото време да успеем да наваксаме?
– Не мисля, че ще се случи. Възможно е да се навакса. Добре е да разграничим нещата. Едното е задатъкът, който е привързан с избрани промени, които към този момент се случват. Това го изпуснахме още предходната година. Сега въпросът е можем ли да получим всичките пари, които ни се поставят. Ако имаме продължителна политическа нестабилности една такава въртележка от избори, като тази, която предходната година ни загуби задатъка, може да се случи да изпуснем и някое заплащане. На този стадий не мисля, че сме там. Предстои да получим едно първо заплащане, което е в сериозен мащаб - над 2,5 милиарда лв.. То даже е по-голямо от второто, което е отплата за изпуснатия задатък.
Планът на финансите е до края на юли да се случат изискванията. Парламентът е същият, парите са същите, не е огромна вероятността да не го получим. По-трудно изпълнимо е да сме подготвени с подготовката за второто заплащане. И нещо значимо - може и да получим парите, само че да не сме подготвени с планове и да би трябвало да ги връщаме. Това не зависи от Народното събрание, а е по-скоро задача на изпълнителната и на локалната власт. Остава предизвикателство на равнище работа.
– А дали се разминаваме с приемането на еврото през януари 2024 година И дали би трябвало да опитаме да се придържаме към нея, доколкото се приема, че и растеж и приходи порастват по-бързо, в случай че си в еврозоната, в сравнение с в случай че си извън?
– Дългосрочен напредък и догонване можем да ги създадем и в еврозоната, и отвън нея. Зависи от нашите политики. Можем да ги създадем сполучливо и в случай че сме членове, можем да ги объркаме и на двете места. Това не е сребърен патрон, който влиза постоянно през всичко. Но задачите, които би трябвало да осъществим, са положителни и сами за себе си - да държим инфлацията ниска, недостига – невисок, дългът да бъде под надзор, постоянни финанси. По-добре да си осъществим това, което се изисква. То е по този начин и в проекта за възобновяване. Не бива да са самоцел, с изключение на за някои политици, които желаят да получат тези пари. Като общество по-важно е да си създадем промените и по проекта, и по този за еврото.
– Покрай рекордната инфлация може ли да се пробие курсът лев-евро?
– Няма причина за това. И преди сме имали рекордна инфлация. И тогава имаше спекулации, че курсът е продънен. Още повече че тя не е единствено наш проблем, а визира всички. Така че курсът е издържал на няколко кризи- на огромната криза от 2008/2009 година, на пандемия, в този момент и на война. Няма потребност още веднъж да отваряме този спор.
– Връщането на страната посредством тавани на цени, мораториуми и сходни тревожат ли ви?
– При всяка рецесия се появяват сходни ограничения. Поне към момента специалистите съумяват да ги отхвърлен, с цел да не се стига до крайности. Има единствено един пробив - мораториума за тока, който популярност богу, не нанесе огромни вреди. Подобни хрумвания не могат да се отразят на инфлацията, по-скоро са политически отговор. Неслучайно се появиха, когато потегли помощта от 25 ст. за литър.
– Държавата по какъв начин да се погрижи за хората, които ще са наранени от рецесията, в случай че тя пристигна?
– Става дума главно за работещи хора, които ще изгубят работните си места. Намесва се осигурителната система. Тези, които заплащат осигуровки, ще бъдат поети от нея.
– Можем да кажем, че рецесията би наказала черния и сивия бранш, т.е. работещите без осигуровки, с пари в плик, които ще останат отвън осигурителната система?
– Да. Както при всяка рецесия. Загубата се отразява дълготрайно, не е проблем единствено дали си изгубил приходите си след загуба на работно място, а какъв брой бързо можеш да си намериш нова работа. Има роля цялата система. Помощи за огромни групи хора, ориентирани основно към фамилии с деца, в действителност реагират по-трудно. Докато компенсациите, изплащани от Национален осигурителен институт, реагират по-бързо в рецесията. Това е като тенденция за промени. Трябва да избягаме от широкомащабните ограничения и желанието да помогнем на всички.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ