Поглед в бъдещето – каква е неизбежната съдба на Слънчевата система
Нашият общ галактически дом – Земята, е една от осемте планети, влизащи в състава на Слънчевата система, която пък е част от галактиката Млечен път. Това са обстоятелства, които всеки възпитаник знае.
Свикнали сме да считаме, че нашето малко кътче в безбрежната Вселена в огромна степен е статично. Това обаче въобще не е по този начин. В Слънчевата система последователно настъпват промени, които ще трансформират изцяло нейния образ.
Nasa has ‘fundamental physics’ breakthrough after explosion from Sun
— The Independent (@Independent)
Някои от тях са незначителни, само че други ще имат меко казано пагубни последствия.
Смъртта на Слънцето
Звездите се като живи същества – те се раждат, живеят и умират. Слънцето не е изключение от това предписание. Учените означават, че в далечното бъдеще неговото „ гориво “ ще свърши и то ще се трансформира в бяло джудже. Всеизвестен факт е, че звездите създават сила посредством термоядрен синтез, трансформирайки водород в хелий. Когато водородът свърши, те се трансформират в червени колоси. Това значи, че външните им пластове се охлаждат и уголемяват, до момента в който ядрото се нагрява, а хелият се трансформира във въглерод.
Какво се случва по-късно? Ако дадена звезда е доста солидна, нуклеарният синтез ще продължи, което ще докара до образуването на по-тежки детайли, в това число желязо, а най-после тя ще избухне като свръхнова. Но това не е краят. След детонацията тя се трансформира в неутронна звезда или черна дупка.
Съдбата на Слънцето, чиято маса не е задоволително огромна, ще е друга. Вместо да се взриви, то ще изхвърли външните си пластове. Това ще бъде пагубно за Меркурий, Венера и Земята. Трите планети безусловно ще бъдат изпепелени и погълнати от Слънцето.
Успокоителното в тази ситуация е, че имаме задоволително време да се подготвим и да си намерим нов дом, защото това ще се случи след към 5 милиарда години.
Отдалечаващата се Луна
Луната, която е неразделен сателит на Земята от няколко милиарда години, последователно се отдалечава от нашата планета. Ако би трябвало да сме оптимално точни, дистанцията сред двата обекта се усилва всяка година с по към 3,7 см. Причината за това са комплицираните гравитационни взаимоотношения сред Земята и Луната. На пръв взор наподобява, че става въпрос за незначителна смяна, само че тя ще докара до някои основни последствия за нашата планета. Една от тях е, че денонощието ще нарасне.
To the Moon! We have 11 science payloads going to the lunar surface on ’s Peregrine lander. This is one example of 14 companies we’re working with to land technology on the Moon & prepare for astronaut missions under the program:
— NASA (@NASA)
Когато Луната и Земята се образували преди почти 4,5 милиарда години, продължителността на дните била едвам 5 часа. Това значи, че всяка година тя се увеличавала с по 0,0000152 секунди, с цел да доближи актуалните 24 часа.
Учените пресмятат, че след към 250 млн. години денонощието ще се състои от 25 часа. Те прибавят, че обвързваното с този развой понижаване на скоростта, с която Земята се върти към оста си, ще има пагубен резултат върху живота на нашата планета. То ще повлияе на сезоните, причинявайки рискови температурни съмнения, към които доста скотски и растителни типове няма да съумеят да се приспособят.
Пръстените на Марс
След към 70 млн. години едно събитие ще промени фрапантно образа на Марс. То няма да засегне по никакъв метод Земята, само че сигурно ще бъде повече от зрелищно. Един от спътниците на Червената планета – Фобос, последователно се доближава към нея.
A solar eclipse – on Mars? Yep. NASA's Perseverance Mars Rover captured footage of Phobos, one of Mars' two moons, crossing the face of the sun.
— USA TODAY (@USATODAY)
В даден миг, когато дистанцията сред двата обекта стане задоволително малко, Фобос ще бъде раздран от гравитацията на Марс. Неговите остатъци ще продължат да обикалят към планетата и ще се трансфорат в пръстен, сходен на тези, които имат Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Експлозията на Бетелгейзе
Бетелгейзе е една от най-ярките звезди на нощното небе. Тя се намира в съзвездието Орион и е на към 700 светлинни години от нас. Бетелгейзе е доста по-голяма, солидна и ярка звезда от Слънцето. Учените означават, че в случай че бъде сложена в центъра на Слънчевата система, тя би обхванала орбитите на Меркурий, Венера, Земята и Марс.
. watched a star explode into oblivion. At its peak, the supernova burst was 5 billion times as bright as the Sun:
— NASA (@NASA)
Една друга детайлност, обвързвана с нея, притегля вниманието на астрономите. Бетелгейзе се намира в късен етап от своята еволюция. Звездата е изчерпала запасите си от водород и към този момент се образуват по-тежки детайли. От повърхността ѝ изтича материя, заради което към нея се е образувала голяма обвивка от газ и прахуляк. Казано по различен метод – дните на звездата са преброени. В някакъв миг тя ще избухне като свръхнова, а съгласно някои астрономи това може към този момент да се е случило, само че светлината от въпросното събитие към момента да не е достигнала до нас.
Самата детонация няма да повлияе на Земята или на Слънчевата система, само че ще промени изцяло звездното небе, което виждаме всяка нощ. Когато това се случи, Бетелгейзе ще стане съвсем толкоз ярка, колкото е Луната. Звездата ще бъде забележима даже и денем. Свръхновата ще бъде забележима в продължение на няколко седмици, след което яркостта ѝ ще стартира да понижава.
In 2019, the red supergiant star Betelgeuse began to dim drastically. Some astronomers worried it would explode in a supernova. But a new study has now found that the dimming was the product of dust, not a prelude to destruction.
— The New York Times (@nytimes)
Събитието ще бъде извънредно, изключително като се има поради, че за финален път сходна детонация в Млечния път е била следена през далечната 1604 година от немския астроном Йоханес Кеплер.
Сблъсък на планети
Съществуват редица теории за това по какъв начин ще настъпи краят на Слънчевата система. Една от тях гласи, че след няколко милиарда години орбитите на четирите вътрешни планети (Меркурий, Венера, Земята и Марс) ще се трансформират фрапантно. Според въпросната доктрина главният провинен за това ще бъде Меркурий. Неговата орбита има доста по-голям ексцентритет от тези на останалите планети в Слънчевата система, т.е. тя е доста разтеглена.
Някои учени считат, че това основава условия за евентуална злополука. Според тях съществува заплаха гравитацията на Юпитер да улови Меркурий и да го „ издърпа “ на открито, към орбитата на Венера. При подобен сюжет е допустимо двете планети да се сблъскат или на собствен ред да навлязат в орбитата на Земята. Пределно ясно е, че последствията биха били апокалиптични. Все отново би трябвало да се означи, че няма за какво да се притеснявате, защото вероятността сходно нещо да се случи е извънредно дребна.
Още от създателя:
Свикнали сме да считаме, че нашето малко кътче в безбрежната Вселена в огромна степен е статично. Това обаче въобще не е по този начин. В Слънчевата система последователно настъпват промени, които ще трансформират изцяло нейния образ.
Nasa has ‘fundamental physics’ breakthrough after explosion from Sun
— The Independent (@Independent)
Някои от тях са незначителни, само че други ще имат меко казано пагубни последствия.
Смъртта на Слънцето
Звездите се като живи същества – те се раждат, живеят и умират. Слънцето не е изключение от това предписание. Учените означават, че в далечното бъдеще неговото „ гориво “ ще свърши и то ще се трансформира в бяло джудже. Всеизвестен факт е, че звездите създават сила посредством термоядрен синтез, трансформирайки водород в хелий. Когато водородът свърши, те се трансформират в червени колоси. Това значи, че външните им пластове се охлаждат и уголемяват, до момента в който ядрото се нагрява, а хелият се трансформира във въглерод.
Какво се случва по-късно? Ако дадена звезда е доста солидна, нуклеарният синтез ще продължи, което ще докара до образуването на по-тежки детайли, в това число желязо, а най-после тя ще избухне като свръхнова. Но това не е краят. След детонацията тя се трансформира в неутронна звезда или черна дупка.
Съдбата на Слънцето, чиято маса не е задоволително огромна, ще е друга. Вместо да се взриви, то ще изхвърли външните си пластове. Това ще бъде пагубно за Меркурий, Венера и Земята. Трите планети безусловно ще бъдат изпепелени и погълнати от Слънцето.
Успокоителното в тази ситуация е, че имаме задоволително време да се подготвим и да си намерим нов дом, защото това ще се случи след към 5 милиарда години.
Отдалечаващата се Луна
Луната, която е неразделен сателит на Земята от няколко милиарда години, последователно се отдалечава от нашата планета. Ако би трябвало да сме оптимално точни, дистанцията сред двата обекта се усилва всяка година с по към 3,7 см. Причината за това са комплицираните гравитационни взаимоотношения сред Земята и Луната. На пръв взор наподобява, че става въпрос за незначителна смяна, само че тя ще докара до някои основни последствия за нашата планета. Една от тях е, че денонощието ще нарасне.
To the Moon! We have 11 science payloads going to the lunar surface on ’s Peregrine lander. This is one example of 14 companies we’re working with to land technology on the Moon & prepare for astronaut missions under the program:
— NASA (@NASA)
Когато Луната и Земята се образували преди почти 4,5 милиарда години, продължителността на дните била едвам 5 часа. Това значи, че всяка година тя се увеличавала с по 0,0000152 секунди, с цел да доближи актуалните 24 часа.
Учените пресмятат, че след към 250 млн. години денонощието ще се състои от 25 часа. Те прибавят, че обвързваното с този развой понижаване на скоростта, с която Земята се върти към оста си, ще има пагубен резултат върху живота на нашата планета. То ще повлияе на сезоните, причинявайки рискови температурни съмнения, към които доста скотски и растителни типове няма да съумеят да се приспособят.
Пръстените на Марс
След към 70 млн. години едно събитие ще промени фрапантно образа на Марс. То няма да засегне по никакъв метод Земята, само че сигурно ще бъде повече от зрелищно. Един от спътниците на Червената планета – Фобос, последователно се доближава към нея.
A solar eclipse – on Mars? Yep. NASA's Perseverance Mars Rover captured footage of Phobos, one of Mars' two moons, crossing the face of the sun.
— USA TODAY (@USATODAY)
В даден миг, когато дистанцията сред двата обекта стане задоволително малко, Фобос ще бъде раздран от гравитацията на Марс. Неговите остатъци ще продължат да обикалят към планетата и ще се трансфорат в пръстен, сходен на тези, които имат Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Експлозията на Бетелгейзе
Бетелгейзе е една от най-ярките звезди на нощното небе. Тя се намира в съзвездието Орион и е на към 700 светлинни години от нас. Бетелгейзе е доста по-голяма, солидна и ярка звезда от Слънцето. Учените означават, че в случай че бъде сложена в центъра на Слънчевата система, тя би обхванала орбитите на Меркурий, Венера, Земята и Марс.
. watched a star explode into oblivion. At its peak, the supernova burst was 5 billion times as bright as the Sun:
— NASA (@NASA)
Една друга детайлност, обвързвана с нея, притегля вниманието на астрономите. Бетелгейзе се намира в късен етап от своята еволюция. Звездата е изчерпала запасите си от водород и към този момент се образуват по-тежки детайли. От повърхността ѝ изтича материя, заради което към нея се е образувала голяма обвивка от газ и прахуляк. Казано по различен метод – дните на звездата са преброени. В някакъв миг тя ще избухне като свръхнова, а съгласно някои астрономи това може към този момент да се е случило, само че светлината от въпросното събитие към момента да не е достигнала до нас.
Самата детонация няма да повлияе на Земята или на Слънчевата система, само че ще промени изцяло звездното небе, което виждаме всяка нощ. Когато това се случи, Бетелгейзе ще стане съвсем толкоз ярка, колкото е Луната. Звездата ще бъде забележима даже и денем. Свръхновата ще бъде забележима в продължение на няколко седмици, след което яркостта ѝ ще стартира да понижава.
In 2019, the red supergiant star Betelgeuse began to dim drastically. Some astronomers worried it would explode in a supernova. But a new study has now found that the dimming was the product of dust, not a prelude to destruction.
— The New York Times (@nytimes)
Събитието ще бъде извънредно, изключително като се има поради, че за финален път сходна детонация в Млечния път е била следена през далечната 1604 година от немския астроном Йоханес Кеплер.
Сблъсък на планети
Съществуват редица теории за това по какъв начин ще настъпи краят на Слънчевата система. Една от тях гласи, че след няколко милиарда години орбитите на четирите вътрешни планети (Меркурий, Венера, Земята и Марс) ще се трансформират фрапантно. Според въпросната доктрина главният провинен за това ще бъде Меркурий. Неговата орбита има доста по-голям ексцентритет от тези на останалите планети в Слънчевата система, т.е. тя е доста разтеглена.
Някои учени считат, че това основава условия за евентуална злополука. Според тях съществува заплаха гравитацията на Юпитер да улови Меркурий и да го „ издърпа “ на открито, към орбитата на Венера. При подобен сюжет е допустимо двете планети да се сблъскат или на собствен ред да навлязат в орбитата на Земята. Пределно ясно е, че последствията биха били апокалиптични. Все отново би трябвало да се означи, че няма за какво да се притеснявате, защото вероятността сходно нещо да се случи е извънредно дребна.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ