Мери Хокадей, директор в Би Би Си пред „Труд“: Хората са гладни за точна информация, която да ги свързва със света
Нашият посетител
Мери Хокадей стартира работа в английската радио-телевизионна компания Би Би Си още през 1986 година С края на Студената война е основана в Прага като сътрудник за Източна Европа Би Би Си и вестник „ Индипендънт ”. В началото на ХХІ век се завръща на Острова като редактор на интернационалната информация към международната работа на английската компания. През 2001 година екипът управителен от нея получава премия за отразяването на атентата против Световния търговски център в Ню Йорк. След няколко години като заместник-директор на новинарските излъчвания на Би Би Си, през 2014 година оглавява англоезичната редакция на интернационалната работа на Би Би Си.
– Г-жо Хокадей, Вие се присъединявате към екипа на Би Би Си през 1986 година, разкажете ни повече за началото на професионалния си път?
– Започнах работа в интернационалната работа на Би Би Си като продуцент. След рухването на Берлинската стена – тъй като бях млад авантюрист – отпътувах за Прага, като кореспондент за Би Би Си и „ Индипендънт “ за Източна Европа. Беше извънредно време да си там. След това се върнах в Лондон и продължих кариерата си в Би Би Си. Ръководех мултимедийния нюзрум пет години от 2009, а през последните три съм отпред на англоезичната редакция на интернационалната работа.
– Като началник на англоезичната редакция на интернационалната работа на Би Би Си, какво можете да ни кажете повече за Вашата работа?
– Да, давам отговор за световната радио услуга на Би Би Си на британски език, за личните ни радио мрежи, през партньорските ни станции и в последно време от ден на ден чрез цифрови платформи. Новините са в основата на това, което вършим. Предлагаме богато редакторско многообразие от вести, спорт, бизнес, технологии, изкуство, просвета, диспути и човешки истории. Удовлетворяващо чувство е да знам, че аудиторията ни в международен мащаб се усилва. Мисля, че хората са гладни за точна информация и стратегии, цифрово и обществено наличие, което да им оказва помощ да схванат какво се случва в едни доста променливи времена, да ги свързва със света оттатък техния светоглед. Съсредоточила съм работата си върху по-нататъшното разгръщане на аудиторията ни, изключително измежду младежите на планетата.
– Кои смятате за най-големите провокации, с които сте се сблъсквали в кариерата си на публицист и към този момент като редактор на англоезичната редакция на интернационалната работа?
– За себе си считам, че съм имала шанс в кариерата си. Като се замисля за провокациите пред новинарските стратегии на Би Би Си, разбираемо е, че наши публицисти и редакции, в някои страни по света, са подложени на сериозен напън. Съжалявам да го кажа, само че сега светът не върви в вярната посока що се отнася до свободата на словото и свободата на публицистиката.
– Можете ли да очертаете настоящите трендове в публицистиката във Англия? Какви са най-големите провокации във връзка с етиката и професионализма на медиите у вас?
– Тенденциите в Обединеното кралство следват трендовете на всички места другаде по света. Търсим по какъв начин да се възползваме оптимално от невероятните софтуерни благоприятни условия за достъп до хората, като в същото време заобикаляме клопките на цифровия звук и платформите за разпространение на изкривена информация. Как можем да подсигуряваме, че представяме всички гледни точки и вероятности и по какъв начин да предадем това, което в действителност се случва във време на огромни промени, фрагментирани идентичности и възходящо неравноправие. Нормите ни за журналистическа нравственос не са се трансформирали – постоянно сме били и към момента сме отдадени на точната, безпристрастна и почтена публицистика, която излага необятен набор от гледни точки. Професионалните ни полезности са същите. Ние сме финансирани от английските жители, не сме държавна медия – това ни движи в работата.
– Как гледате на публичния спор за въздействието на обществените медии и „ подправените вести “?
– „ Фалшиви вести “ в наши дни към този момент се употребява за означаването на доста разнообразни неща. Фалшиви вести са измислени тематики, постоянно за финансова полза – така наречен генериране на „ кликове “. Светът се бори и продължава да го прави с дезинформацията и държавната агитация, доста преди да се появят цифровите платформи. Успоредно на това към този момент имаме мързелива и неблагонадеждна информация. Също по този начин доста източници поставят старания за всяване на ужас и подозрения. Социалните мрежи разрешиха на всичко това да се популяризира, без сами те да са повода. Затова е доста значимо всички – медиите, обществото и цифровите компании, да гледат съществено на този феномен и да се борят с него. В Би Би Си сме декларирали ясно, че всички вести които представяме са учредени на нашите полезности за точност и безпристрастност. Също по този начин имаме екип, който прави детайлна инспекция за правота на сензационни истории или изказвания, които се появяват в обществените мрежи. Важно е хората да знаят кои медии пазят, сходни правила и може да им се има вяра. И кои са тези, които търсят комерсиално, политическо или друго въздействие. Това е, което аудиторията би трябвало да разбере.
– Смятате ли, че „ софтуерните “ компании като „ Facebook “ и „ Google “ към този момент би трябвало да бъдат обсъждани като „ медии “ и да дават отговор на същите етични и професионални стандарти като Би Би Си да вземем за пример?
– Положително е, че тези организации, които в исторически проект са доста млади, към този момент работят интензивно, с цел да се борят против методите, по които техните платформи от време на време се експлоатират. Би Би Си е публично финансиран и контролиран радио-телевизионен оператор. Те са търговски софтуерни компании, трансформирали се в платформи и от ден на ден се приближат до понятието за медии. Т.е. не са същото като нас. Важно е те се държат етично и професионално във връзка с работата си и да са транспарантни по отношение на потребителите си.
– Много се приказва, че обичайните медии губят въздействие и престиж, за сметка на така наречен „ блогъри “ и „ инфлуенсъри “? И по какъв начин виждате бъдещето на осведомителния продан сред хората? Кои ще бъдат основните играчи?
– Не, има място за всички ни. Аудиториите все по-добре правят оценка какъв брой е значимо да могат да избират сред надеждни и разнородни източници. Младите хора употребяват от ден на ден и повече цифрови и обществени платформи за вести, само че в същото време ги търсят и през вести от малките екрани, радиа и вестници. Смятам, че тази наклонност ще се резервира още известно време, макар възходящото въздействие на цифровите и обществените източници.
– Как се оправят радиостанциите във Англия с провокациите на новите медии? Смятате ли, че възходът на онлайн медиите и обществените мрежи понижава значимостта на радиото?
– Радиото е извънредно устойчива медия. Силна и ефикасна платформа – евтина, надеждна, отлична за шерване на информация и истории, за водене на диалози и диспути. В международен проект аудиторията ни пораства, а в Обединеното кралство, Би Би Си и комерсиалните радиостанции са доста мощни. В световен мащаб, цифровите технологии вдъхнаха на радиото нов живот – с онлайн предавания, мобилни приложения, тематични цифрови излъчвания. Всичко това прави аудио-информацията доста по-лична и комфортна. Смятам, че радиото и аудиото имат голямо бъдеще.
– Вие идвате в България като основен преподавател на церемонията по връчване на премиите „ Мтел Медиа Мастърс “. За какво ще говорите?
– По някои от тематиките нагоре. За световните вести в цифровата епоха.
– Конкурсът Мтел Медиа Мастърс притегля по едно и също време и потвърдени експерти, и млади публицисти. Имате ли някакъв значим съвет към младите сътрудници, с които работите, с цел да им помогне да станат по-добри експерти?
– Да работят съществено, да се учат от всеки, с който работят. И в която и медийна сфера да са, да са извънредно съсредоточени върху аудиторията си, клиентите и потребителите и да мислят интензивно по какъв начин да са им в изгода. Да се отнасят с почитание към всеки, без значение от къде идват. Да се забавляват, когато работят в разнородни в състава си екипи.
– Вие сте били сътрудник в Чехия при започване на 90-те. Намирате ли в този момент забележителна смяна в Източна Европа от времето, когато сте живели там?
– Разбира се. Чудесно е да видя по-голямата независимост и разцвет в Източна Европа, както и огромните благоприятни условия, които имат доста младежи. Но, както на всички места другаде по света, е значимо да се съсредоточим върху това, което прави една страна сполучлива. А и точно да поддържа демократичните институции: свободни и почтени избори, господство на закона и независимост на пресата. Натъжавам се, когато виждам тези полезности потъпквани, изключително поради очакванията, които имахме след 1989 година
– Какво знаете за България?
– Аз в действителност чакам идването ми в България с неспокойствие, тъй като това ще е първото ми посещаване в страната ви.
Мери Хокадей стартира работа в английската радио-телевизионна компания Би Би Си още през 1986 година С края на Студената война е основана в Прага като сътрудник за Източна Европа Би Би Си и вестник „ Индипендънт ”. В началото на ХХІ век се завръща на Острова като редактор на интернационалната информация към международната работа на английската компания. През 2001 година екипът управителен от нея получава премия за отразяването на атентата против Световния търговски център в Ню Йорк. След няколко години като заместник-директор на новинарските излъчвания на Би Би Си, през 2014 година оглавява англоезичната редакция на интернационалната работа на Би Би Си.
– Г-жо Хокадей, Вие се присъединявате към екипа на Би Би Си през 1986 година, разкажете ни повече за началото на професионалния си път?
– Започнах работа в интернационалната работа на Би Би Си като продуцент. След рухването на Берлинската стена – тъй като бях млад авантюрист – отпътувах за Прага, като кореспондент за Би Би Си и „ Индипендънт “ за Източна Европа. Беше извънредно време да си там. След това се върнах в Лондон и продължих кариерата си в Би Би Си. Ръководех мултимедийния нюзрум пет години от 2009, а през последните три съм отпред на англоезичната редакция на интернационалната работа.
– Като началник на англоезичната редакция на интернационалната работа на Би Би Си, какво можете да ни кажете повече за Вашата работа?
– Да, давам отговор за световната радио услуга на Би Би Си на британски език, за личните ни радио мрежи, през партньорските ни станции и в последно време от ден на ден чрез цифрови платформи. Новините са в основата на това, което вършим. Предлагаме богато редакторско многообразие от вести, спорт, бизнес, технологии, изкуство, просвета, диспути и човешки истории. Удовлетворяващо чувство е да знам, че аудиторията ни в международен мащаб се усилва. Мисля, че хората са гладни за точна информация и стратегии, цифрово и обществено наличие, което да им оказва помощ да схванат какво се случва в едни доста променливи времена, да ги свързва със света оттатък техния светоглед. Съсредоточила съм работата си върху по-нататъшното разгръщане на аудиторията ни, изключително измежду младежите на планетата.
– Кои смятате за най-големите провокации, с които сте се сблъсквали в кариерата си на публицист и към този момент като редактор на англоезичната редакция на интернационалната работа?
– За себе си считам, че съм имала шанс в кариерата си. Като се замисля за провокациите пред новинарските стратегии на Би Би Си, разбираемо е, че наши публицисти и редакции, в някои страни по света, са подложени на сериозен напън. Съжалявам да го кажа, само че сега светът не върви в вярната посока що се отнася до свободата на словото и свободата на публицистиката.
– Можете ли да очертаете настоящите трендове в публицистиката във Англия? Какви са най-големите провокации във връзка с етиката и професионализма на медиите у вас?
– Тенденциите в Обединеното кралство следват трендовете на всички места другаде по света. Търсим по какъв начин да се възползваме оптимално от невероятните софтуерни благоприятни условия за достъп до хората, като в същото време заобикаляме клопките на цифровия звук и платформите за разпространение на изкривена информация. Как можем да подсигуряваме, че представяме всички гледни точки и вероятности и по какъв начин да предадем това, което в действителност се случва във време на огромни промени, фрагментирани идентичности и възходящо неравноправие. Нормите ни за журналистическа нравственос не са се трансформирали – постоянно сме били и към момента сме отдадени на точната, безпристрастна и почтена публицистика, която излага необятен набор от гледни точки. Професионалните ни полезности са същите. Ние сме финансирани от английските жители, не сме държавна медия – това ни движи в работата.
– Как гледате на публичния спор за въздействието на обществените медии и „ подправените вести “?
– „ Фалшиви вести “ в наши дни към този момент се употребява за означаването на доста разнообразни неща. Фалшиви вести са измислени тематики, постоянно за финансова полза – така наречен генериране на „ кликове “. Светът се бори и продължава да го прави с дезинформацията и държавната агитация, доста преди да се появят цифровите платформи. Успоредно на това към този момент имаме мързелива и неблагонадеждна информация. Също по този начин доста източници поставят старания за всяване на ужас и подозрения. Социалните мрежи разрешиха на всичко това да се популяризира, без сами те да са повода. Затова е доста значимо всички – медиите, обществото и цифровите компании, да гледат съществено на този феномен и да се борят с него. В Би Би Си сме декларирали ясно, че всички вести които представяме са учредени на нашите полезности за точност и безпристрастност. Също по този начин имаме екип, който прави детайлна инспекция за правота на сензационни истории или изказвания, които се появяват в обществените мрежи. Важно е хората да знаят кои медии пазят, сходни правила и може да им се има вяра. И кои са тези, които търсят комерсиално, политическо или друго въздействие. Това е, което аудиторията би трябвало да разбере.
– Смятате ли, че „ софтуерните “ компании като „ Facebook “ и „ Google “ към този момент би трябвало да бъдат обсъждани като „ медии “ и да дават отговор на същите етични и професионални стандарти като Би Би Си да вземем за пример?
– Положително е, че тези организации, които в исторически проект са доста млади, към този момент работят интензивно, с цел да се борят против методите, по които техните платформи от време на време се експлоатират. Би Би Си е публично финансиран и контролиран радио-телевизионен оператор. Те са търговски софтуерни компании, трансформирали се в платформи и от ден на ден се приближат до понятието за медии. Т.е. не са същото като нас. Важно е те се държат етично и професионално във връзка с работата си и да са транспарантни по отношение на потребителите си.
– Много се приказва, че обичайните медии губят въздействие и престиж, за сметка на така наречен „ блогъри “ и „ инфлуенсъри “? И по какъв начин виждате бъдещето на осведомителния продан сред хората? Кои ще бъдат основните играчи?
– Не, има място за всички ни. Аудиториите все по-добре правят оценка какъв брой е значимо да могат да избират сред надеждни и разнородни източници. Младите хора употребяват от ден на ден и повече цифрови и обществени платформи за вести, само че в същото време ги търсят и през вести от малките екрани, радиа и вестници. Смятам, че тази наклонност ще се резервира още известно време, макар възходящото въздействие на цифровите и обществените източници.
– Как се оправят радиостанциите във Англия с провокациите на новите медии? Смятате ли, че възходът на онлайн медиите и обществените мрежи понижава значимостта на радиото?
– Радиото е извънредно устойчива медия. Силна и ефикасна платформа – евтина, надеждна, отлична за шерване на информация и истории, за водене на диалози и диспути. В международен проект аудиторията ни пораства, а в Обединеното кралство, Би Би Си и комерсиалните радиостанции са доста мощни. В световен мащаб, цифровите технологии вдъхнаха на радиото нов живот – с онлайн предавания, мобилни приложения, тематични цифрови излъчвания. Всичко това прави аудио-информацията доста по-лична и комфортна. Смятам, че радиото и аудиото имат голямо бъдеще.
– Вие идвате в България като основен преподавател на церемонията по връчване на премиите „ Мтел Медиа Мастърс “. За какво ще говорите?
– По някои от тематиките нагоре. За световните вести в цифровата епоха.
– Конкурсът Мтел Медиа Мастърс притегля по едно и също време и потвърдени експерти, и млади публицисти. Имате ли някакъв значим съвет към младите сътрудници, с които работите, с цел да им помогне да станат по-добри експерти?
– Да работят съществено, да се учат от всеки, с който работят. И в която и медийна сфера да са, да са извънредно съсредоточени върху аудиторията си, клиентите и потребителите и да мислят интензивно по какъв начин да са им в изгода. Да се отнасят с почитание към всеки, без значение от къде идват. Да се забавляват, когато работят в разнородни в състава си екипи.
– Вие сте били сътрудник в Чехия при започване на 90-те. Намирате ли в този момент забележителна смяна в Източна Европа от времето, когато сте живели там?
– Разбира се. Чудесно е да видя по-голямата независимост и разцвет в Източна Европа, както и огромните благоприятни условия, които имат доста младежи. Но, както на всички места другаде по света, е значимо да се съсредоточим върху това, което прави една страна сполучлива. А и точно да поддържа демократичните институции: свободни и почтени избори, господство на закона и независимост на пресата. Натъжавам се, когато виждам тези полезности потъпквани, изключително поради очакванията, които имахме след 1989 година
– Какво знаете за България?
– Аз в действителност чакам идването ми в България с неспокойствие, тъй като това ще е първото ми посещаване в страната ви.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ