Нашите гостиДиана Дафова и Васил Петров са сред най-стилните изпълнители

Нашите посетители

Диана Дафова и Васил Петров са измежду най-стилните реализатори в родната музика. Двамата не залагат на кавги и медийни провокации, а печелят почитатели с гений и харизма, залагайки на стойностните песни и разнороден репертоар. Музиката им излиза отвън рамките на страната ни, като те постоянно изнасят концерти и имат участия в чужбина. От 1992-ра година Диана е омъжена за предприемача Майкъл Батърфийлд, като той е и неин изпълнителен продуцент. От първия си брак певицата има и една щерка – Лили Сотирова, която е наследила освен хубостта й, само че и любовта към изкуството, като към този момент е сполучлива художничка. Васил Петров към този момент е в тима на ергените, само че си има сериозна другарка от няколко години.

– С какво ще запомните лято 2017 година, което към този момент е към края си?

Васил Петров: Лятото за мен постоянно носи еуфория и по-завишен адреналин. По принцип юли месец е мъртъв сезон, само че тази година сезонът ми беше доста претрупан, а и продължава да бъде, дори не можахме да намерим време за отмора. Като цяло съчетахме потребното с приятното, само че популярност Богу, лятото мина с доста разнородни и сполучливи концерти, с хубави страсти и няколко плажа. Концертът в памет на Ал Жиро, който направихме на „ Аполония ” имаше доста огромен триумф, получихме даже мнения и от непознати публицисти, които участваха. Сега, в края на септември, имаме желание с приятелката ми да отскочим до Гърция, или Италия – към по-топлите дестинации, в случай че ни остане време.

Диана Дафова: Аз също ще запомня това лято с работа, само че и с невероятния късмет, който имах единствено преди няколко дни – да бъда поканена на визита с папа Франциск във Ватикана. По време на нея организирахме персонален диалог с него, което за мен бе удивително прекарване и му сервирах новия си албум „ Един свят в естетика ”. Подарих му го с думите, че музиката в него е отдадена на това, което той се пробва да прокарва в света – мир, приемливост и доброжелателност. Моето усещане от папа Франциск е, че е извънредно доброжелателен човек, доста спокоен и наличен. В момента, в който му стиснах ръката, той я задържа, до момента в който говорихме и в действителност усетих топлота и човещина. Възможността да се срещна с него пристигна след самостоятелна покана с писмо до мен, на което несъмнено откликнах. На службата участват стотици хиляди хора, само че доста малко получават късмет за среща с Папата.



– Над какви нови планове работите сега?

В.П.: На 4-ти декември от 20 часа ще имам концерт в зала 1 на НДК, само че подготовката към този момент тече. Спектакълът ще е от вида Лас Вегас шоу от 60-те години и е отдаден на 102-години от рождението на Франк Синатра. На сцената ще съм с кордебалет, с Бигбенда на Националното радио и с посетител солист от Америка – Брус Джонсън. Той е един двуметров бас-баритон, мой другар, който ще ме поддържа на този концерт, ще вземат участие и Хилда Казасян, Весела Бонева, както и една дребна певица. Преди това, на 4-ти октомври в зала „ България ” ми следва още един концерт, още веднъж дружно с Хилда Казасян.

Д. Д.: На мен също ми предстоят два концерта – министър председатели на авторският ми албум „ Един свят в естетика ”. Ще бъде един театър в мой жанр – с балет „ Арабеск ”, национални и оперни артисти, музиканти. Първият концерт ще е на 18-ти ноември в Драматичния спектакъл в Пловдив, а на 22-ри ноември ще бъде в „ Рейнбоу Плаза ” в София.

– Как си обяснявате това че, макар милионите гледания в интернет, на някои нови реализатори не се осмеляват да създадат огромен солов концерт?

В.П.: Да направиш един милион гледания е допустимо, към този момент всички знаем по какъв начин става – това са актуалните пинизи и който желае, може да си го уреди умерено.

Д.Д.: Освен това е извънредно мъчно да се провежда концерт у нас, тъй като към момента няма подобен вид продуценти, които да покрият тази голяма работа по реализацията на един концерт, или различен план. Дори за хора, като нас – с подобен огромен опит и доста концерти зад тила си, в днешно време просто е невероятно да покриеш всички параметри и имаш потребност от хора, които да те поддържат. Примерно за един конкурс за монокини сигурно ще се намерят доста повече спонсори и рекламодатели, в сравнение с като им казваш, че имаш съществено духовно обръщение, което отправяш към хората, което да промени метода им на мислене и на държание, и което усъвършенства средата, в която живеем.

– Според вас тази рецесия на полезностите, която я има освен в България – задълбочава ли се, или виждате светлина в тунела?

Д.Д.: Според мен, като цяло се задълбочава, тъй като има хора, които са в медийните среди, а и измежду продуцентите в шоу бизнеса, които целеустремено постановат тендеция за ниска просвета и за не доста качествени артикули. Те настояват, че това е близо до хората и се пробват да слязат на едно равнище, което за мен е на първоначални пристрастености. За страдание това се постанова в главните медии. Въпреки това аз постоянно съм оптимист и имам вяра, че в случай че има обособени персони, които като мен и Васко, които се пробват да вършат нещо качествено и професионално – постоянно има вяра!

В.П.: Да, от една страна се вижда светлина в тунела, само че въпреки това се задълбочава, тъй като въпреки всичко опростачването, си е целенасочена политика, която е обвързвана със свалянето на равнището и критерия на публиката. Това го има в целия свят, особено във връзка с музиката. Още при започване на 90-те музикалните компании взеха решение, че е по-добре да създадат реализатори и музиканти от някои безусловно хванати от улицата хора, тъй като по този начин им е по-лесно да ги основават, а след това ги употребяват за малко, изстискват ги и ги захвърлят. Така – с един патрон два заека, хем сваляш гарда, критерия на публиката, хем по елементарно почваш да им продаваш всякакви отпадъци. Това опростачване си има цел, то си е част от актуалния бизнес, който касае и изкуството, даже и джаза към този момент, само че пък въпреки това има контра фронт на всичко това.

– Какъв е този контра фронт?

В.П.: Има класика, има равнище, тъй като на хората им писна да ги лъжат и да им пробутват отпадъци. Те към този момент се ориентират към същинска и стойностна музика, връщат се обратно във времето и стартират да обичат по-старомодни неща, тъй като като няма какво хубаво и ново да им предложат – те се обръщат обратно. Затова стана толкоз настоящо това от старата школа течение, освен в музиката, само че и във всяка една сфера в изкуството.
Диана Дафова със скулптора Валери Старчев.
– Вие чувствате ли се от време на време, като Дон Кихот, който се бори с вятърни мелници, измежду тази културна среда сега, или липса на такава и какво ви дава сили да се борите?

Д.Д.: Определено се усещам, като Дон Кихот в женски облик, а това, което ми дава сили е моят оптимизъм и това, че съм яхнала крепко белия кон и се държа на него, това е моят избор. За всяка музика има ниши, само че особено моята музика е оценена повече в чужбина. Аз отсъствах от България 8 години, тъй че съм дебитор малко на моята аудитория и в този момент се пробвам да се реванширам.

В.П.: Ще наваксаш! Аз също имам моята кариера, имам си и аудитория даже в чужбина, освен тук. Не се окайвам от нищо, хората сами би трябвало да си открият музикалния усет.

– Ако бяхте политици – какъв е първият закон, който бихте прокарали?

В.П.: За спонсорството – би трябвало да има подобен закон. Явно страната нехае за културата и изкуството, а и за тях несъмнено е по-добре парите да отиват в страната, в сравнение с да ги дават на такива като нас и да облекчават налозите на богатите корпорации.

Д.Д.: Като продължение несъмнено бих прокарала закон да се подвеждат под отговорност всички политици, които дават обещания и не ги извършват, тъй като е извънредно елементарно да обещаваш, с цел да вземеш някаква позиция, а когато я заемаш – никой да не ти държи сметка какво си заречен.

– Имали ли сте срещи с Ванга, Вера Кочовска, или други хора с невероятни качества?

В.П.: Аз по принцип се придържам към вярата ми в Бога и постоянно, като става дума за хора с екстрасензорни качества имам едно мислено и желая да знам от къде идва силата им.

Д.Д.: Имала съм срещи и с Ванга, и с Вера Кочовска. С Вера бяхме в една дълга преписка, като нашето другарство стартира от едно телефонно позвъняване. Един ден тя ми се обади у дома най-ненадейно, не знам даже от къде ми е намерила телефона и ми сподели няколко неща, които бяха значими за мен, а аз до тогава не я познавах. Тогава тъкмо се бях срещнала с моя сегашен брачен партньор Майкъл и Вера ми сподели – Диана, този човек е доста добър и би трябвало да му обърнеш внимание, тъй като ще ти даде щастието, от което имаш потребност! Аз в действителност бях шокирана, тъй като нито я бях питала за това, нито я познавах. След този диалог, дружно с моя брачен партньор сме я посещавали няколко пъти в дома й. Преди месец имах страхотна среща и с известния врач Рене Мей, който в персонален диалог ми показа някои неща.

– Би ли разкрила какви са те?

Д.Д.: Той ми сподели нещо, обвързвано с моята музика, като преди този момент изпадна в лек транс. Може би ще прозвучи претенциозно, само че думите му бяха– твоята музика ще лекува хората и няма да чакаш доста дълго и това ще стартира да се случва- още тази година! Аз напряко настръхнах и се шокирах, тъй като не го бях питала за това, а си говорехме за напълно разнообразни неща, като за това – дали в света ще има развиване и обединяване. Той сподели – да, ще има, само че би трябвало първо да настъпят промени. Той показа, че ще има положителни промени и за България след прочут интервал от време, само че някои неща би трябвало да бъдат отстранени.

– А имате ли нравствен преподавател?

В.П.: Допитвам се до свещеници и си имам изповедник – хората имаме потребност да се изповядваме, тъй като трупаме знайни и незнайни грехове и е хубаво, като човек показа нещо със свещеника, той да го насочи. Всички проблеми на хората идват от тяхната раздалеченост от Бога. Колкото повече си далечен от Бога – толкоз повече затъваш, а като имаш връзка с живия Бог и имаш действителният късмет да съществуваш добре. Тогава можеш да съществуваш потребно за себе си и останалите, само че ние би трябвало да умеем да одобряваме, както триумфите, по този начин и тестванията.

Д.Д.: Изпитанията са част от пътя към триумфа, без тях няма триумфи.

– Какво ви дава вярата и усещали ли сте помощта на Бог?

Д.Д.: На мен ми дава силата да не преставам напред и да живея. Дава ми смисъла в живота и тази сила, от която нуждая се, с цел да виждам света към себе си в по-големи мащаби, а не да виждам ежедневните проблеми, които имаме.

В.П.: Много пъти съм усещал помощта на Бог. Като изпаднеш в някаква невъзможност, която е като тестване за вярата и се помолиш, само че казваш напълно официално молитвата, без да си концентриран в нея, то тогава нещата нормално не се получават. Когато най-сетне след няколко опита, стигнеш досега, в който в действителност откровено желаеш това да се случи и го измолваш от Бога, тогава то става безусловно на секундата! Първо е добре да се помолиш да ти се простят греховете, а по-късно, в случай че не знаеш по какъв начин тъкмо – молитвеника може да те насочи, както и Библията.

Д.Д.: Молитвата би трябвало да се произнася с душата и сърцето. Наскоро мой другар ми описа по какъв начин на една конференция в Русия, при изговаряне 6-7 пъти от огромна група хора на универсалната молитва „ Отче наш ” са измерили силата в помещението и се оказало, че тя е извънредно висока! В същинските молебствия има един необикновен заряд и човек, като ги чете откровено – те фактически оказват помощ. Хубаво е да се добави, че не инцидентно има такава приказка – внимавай защо се молиш… Най-добре е човек да споделя не какво желае, а да каже – оставям всичко в твоите ръце, Господи, ти знаеш кое е най-хубавото за мен, тъй като ние в действителност не знаем кое е най-хубаво за нас.

В.П.: Господ знае от какво имаш потребност, без да му се молиш, само че той желае първо ти да го потърсиш и да го попиташ. Всеки човек има свободна воля.

– Любимата ви мисъл, или откъс?

В.П.: Всичко е допустимо!

Д.Д.: Бих допълнила – С религия и положително всичко е допустимо! В момента моята обичана фраза е – „ Един свят в естетика ” да бъде вероятен!