Лекар опроверга твърдение на Бойко Борисов с числа
Нашата здравна система с всичките и дефекти, за които доста сме говорили, въпреки всичко има потенциал да се оправи с зараза от корнавирус.
Според данните на НЦОЗА,
Това написа доктор Стойчо Кацаров в уеб страницата на неправителствената организация " Право и здраве ", представен от Frognews.
За предходната година са осъществени 2 милиона и 300 хиляди хоспитализации при приложимост на леглата от 62% . Имаме близо 30 хиляди лекари и 50 хиляди сестри, акушерки лаборанти, рехабилитатори и фелдшери. Имаме разгърната мрежа от незабавни центрове и филиали, имаме над 4500 персонални лекари и още толкоз експерти в извънболничната помощ и зъболекари.
Това е голям запас, огромна част от който сега стои необработен. Болничните кревати са доста повече, в сравнение с биха ни трябвали даже и при най-лош сюжет.
Да вземем за образец Италия, която е пример за неприятно ръководство на рецесията с COVID-19. Общият брой на доказаните инфектирани с ковид за 2 месеца(февруари и март) е 115 хиляди души.
Сега да забележим какво би се получило, в случай че в България се развие Италианския сюжет.
Населението на Италия е 60 милиона души или тя е девет пъти по-голяма от България.
Според епидемиологичните данни, събрани от разнообразни страни, 10% от всички инфектирани се нуждаят от хоспитализация. Тъй като броят на инфектираните е по-голям от броя на записаните случаи (Италия както и България тества най-вече хора със симптоми), дано удвоим този индикатор, като допуснем, че 20% от инфектираните ще постъпят в болница.
Според оповестените данни, 4053 пациенти или 3.6% от случаите в Италия са имали потребност от интензивни грижи.
При развиване на Италианския сюжет в България, за интервал от 2 месеца ще се наложи 2683 пациенти да бъда настанени за болнично лекуване. Ако приемем, че междинният им престой е 15 дни, то ние бихме имали потребност от 670 кревати за тяхното лекуване. Тъй като заразяването няма да става отмерено, дано създадем допускане, че в пика на епидемията ще имаме потребност от два пъти повече кревати от междинното – 1340.
Както беше посочено нагоре, здравната ни система разполага с 53 хиляди кревати, от които 40 хиляди за интензивно лекуване. Максималният брой кревати, които биха ни били нужни за лекуването на заболели с COVID-19 се равнява на 3% от разкритите кревати за интензивно лекуване (2,5% от всички легла).
Възможно ли е леглата да не стигнат тъй като са заети от хора с други болести? Според данните на НЦОЗА, използваемостта на леглата в лечебните заведения през предходната година е била 66.2%, т.е.
Да забележим по какъв начин биха изглеждали нещата от позиция на опциите за интензивно лекуване и обдишване на най-тежките случаи. Със Заповед № РД-01-159/27.03.2020 на здравния министър за потребностите на интензивното лекуване на заболели с COVID-19 са избрани 1324 кревати.
Пикът на броя инфектирани за един ден в Италия през последните два месеца беше 4200 души. Спрямо нашето население, би следвало пикът на новорегистрираните случаи да е 490 души (20 пъти повече от съобщаваните до този момент). Средногодишно в страната се правят над 20 милиона прегледа или по над 55000 дневно. Прегледаните пациенти с ковид биха били 0,9% от всички прегледи, осъществявани в страната. Тоест, в случай че приблизително един доктор прави по 100 прегледа на седмица, то в разгара на пандемията ще прави по 101.
Сега да допуснем, че 20% от тези 490 новооткрити инфектирани с ковид пациенти би трябвало да се хоспитализират. Това прави общо 98 хоспитализации дневно. През 2018 година по данни на НЦОЗА, броят на хоспитализациите страната е бил 2 милиона и 207 хиляди, което е приблизително 6046 хоспитализации дневно. 98 приети в болница в пика на епидемията от ковид ще са тъкмо 1.6% от нормалния брой приети в болница на ден в страната. Това даже е по-малко от позволеното от НЗОК отклоняване в размер на 3% в месечния брой хоспитализации, регистрирани от лечебните заведения.
Можем да създадем още съпоставки и екстраполация на данни, само че тези са изцяло задоволителни с цел да потвърдят, че потенциалът на здравната ни система е задоволително огромен с цел да обслужи без проблем зараза от COVID-19 с мащабите на Италианската и даже два, три пъти по-голяма.
Числата не лъжат. Капацитетът на здравната ни система е доста по-голям от потребността, която би зародила и при най-лош сюжет.
Припомняме, че Бойко Борисов обоснова потребността от удължение на изключителното състояние точно със здравната ни система.
В момента в страната ни има малко над 400 инфектирани, от които малко над 100 настанени в болница. Здравната система сега освен, че не е под напън, а вследствие на възбраната за планови интервенции, профилактични прегледи и страха на хората от заразяване, тя бездейства.
Както може да се види от направения разбор и елементарни калкулации и при развиване на най-лошия вероятен сюжет, нашите болнични и извънболнични структури имат потенциал в остатък, с цел да одобряват и лекуват болните с COVID-19.
Тези заключения непроменяемо водят до главния въпрос:
Какви са същинските аргументи за въвеждане и за продължение на изключителното състояние в страната? Дали това е резултат на непросветеност при ръководството на рецесията или има други, неизказани претекстове?
Има няколко подвъпроса, чиито отговори биха могли да хвърлят малко светлина:
Ако погледнете изредените до тук въпроси от психическа позиция, не се ли основава усещане, че последствието от тези инцидентни събития е основаване на напрежение и боязън?
Как може да се разсее страхът и да се понижи напрежението? Като се каже каква е истината и се покаже действителната картина и опасности?
Е на фона тази констатация, може би не е инцидентно, че макар рекомендациите на СЗО и на всички самостоятелни специалисти за всеобщо осъществяване на проби, Правителството настойчиво отхвърля да го направи?
Защо Правителството няма да желае да се обясни картината на епидемията в страната?
Дали някаква причинност не се крие в тази поредност от случайности?
Според данните на НЦОЗА,
Това написа доктор Стойчо Кацаров в уеб страницата на неправителствената организация " Право и здраве ", представен от Frognews.
За предходната година са осъществени 2 милиона и 300 хиляди хоспитализации при приложимост на леглата от 62% . Имаме близо 30 хиляди лекари и 50 хиляди сестри, акушерки лаборанти, рехабилитатори и фелдшери. Имаме разгърната мрежа от незабавни центрове и филиали, имаме над 4500 персонални лекари и още толкоз експерти в извънболничната помощ и зъболекари.
Това е голям запас, огромна част от който сега стои необработен. Болничните кревати са доста повече, в сравнение с биха ни трябвали даже и при най-лош сюжет.
Да вземем за образец Италия, която е пример за неприятно ръководство на рецесията с COVID-19. Общият брой на доказаните инфектирани с ковид за 2 месеца(февруари и март) е 115 хиляди души.
Сега да забележим какво би се получило, в случай че в България се развие Италианския сюжет.
Населението на Италия е 60 милиона души или тя е девет пъти по-голяма от България.
Според епидемиологичните данни, събрани от разнообразни страни, 10% от всички инфектирани се нуждаят от хоспитализация. Тъй като броят на инфектираните е по-голям от броя на записаните случаи (Италия както и България тества най-вече хора със симптоми), дано удвоим този индикатор, като допуснем, че 20% от инфектираните ще постъпят в болница.
Според оповестените данни, 4053 пациенти или 3.6% от случаите в Италия са имали потребност от интензивни грижи.
При развиване на Италианския сюжет в България, за интервал от 2 месеца ще се наложи 2683 пациенти да бъда настанени за болнично лекуване. Ако приемем, че междинният им престой е 15 дни, то ние бихме имали потребност от 670 кревати за тяхното лекуване. Тъй като заразяването няма да става отмерено, дано създадем допускане, че в пика на епидемията ще имаме потребност от два пъти повече кревати от междинното – 1340.
Както беше посочено нагоре, здравната ни система разполага с 53 хиляди кревати, от които 40 хиляди за интензивно лекуване. Максималният брой кревати, които биха ни били нужни за лекуването на заболели с COVID-19 се равнява на 3% от разкритите кревати за интензивно лекуване (2,5% от всички легла).
Възможно ли е леглата да не стигнат тъй като са заети от хора с други болести? Според данните на НЦОЗА, използваемостта на леглата в лечебните заведения през предходната година е била 66.2%, т.е.
Да забележим по какъв начин биха изглеждали нещата от позиция на опциите за интензивно лекуване и обдишване на най-тежките случаи. Със Заповед № РД-01-159/27.03.2020 на здравния министър за потребностите на интензивното лекуване на заболели с COVID-19 са избрани 1324 кревати.
Пикът на броя инфектирани за един ден в Италия през последните два месеца беше 4200 души. Спрямо нашето население, би следвало пикът на новорегистрираните случаи да е 490 души (20 пъти повече от съобщаваните до този момент). Средногодишно в страната се правят над 20 милиона прегледа или по над 55000 дневно. Прегледаните пациенти с ковид биха били 0,9% от всички прегледи, осъществявани в страната. Тоест, в случай че приблизително един доктор прави по 100 прегледа на седмица, то в разгара на пандемията ще прави по 101.
Сега да допуснем, че 20% от тези 490 новооткрити инфектирани с ковид пациенти би трябвало да се хоспитализират. Това прави общо 98 хоспитализации дневно. През 2018 година по данни на НЦОЗА, броят на хоспитализациите страната е бил 2 милиона и 207 хиляди, което е приблизително 6046 хоспитализации дневно. 98 приети в болница в пика на епидемията от ковид ще са тъкмо 1.6% от нормалния брой приети в болница на ден в страната. Това даже е по-малко от позволеното от НЗОК отклоняване в размер на 3% в месечния брой хоспитализации, регистрирани от лечебните заведения.
Можем да създадем още съпоставки и екстраполация на данни, само че тези са изцяло задоволителни с цел да потвърдят, че потенциалът на здравната ни система е задоволително огромен с цел да обслужи без проблем зараза от COVID-19 с мащабите на Италианската и даже два, три пъти по-голяма.
Числата не лъжат. Капацитетът на здравната ни система е доста по-голям от потребността, която би зародила и при най-лош сюжет.
Припомняме, че Бойко Борисов обоснова потребността от удължение на изключителното състояние точно със здравната ни система.
В момента в страната ни има малко над 400 инфектирани, от които малко над 100 настанени в болница. Здравната система сега освен, че не е под напън, а вследствие на възбраната за планови интервенции, профилактични прегледи и страха на хората от заразяване, тя бездейства.
Както може да се види от направения разбор и елементарни калкулации и при развиване на най-лошия вероятен сюжет, нашите болнични и извънболнични структури имат потенциал в остатък, с цел да одобряват и лекуват болните с COVID-19.
Тези заключения непроменяемо водят до главния въпрос:
Какви са същинските аргументи за въвеждане и за продължение на изключителното състояние в страната? Дали това е резултат на непросветеност при ръководството на рецесията или има други, неизказани претекстове?
Има няколко подвъпроса, чиито отговори биха могли да хвърлят малко светлина:
Ако погледнете изредените до тук въпроси от психическа позиция, не се ли основава усещане, че последствието от тези инцидентни събития е основаване на напрежение и боязън?
Как може да се разсее страхът и да се понижи напрежението? Като се каже каква е истината и се покаже действителната картина и опасности?
Е на фона тази констатация, може би не е инцидентно, че макар рекомендациите на СЗО и на всички самостоятелни специалисти за всеобщо осъществяване на проби, Правителството настойчиво отхвърля да го направи?
Защо Правителството няма да желае да се обясни картината на епидемията в страната?
Дали някаква причинност не се крие в тази поредност от случайности?
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ