Изчислиха каква доза радиация би получил човек за един ден на Луната
НАСА желае да построи непрекъсната база на Луната през 30-те години – място, където астронавтите да могат да останат за продължителни визити на спътника на Земята.
Но съгласно ново изследване всеки астронавт, който отиде там, ще се сблъска с равнища на радиация съвсем три пъти по-високи от тези, с които се сблъскват астронавтите на Международната галактическа станция.
В задоволително високи дози продължителното излагане на тази галактическа радиация крие обилни опасности за здравето, в това число катаракта, рак и болести на централната нервна система.
Новото проучване, оповестено предходната седмица в списание Science, пресмята за първи път каква би била дневната доза радиация получавана от астронавт на Луната – данни, които бяха незнайни до момента.
„ Ако мислите за хората, които остават на Луната за продължителни интервали от време, да речем в научноизследователска станция за година или две, тогава тези равнища стартират да стават проблематични “, споделя Робърт Вимер-Швайнгрубер, съавтор на новото проучване.
Решението, съгласно него би било, всяка лунна база да бъде построена под лунната повърхнина. „ Покриването на местообитанието с задоволително количество лунна почва би трябвало да свърши работа “, сподели Вимер-Швайнгрубер.
Астронавтите от Аполо са носили радиационни измервателни уреди на своите задачи през 60-те и 70-те години, само че тези дозиметри могат да кажат единствено на учените общото количество радиация, на която са били изложени астронавтите от самото начало в космоса. Това е от излитането до кацането и всичко сред тях – освен на Луната.
Екипът на Вимер-Швайнгрубер съумява да документира дневните равнища на радиация на повърхността на Луната, като проучва данните, събрани от китайския галактически транспортен съд Chang’e 4, който кацна през януари 2019 година
Инструмент на борда на Chang’e 4 мери общото количество радиация, която е погълнал, след което предава тези данни за радиацията назад на Земята посредством спътници. Тогава остава единствено елементарна аритметика: Изследователите разделят тази обща доза радиация на времето, през което инструментът е събрал данни, с цел да изчислят общото на ден количество, което биха приели астронавтите.
„ Измерването на радиацията е добър индикатор за радиацията в костюма на астронавт “, декларира Томас Бергер, различен съавтор на проучването.
Радиация е общ термин – по думите на Вимер-Швайнгрубер той просто разказва „ силата, която се отсрочва тук-там в тялото ви, където не би трябвало да я има, от време на време с неприятен резултат “.
На Земята тази сила може да пристигна под формата на светлина и топлота, които можем да почувстваме, както и от източници като рентгенови лъчи, които не можем. Силното магнитно поле на планетата и гъстата атмосфера защищават повърхността от множеството галактически лъчения, които идват от космически галактически лъчи, слънчеви частици, ускоряващи се от Слънцето, неутрони и гама лъчи.
Когато хората летят със самолети, те се извисяват над част от този атмосферен щит, тъй че дозата радиация, на която са изложени, се усилва. Междувременно астронавтите на Луната са изправени пред на ден равнище на радиация пет до 10 пъти по-високо от трансатлантическите летци, защото Луната няма щита, който има Земята.
Така че един астронавтът на лунната повърхнина ще бъде изложен на 1369 микросиверта радиация дневно – към 200 пъти по-високо от дневното равнище, което би получил на Земята.
„ Това е забележителна експозиция “, споделя Вимер-Швайнгрубер. Ето за какво неговият екип предлага да се строят лунни бази под повърхността на Луната.
„ В идеалния случай астронавтите би трябвало да са под толкоз материали, колкото е еквивалентно на земната атмосфера “, споделя Вимер-Швайнгрубер и прибавя, „ оптимална дълбочина е 76 см под лунната повърхнина “.
