Накъде вървим? Прогноза от Хърсев
Народното заседание вкара таван на цените на тока от 200 лева за небитовите консуматори. Ще има ли пари страната, с цел да покрие разликата в цената?
" Средства има, не намирам смисъл да се отстрани пазарът, всяка такава интервенция ражда деформиране, къде и по какъв начин ще се прояви - ще забележим. Бизнесът държи да са му ниски разноските, всеки си прави сметка, че всеки икономисан лев е в негова изгода ", разяснява финансистът доц. Емил Хърсев.
-->
Той не поддържа стремежа да се оказва помощ на всички.
" Трябва да помагаш на оня, който има потребност от помощ. На явно умряла фирма не ѝ прави изкуствено дишане, единствено ще загубиш пари. А от такава, която има късмет да се изправи на крайници - може и да си върнеш тази помощ. Това е мярка, която до нищо няма да докара ", съобщи доцент Хърсев.
Икономистът доц. Григор Сарийски подкрепи тази теза.
" Когато изкривите пазарните тласъци, по какъв начин ще стимулирате предприятията да се занимават с начинания за енергийна успеваемост? Все едно до момента за високи оценки да се е давала стипендия, а в този момент - за всевъзможни резултати ", изясни доцент Сарийски пред Bulgaria ON AIR.
Най-разумно, съгласно него, ще бъде, в случай че се оказва помощ на на предприятията, които в действителност имат потребност от помощ, а не да се дават помощи и на тези, които са на облага.
И двамата са безапелационни, че би трябвало да има нов бюджет за 2023 година, а не да бъде удължаван настоящият в този момент.
" Засега задачите на финансовата политика на бъдещо държавно управление не са ясни, тъй като не се знае кой и в каква настройка ще го образува. Вървим към строга финансова дисциплинираност , избавяне на това, което може да се избави, икономисване на всевъзможни държавни разноски ", съобщи доцент Хърсев.
Другият проблем, който очерта доцент Сарийски, е обвързван с липсата на последователност: " Проблемът е, в случай че бюджетът го направи служебният кабинет, а го извършва идващото държавно управление - това е като да намерите в чекмеджето си подготвен архитектурен проект и по него да строите, просто това не е вашият градеж ".
" Средства има, не намирам смисъл да се отстрани пазарът, всяка такава интервенция ражда деформиране, къде и по какъв начин ще се прояви - ще забележим. Бизнесът държи да са му ниски разноските, всеки си прави сметка, че всеки икономисан лев е в негова изгода ", разяснява финансистът доц. Емил Хърсев.
-->
Той не поддържа стремежа да се оказва помощ на всички.
" Трябва да помагаш на оня, който има потребност от помощ. На явно умряла фирма не ѝ прави изкуствено дишане, единствено ще загубиш пари. А от такава, която има късмет да се изправи на крайници - може и да си върнеш тази помощ. Това е мярка, която до нищо няма да докара ", съобщи доцент Хърсев.
Икономистът доц. Григор Сарийски подкрепи тази теза.
" Когато изкривите пазарните тласъци, по какъв начин ще стимулирате предприятията да се занимават с начинания за енергийна успеваемост? Все едно до момента за високи оценки да се е давала стипендия, а в този момент - за всевъзможни резултати ", изясни доцент Сарийски пред Bulgaria ON AIR.
Най-разумно, съгласно него, ще бъде, в случай че се оказва помощ на на предприятията, които в действителност имат потребност от помощ, а не да се дават помощи и на тези, които са на облага.
И двамата са безапелационни, че би трябвало да има нов бюджет за 2023 година, а не да бъде удължаван настоящият в този момент.
" Засега задачите на финансовата политика на бъдещо държавно управление не са ясни, тъй като не се знае кой и в каква настройка ще го образува. Вървим към строга финансова дисциплинираност , избавяне на това, което може да се избави, икономисване на всевъзможни държавни разноски ", съобщи доцент Хърсев.
Другият проблем, който очерта доцент Сарийски, е обвързван с липсата на последователност: " Проблемът е, в случай че бюджетът го направи служебният кабинет, а го извършва идващото държавно управление - това е като да намерите в чекмеджето си подготвен архитектурен проект и по него да строите, просто това не е вашият градеж ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ