Доц. Светослав Живков: Народният съд е национална катастрофа
Народният съд обезглави България и резултатите от неговата кървава активност са национална злополука. Осъдените от него освен, че не са военнопрестъпници, те даже не са нарушители. И през днешния ден продължаваме да усещаме отрицателните последствия от ликвидирането на българския хайлайф на 1 февруари 1945 година
Това съобщи в изявление за БГНЕС историкът доцент Светослав Живков, учител в Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
На 1 февруари се навършват 79 години от най-масовото ликвидиране на държавници и интелектуалци в нашата история, което е осъществено от Народния съд – един противоконституционен съд, основан от държавното управление на Кимон Георгиев след преврата на 9 септември 1944 година
„ Обезглавяването на политическия, публичен и нравствен хайлайф на 1 февруари 1945 година, както и кървавите събития директно след 9 септември и месеците след тази дата, са национална злополука “, акцентира доцент Живков.
Незаконният темперамент на така наречен Народен съд през днешния ден се признава даже и от симпатизантите на комунистите, които се пробват да го оправдаят с революционните времена, в които, съгласно тях, законът мъчно може да се съблюдава. Българските комунисти употребяват интернационалната обстановка, която постанова осъждането на виновниците за разпалването на Втората международна война, за организирането на доста по-масов гнет и репресии
„ Основната цел на Народния съд не е да съди военните нарушители без значение от това дали са действителни или имагинерни. Всъщност той съди малко на брой военнопрестъпници и голямо болшинство от хора, които освен, че не са военни нарушители, само че нямат никакво отношение към закононарушенията въобще “, акцентира доцент Живков.
Той обърна внимание, че българските комунисти стартират да приказват за Народен съд още през 1919 година, т.е. преди част от социалдемократите да се преименуват в Българска комунистическа партия. „ Тогава, през 1919 и 1920 година, те желаят не просто да се съдят министри и политици, а да бъде съдена цялата буржоазия “, изясни историкът. В края на Втората международна война, заради съюзническите връзки на Сталин със западните страни, те нямат опцията да унищожат цялата буржоазия, само че стартират с управническия хайлайф до 9 септември. „ Народният съд не е единствено 13 състава, всеки от който съди надлежно министри, регенти, публицисти, военни и други, имаме над 100 състава, които заседават във всяка една околия с дребни изключения. Те издават присъди на хора, които не са били съпричастни към ръководството или в случай че са били, то е било на доста ниско равнище “, очерта мащабите на нещастието доцент Живков.
Ако би трябвало да съпоставим репресиите в България с тези в останалите страни, които попадат в руската сфера след 1945 година, историкът показва, че в Източна Европа имаме репресии, само че „ най-мащабните и най-бруталните с в България “. Цифрите са 2730 смъртни присъди и над 1300 доживотни. Като към тези цифри не включваме жертвите на терора след 9 септември, който се прави оценка на към 20 хиляди души.
Доц. Живков акцентира, че всеобщите убийства са фактор в България да няма сериозна съпротива против комунистическия режим. „ Доколкото има сериозна съпротива, тя е в лицето на Български земеделски народен съюз „ Никола Петков “, които са някогашни съдружни сътрудници на комунистите. Не желая да кажа, че те имат историческа виновност за тези чистки, само че най-малко в първите месеци те са ненапълно солидарни с тях, по-скоро непредпазливо. Никола Петков прави неправилни сметки през зимата на 1944-1945 г “, добави той.
Друг огромен проблем е неналичието на развито гражданско общество в България преди 1944 година, такова каквото има в една Чехословакия, която е много по-напред от нас. Своята роля изиграва и латентното русофилство. „ Много са факторите, само че най-важният е: комунистите съумяват доста бързо и съществено още в изискванията на руска окупация да отстранят множеството от евентуалните си съперници. И не става дума единствено за съперници, а за цялостно нулиране на гражданското общество в България и ликвидирането на всякаква опция за гражданска опозиция “, безапелационен е доцент Живков.
Според него и до през днешния ден продължаваме да усещаме последствията от Народния съд. „ До огромна степен нашият актуален хайлайф е прекомерно доста привързан с комунистическия, с неговите секрети служби. Все отново би трябвало да отчетем, че днешна България е доста по-различна от комунистическата и осъществените промени са за положително. Проблеми с елитите имат всички страни от Източна Европа. Желязната завеса рухна, само че източноевропейските общества не престават да са догонващи освен в икономическо отношение, само че и като нрав. Погледнете къде са проблемите с демокрацията в Европейски Съюз – в Унгария на Виктор Орбан. Подобно нещо е невероятно в страни като Нидерландия, Белгия или Англия “, акцентира доцент Светослав Живков. /БГНЕС
