Наричат Цанко Церковски поет на българското село“, но пише разкази,

Наричат Цанко Церковски „ стихотворец на българското село “, само че написа разкази, романи и книги за деца. Стига даже до министерското кресло, само че не се самозабравя. Министър е на публичните здания, пътища и благоустройство и министър на железниците, пощите и телеграфите във втория кабинет на Теодор Теодоров. Става министър на просвещението и още веднъж на благоустройството в последното държавно управление на Александър Стамболийски. Церковски е един от основоположниците на Българския аграрни национален съюз (БЗНС).

Зад тази биография се крие елементарен човек. Всички негови събратя по перо го помнят като „ бай Цаню “.

Но кой е брачният партньор и бащата Цанко Церковски?
През 1893 година съумява да излъже жена си Гана, с цел да минат под венчило. Вярна брачна половинка тя цялостен живот опъва фамилния ярем. Ражда и отглежда девет деца: Цветана (1894-1929), Севдалина (1895-1981), Розин (1898-1931), Веселин (1899-1929), Здравко (1901-1972), Царева (1903-1953), Ружа (1904-1990), Босилко (1906-1977) и Румен (1909-1997).
Едва ли друга жена би разрешила такава независимост на мъжа си, каквато има Цанко Церковски. Днес е тук, на следващия ден там унесен в издаване на стихотворенията си и политическите си каузи.

Семейството живее в Бяла църква. Той постоянно отскача в София. Съвременниците му си го спомнят облечен с облекла от домакински плат и вратовръзка в цвят пембе, която след години заменя с черна. Когато през 1904 година от щемпел излиза стихосбирката му „ Полски песни “ той отива в столицата, с цел да вземе хонорара си от 40 лева и да се почерпи с другари.
Събира ги в бирария „ Батенберг “. Сред тях са поетът Кирил Христов, Трифон Кунев, Александър Кипров, Стилиян Чилингиров. Всички го благославят за новата книга и му пожелават още креативен триумфи. Това гали поетичната му душа и той поръчва още бира и кебапчета. Приятелите му бързо изпразват чашите и чиниите. Не минава и без препирня. Кирил Христов иронизира създателя на новата стихосбирка, и останалите към масата. Авторът на „ Жени и вино, вино и дами “ се усеща някак подценен. Тогава Трифон Кунев не се стърпява и му се скарва.
Скоро нещата си идват по местата и шегите към масата не престават. Церковски почуква с пръсти на масата, а сервитьорите бързат да донесат цялостните чаши с бира. Той не стопира да поръчва от студеното пенливо пиво и никой не може да откаже на щедростта му. Александър Кипров рецитира стихотворения. Около масата на писателите се натрупат и други гости на „ Батенберг “, събират се маси. Така до късно след среднощ.

Поетичната компания взема решение да изпрати Цанко Церковски на гарата. В Бяла църква го чакат жена му и децата. Навън е студено и вали сняг. В един миг приятелите споделят, че въпреки всичко е по-добре той да продължи самичък към гарата, тъй като времето е мразовито. Поетът няма нищо срещу всеки да се прибере на топло вкъщи. Но когато бръква в джоба на дрехата си, с цел да ревизира парите за билет, там няма стотинка, целият му хонорар е изпит.
От компанията никой няма 5 лв., с цел да му даде за билет. Приятелите стартират да събират дребни стотинки по джобовете си. Цанко Церковски съумява да се прибере в родното си място. Без да занесе и лев в фамилията си от хонорара на „ Полски песни “.

Когато Церковски се прибира от сходни пътувания в столицата грабвал мотиката, с цел да отиде на лозето. Копвал няколко пъти, припявал на копачките и захващал да брои прекопаните редове. Жена му Гана към този момент преполовила лозето и с усмивка му казвала: „ Ех, в случай че всички мъже, Цанко, са като тебе, деца ще се раждат, само че деца няма да се отглеждат “.
Съпругата му носи целия фамилен товар на гърба си. Върши къщната работа, разправя се и с тази на полето. На нейните ръце са децата и добичетата. Та и мъжа ù, който по-често живее в креативния си свят.
Като се завърнел от някъде, питал Гана какво има за янене. Хапвал няколко залъка и лягал на одъра, с цел да мисли по какъв начин да възпее в стиховете си полския труд. Жена му минавала към него, усмихвала се на скръстените му под главата ръце и отивала да свърши някоя работа на двора. Нищо не му казвала за бездействието, тъй като тя знаела, че мисленето е комплицирана работа, надалеч по-сложна от работата на полето.

„ Ето, в този момент моят Цанко ще напише ария, в случай че ли пък не, ще измисли нещо за пред хора “, мислела си тя. Гана е мощно привързана към мъжа си, грижовна майка и доста работлива. Тя е осведомена с литературния живот в България, няма публицист, чието име да не познава. На всичките си грижи намира време, с цел да отвори някоя книга от библиотеката на мъжа си. Тя посреща и тежестта към юбилея му, когато в Бяла църква се струпва народ, с цел да означи събитието. Това е първият писателски празник маркиран на село.

Когато Церковски си е вкъщи всички се радват. Той е грижлив татко, непоколебим и държи на дисциплината. Сутрин буди деветте си деца със звуци на тръба, като бойци. После хлапетата се измиват и отиват да му кажат: „ Добро утро, тате “. Той им отвръща и дава на всяко по лъжица рибено масло за укрепване. Преглежда им ръцете и лицето дали са добре измити, в случай че се наложи ги връща. Закусват към трапезата. Грижовният баща дефинира всяко от децата каква работа ще прави денем. Преди да тръгнат за учебно заведение малчуганите отиват още веднъж при него, с цел да му кажат сбогом. Ако някое от децата има потребност от пари за тетрадки и моливи, дава им. Но не дай Боже детето да изиска за някой от братята и сестрите си, Церковски отрязва: „ Ти не си му юрист, дано самичък пристигна и каже какво му би трябвало “.

Изпрати ли ги на учебно заведение, самият той се захваща за работа, за която има стратегия, записана върху лист и закачен с гвоздей на стената.
Вечер, откакто се нахрани фамилията и той се увери, че децата са научили уроците си, Церковски стартира музикална стратегия. Свири на цигулката, остарялата цафара и кавала си. Дружно пеят песни, играят, рецитират стихотворения. Дори се включва и майката на поета.
След програмата таткото изпраща дечурлигата по леглата. Заръчва да пазят тишина, тъй като той ще написа. Щом се увери, че децата са легнали отива по стаите им, връзва двата края на юргана, тогава с връзки, с цел да не се отвиват. „ На това място на юргана, което падаше върху лицето ми, аз бях съшила един бял памучен парцал да не ме боде безредици юрган. Тате попита мама за какво е закърпила юргана с бял парцал и тя сподели: „ Дъщеря ти, коконата, си е зашила памучен парцал, че да не ù боде юргана “.

В края на седмицата, когато тате си пристигна от София, той донесе цялостен топ плат за чаршафи, който не беше бял, а наследник – на бели квадрати. Той беше толкоз мек и прелестен, че благодарих на белия парцал, който стана причина да ни се чаршафоса грубия вълнен юрган. Мама облече и вълнените възглавници със същия плат. Не мина доста време, и съседите последваха нашия образец. А след година-две, вълнените юргани на цялото село се облякоха с шарени памучни чаршафи, които започнаха сами да тъкат “, спомня си щерка му Севдалина.

Щом на света изплачело следващото новородено дете в фамилията, Церковски събирал челядта си към дълга маса, с цел да измислят име. Има ли различие, той афишира гласоподаване. Накрая името на бебето е определено. На тази маса събира децата два пъти в годината, по Коледа и Великден и ги кара да пишат приветствени картички до кръстниците си. Всяко дете си има собствен кръстник или кръстница, които нормално са учители и учителки, негови сътрудници. Настоява те да бъдат почитани.
По празници в фамилията на Церковски е изключително радостно. Наред с подаръците, които раздава на децата купени от София, той им прави листчета със заръки. „ Носи се чисто и спретнато “, „ Не приказва високо и непрекъснато “, „ Зачитай мнението на другите “, „ Измивай си добре ръцете “.
Всяка седмица Цанко Церковски раздава на децата книги от библиотеката си. Към нея прибавя бял лист, в който да се напишат поуките. Ако някое от децата не е схванало миг от книгата, той деликатно му изяснява.

Настъпи ли пролетта, фамилията живее в къща с беседка отвън селото. Наблизо има парцел с хубава борова гора, която поетът персонално е садил. Навсякъде край изворчетатата и чешмите из гората е направил масички и пейки, поставил е кратунки за вода. Сутрин намества жътварската си шапка на главата, с цел да се защищити от слънцето. Такива шапки е купил на всичките си девет деца. Излиза дружно с тях в бахчата. Там отглежда лозови пръчки, разсад за черница за жив плет, който раздава гратис на близки. Има зеленчукова градина и всеки филиз в нея е под права линия. Често скапва лехите с пипера, с цел да изправи линията. Пред къщата са посадени доста цветя, а в средата дребни черевени карамфили, които образуват знаците Ц. Ц. Церковски е същински „ Толстой в имението си “, както го назовават учителите в Бяла църква. Децата му оказват помощ в поливането на градината и плевенето.

Започне ли да залязва слънцето Церковски още веднъж свири с тръбата, с цел да даде знак на децата си, че работата за деня е завършила. Тогава ги повежда към крайбрежията на река Росица. Малчуганите влизат да се къпят, а самият Церковски нагазва във водата стотина метра по-надолу, с цел да ги пази. После ги подканва да излизат, само че те се опъват. Събере ли ги всичките на брега вади от джоба си кавала и го сглобява. Започва да им свири, с цел да се постоплят. И хлапетата захващат да скачат и играят към татко си.
Друг път ги води през лозята. Върви зад децата си и строго пази да не късат непознатите череши. Когато види, че желанието им става неудържимо, стопира посред пътя, позволява им да куснат от сладкия плод, само че им заръчва: „ От непознатото се бере толкоз, едвам се хапне “.
Докато малчуганите вървят по пътя край някое лозе, Церковски стопира децата, скъсва лист и ги пита какъв вид е асмата. Едно виква: „ Гъмза “, друго: „ Памид “, трето: „ Димят “. Ако хлапетата не познаят стартира да им изяснява белезите им. Същото прави с овощните дървета, цветята, птиците…
Цанко Церковски е първият градинар в Бяла църква. Той внася и посажда първата американска лоза. Постоянно прави опити с разнообразни сортове лозови пръчки на кое място ще виреят най-добре или ги мести на друго. Учи хората от Бяла църква и им демонстрира по какъв начин да облагородяват пръчки и садят лози. Той е повода в Бяла църква да има опитни лозари и винари.

Когато в бахчата няма работа, повежда децата си в гората, с цел да облагородяват дръвчета. Преди това им заръчва всяко да си вземе ножчето. Той самият пъха в торбата си калеми, восък и лико. В гората децата си намират по една дива круша. Той първо им показава магията на овощарството, а след това всяко дете подхваща своето дръвче. Здравко, най-малкото му дете плаче, че желае и той дръвче, само че не може да го стигне. „ Догодина, догодина… Като ти пораснат ръцете “, утешава го татко му. Седмица по-късно Церковски води дружината си да видят дали са се хванали калемите, а в случай че не са, поставят други. Години след неговата гибел щерка му Севдалина споделя, че покрай гроба на татко ù има круши, които е облагородявал той с децата си.

Цанко Церковски е непоколебим и обективен татко. Съпругата му Гана поступва децата, кой когато хване. Те нормално се изплъзват от ръцете ù. Церковски постоянно и заръчвал: „ Не бий децата без потребност “, „ отнасяй се еднообразно и заслужено към всички “. Научел ли за някоя детска беля деликатно проучвал кой какво е сторил. Тогава отсъждал наказването.
Децата го почитали. Щом го видели на прага на вратата ставали на крайници. В негово наличие в стаята говорели безшумно и всеки мерел думите си. Когато всички са подредени към софрата бащата нареждал да се хранят постепенно, възпитано, да не приказват. Те не се приближавали до масата, в случай че не са с измити ръце. Изчаквало се към масата да седне и последния човевек от фамилията, тогава можело всеки да грабне лъжиците. Ако някой мляска или сърба строгият татко му правел забележка. Повтори ли се го отстранявал да се храни самичък.

За страдание Цанко Церковски не съумява да види всичките си деца пораснали и задомени. Политическите събития през второто десетилетие на ХХ век, бурни в новата история на България, му костват живота. Три години лежи в пандиза, заболява и остава полусляп. Арестуват го след Деветоюнския прелом през 1923 година Освободен е през януари 1925 година и по-късно задържан още веднъж поради атентата в храма „ Св. Неделя “. Стои цяла година в пандиза, оневинен е. Но здравето му се утежнява и той си отива от живота на 2 май 1926 година, единствено на 56 години.