Наричат художника Иван Димитров последния романтик на своето време“. Той

Наричат художника Иван Димитров „ последния романтик на своето време “. Той слага началото на актуалното ни изкуство. Малцина знаят, че той поставя основите на битовата живопис в България като род – „ Във воденицата “, „ Перачки “, „ Гайдар “, „ Калайджии “ са дребна част от платната му. Най- известната му картина от този род е „ Тревненка “ рисувана през 1885 година и показвана в парижките салони. После тя е изложена в Софийския етнографски музей, само че е унищожена по време на бомбардировиките през 1944 година

През целия си живот рисува и портрети, които показават топлина и са направени с същинско майсторство. Сред най-хубавите му достижения в региона на портрета е този на Мария Стоилова, майка на държавника Константин Стоилов, рисуван през 1881 година Сред шедьоврите му е и автопортрет, юридически три години по-късно, както и млад мъж с брада, напомнящ по дух възрожденското изкуство.

Иван Димитров е дванайстото дете в фамилията на тревненския зограф и герой за църковна самостоятелност поп Димитър Кънчов. Художникът е роден в Трявна през 1850 година Бащата рано вижда дарбата на сина си и му дава първите уроци по иконопис.

Едва петнадесетгодишен Иван Димитров отива във Влашко, с цел да се занимава с изкуство в Букурешката художествена академия. Не може да заплати следването си. Среща се с български революционери емигранти - Любен Каравелов, Васил Левски  и Христо Ботев. През 1868 година се записва във Втората българска легия, която неотдавна селед това приключва съществуването си заради съглашението сред сръбското и турското държавно управление.

Четири години работи при зографа Георги Стоенеску от Браила. Пътува, събира усещания, схванал е че въображението е окото на душата. Зографът Георги Стоенеску прави оценка уменията на българина и упорства да постъпи в художествената академия в Букурещ. Иван Димитров учи пет години в известното за времето учебно заведение. Брат му Тодор, който към този момент е доктор в Букурещ го устоя. Безспорният гений на българина впечатлява и учителите му – професорите Аман и Татареску. Отпускат му и стипендия.

Като студент взе участие в изложения на академията, доста от творбите му са отличени. Сред тях са глави и фигури с въглен, с туш, с маслени бои. В Букурещ наема лично ателие и се трансформира в занаятчия на портрета. Разгръща гения си, работи интензивно. Предлагат му място за учител в Букурещката художествена академия откакто се дипломира, само че той отхвърля. Заедно с брат си Тодор, след шестнадесет години живот в емиграция се завръщат в България през 1881 година и художникът се открива в София.

След няколко месеца е нарисувал поредност от майсторски портрети на общественици от това време – на Константин Иречек, Константин Стоилов, Велексин и други Забелязан е като млад художник. Предлагат му тригодишна държавна стипендия в Академията за изящни изкуства в Париж.

В края на 1881 година той към този момент е във френската столица. Художникът специализира в Академията за изящни изкуства при известните френски художници – професорите Дюбоа и Александър Кабанел. Тъкмо Кабанел го кани да рисува в личното си ателие, дружно с него, същите модели над които и той самият работи. Специализацията в Париж е мощен интервал в творчеството на Иван Димитров. Изработва с маслени бои голям брой етюди на глави, фигури и голи тела, голям  брой изящни портрети, композиции и натюрморти, копия от шедьоври на огромни европейски майстори – Рембранд, Рубенс, Рафаел, Мурильо - директно от оригиналите в Лувъра и Люксембургския замък. Амбициозен и надарен той не стопира да работи.

Уменията му на живописец са видяни в Париж. Два пъти, през 1883 и 1884 година, му дават опция да излага свои платна в огромния парижки салон в Елисейския замък наред с най-известните френски художници. Той е първият български художник  поканен да излага свои произведения в известните парижки салони. Между тях са портрети с маслени бои – портрет на Бончев от Министерството на финансите, портрети на стара жена и мъж, на красиво момиче. Критиката дава положителни мнения за творбите му. Почти всичките изложени платна са изплатени. Тъкмо в Париж той демонстрира младото българско изкуство, стъпило на старите възрожденски обичаи. С платната си основава име и показва България.

През 1885 година се завръща у нас, където към този момент се знае за триумфите му в Париж. Министърът на просветата го кани за учител в Априловската гимназия в Габрово. Два месеца по-късно, през същата 1885 година, е открита първата независима галерия на български художник след Освобождението в залите на Народното събрание. Посветена е на делото на славянските просветители. Ценителите на изкуството у нас са впечатлени, още не е намерено Рисувалното учебно заведение. Отварят се пътищата на националното ни изкуство.

На тази галерия са показани  към 100 негови картини – портрети, рисувани в България и произведения работени от художника в Париж. Сред тях голи тела, композиции, етюди на глави, фигури, натюрморти. Изложбата се трансформира в рождена дата на българската живопис и е посетена от доста столичани. Признание получава и от Иван Вазов. В списание „ Зора “, книга 3, редактирано от поета дружно с Константин Величков, са отпечатани следните редове: „ Г-н Димитров, български живописец, е изложил картините  си пред взора на посетителите. Според отзивите на софийския щемпел сред творбите на Димитров притеглят вниманието някои много художествено направени картини, които демонстрират несумнений гений на младия художник. С това ревю, любопитно по самата си оригиналност, у нас българското изкуство прави първа значима стъпка в развиването си “.

По време на Сръбско-българската война Иван Димитров отива на фронта като доброволец и основава три композиии – батална живопис.

През 1886 година е учител в Софийската класическа гиммназия. В столицата прави свое ателие, където рисува. Превръща се в издирван художник за публични поръчки и велможа художник.

Открива втора независима галерия през 1887 година Излага цяла изложба от портрети на общественици. Показаните произведения са премирани. Пет години по-късно взе участие в Първото пловдивско ревю със свои платна и е отличен със златен орден. През 1907 година печели интернационален конкурс за изписване на иконите в софийската черква „ Св. Св. Кирил и Методий “.

След първата международна война не работи толкоз интензивно. Живее непретенциозно, въпреки, че е велможа художник. През целия му живот го водят възрожденските добродетели и честността. Отива си от света на 2 февруари 1944 година в София на 94 година По същото време доста от творбите му умират дружно с него от бомбардировките над София.