Ехо от тридесетте години ли е антиимигрантската реторика
Напрежението в публичните диспути и все по-твърдите изказвания на политиците по отношение на миграционната рецесия в Европа и Съединени американски щати демонстрират възобновление на национализма. Но има разнообразни отзиви до каква степен това припомня на 30-те години на 20-ти век.
От Доналд Тръмп до италианеца Матео Салвини, от Виктор Орбан до белгиеца Тео Франкен, някои водещи политици употребяват доста остри думи за мигрантите на фона на общото сгъстяване на миграционните политики в Съединени американски щати и Европа.
Незаконните мигранти " нахлуват и опустошават нашата страна " съгласно Доналд Тръмп. " Африка желае да разбие вратите ни, а Брюксел не ни пази ", съгласно Виктор Орбан. " За страдание ще би трябвало да си задържим италианските роми ", декларира авторитетният италиански вътрешен министър Матео Салвини.
Лидерите не си мерят думите и някои виждат в това повтаряне на 30-те години на предишния век в Европа, когато фашисти и нацисти идват на власт в някои европейски страни преди Втората международна война и Холокоста. " В твърдата линия на Тръмп за имиграцията има паралели с 30-те години на 20-и век ", написа в. " Вашингтон пост ". " Вдъхновен от Тръмп, светът може да се върне към 30-те години на 20-ти век ", счита в. " Гардиън ". Германското списание " Щерн " сложи на корицата си фотомонтаж на Доналд Тръмп, изпънал ръка в нацистки привет.
Вирус
" Да и не ", дава отговор френският политолог и историк Ги Ерме, създател на " История на нациите и национализма в Европа ". Макар да има усилване на " извънсистемните " партии и група хора, която става цел, сегашната обстановка " не е разследване от международна война ", както беше с нацизма и фашизма, пристигнали на власт след края на Първата международна война.
" Историците не смеят да основават огромни теории, отнасящи се до съществуването на вътрешноприсъщ на човешката природа расизъм или шовинизъм. Те избират да разкриват обстоятелствата в съответен подтекст ", счита френският историк Ралф Шор, създател на " Французи и имигранти във времена на рецесия ", разкриваща, че рецесията от 1929 година е " засилила " " инстинктивното съмнение " на популацията към имигрантите.
" Обстоятелствата са доста разнообразни от тези през 30-те години на 20-и век. Но не това е значимото ", счита Джеймс Макдугъл, доцент по модерна история в Оксфордския университет. " Фашизмът е като вирус: мутира и се приспособява към околната среда. " В наши дни " можем да го идентифицираме по наследствените белези " и да посочим смесицата от това, което той дефинира като ксенофобия, шовинизъм, антиинтелектуализъм, антикосмополитизъм и други, които през днешния ден са във напредък.
Освен разпространяването на една възможна националистическа " проказа ", в случай че използваме израза на френския президент Еманюел Макрон, от чисто семантична позиция от 2014-2015 година " от ден на ден стават думите, категориите и етикетите, приписвани на мигрантите ", споделя Сара Ал Матари, преподавател по литература в университета " Лион 2 Люмиер ", председателка на SELP (Общество за проучване на политическия език).
Тази експертка разказва две огромни трендове, наследени от историята: " Сравнения с животни и заболявания, с всичко, което се отнася до болест, които стават известни през 19 в. дружно с изначалния шовинизъм, съгласно който страната е жив организъм. От момента, в който считаме, че публичният организъм е нещо живо, той може да почине и може да се опасяваме от външни детайли, откъдето се стига и до лексиката за настъпление и болест ".
Това прочее е същият метод, който употребява и Еманюел Макрон, говорейки за " проказа ".
Национализъм на събитията
Въпреки всичко " аз нямам доверие, че в наши дни има напредък на изначалния шовинизъм, това е шовинизъм на събитията, на потреблението. Хората се ужасяват, че изискванията им на живот може да се влошат, това не е толкоз надълбоко вкоренено, не е толкоз антропологично обусловено, колкото изначалният или сантименталният шовинизъм ", счита Ги Ерме.
И това сгъстяване на езиковите средства визира освен класическите десни обединения, само че и политическите представители по-близо до центъра на шахматната дъска, както да вземем за пример когато френският вътрешен министър Жерар Колон, повдигнат от социалистите, приказва за " миграционен потоп ".
" Партиите от обичайна десница се плъзгат към популистки метод на изложение, като в това време си не разрешават да се плъзгат към популистките обединения ", показва Ерме.
Според Джеймс Макдугъл, доцент по модерна история в Оксфордския университет, " най-големият риск за демокрациите би бил класическата десница да свикне с фашистките трендове и да ги одобри за нещо обикновено, което виждаме във Англия и Съединени американски щати ".
Това сгъстяване на езика възмущава мнозина. Бившият евродепутат от зелените Даниел Кон-Бендит насочи яростни рецензии против този език от позиция на морала. " Думите не са почтени, потопът е език на крайната десница. Нямаме правото да се оставяме да прибягваме към такива думи ".
Но за някогашния френски външен министър Юбер Ведрин моралният мотив към този момент не устоя, поради нуждата от европейски дейности за управление на миграционните потоци. В своя публикация, оповестена на 28 юни във всекидневника " Монд ", той подлага на критика " тези, които се надяват да сковават реакциите на отменяне на всеобщите миграции със светена вода или морални присъди ". /БТА
От Доналд Тръмп до италианеца Матео Салвини, от Виктор Орбан до белгиеца Тео Франкен, някои водещи политици употребяват доста остри думи за мигрантите на фона на общото сгъстяване на миграционните политики в Съединени американски щати и Европа.
Незаконните мигранти " нахлуват и опустошават нашата страна " съгласно Доналд Тръмп. " Африка желае да разбие вратите ни, а Брюксел не ни пази ", съгласно Виктор Орбан. " За страдание ще би трябвало да си задържим италианските роми ", декларира авторитетният италиански вътрешен министър Матео Салвини.
Лидерите не си мерят думите и някои виждат в това повтаряне на 30-те години на предишния век в Европа, когато фашисти и нацисти идват на власт в някои европейски страни преди Втората международна война и Холокоста. " В твърдата линия на Тръмп за имиграцията има паралели с 30-те години на 20-и век ", написа в. " Вашингтон пост ". " Вдъхновен от Тръмп, светът може да се върне към 30-те години на 20-ти век ", счита в. " Гардиън ". Германското списание " Щерн " сложи на корицата си фотомонтаж на Доналд Тръмп, изпънал ръка в нацистки привет.
Вирус
" Да и не ", дава отговор френският политолог и историк Ги Ерме, създател на " История на нациите и национализма в Европа ". Макар да има усилване на " извънсистемните " партии и група хора, която става цел, сегашната обстановка " не е разследване от международна война ", както беше с нацизма и фашизма, пристигнали на власт след края на Първата международна война.
" Историците не смеят да основават огромни теории, отнасящи се до съществуването на вътрешноприсъщ на човешката природа расизъм или шовинизъм. Те избират да разкриват обстоятелствата в съответен подтекст ", счита френският историк Ралф Шор, създател на " Французи и имигранти във времена на рецесия ", разкриваща, че рецесията от 1929 година е " засилила " " инстинктивното съмнение " на популацията към имигрантите.
" Обстоятелствата са доста разнообразни от тези през 30-те години на 20-и век. Но не това е значимото ", счита Джеймс Макдугъл, доцент по модерна история в Оксфордския университет. " Фашизмът е като вирус: мутира и се приспособява към околната среда. " В наши дни " можем да го идентифицираме по наследствените белези " и да посочим смесицата от това, което той дефинира като ксенофобия, шовинизъм, антиинтелектуализъм, антикосмополитизъм и други, които през днешния ден са във напредък.
Освен разпространяването на една възможна националистическа " проказа ", в случай че използваме израза на френския президент Еманюел Макрон, от чисто семантична позиция от 2014-2015 година " от ден на ден стават думите, категориите и етикетите, приписвани на мигрантите ", споделя Сара Ал Матари, преподавател по литература в университета " Лион 2 Люмиер ", председателка на SELP (Общество за проучване на политическия език).
Тази експертка разказва две огромни трендове, наследени от историята: " Сравнения с животни и заболявания, с всичко, което се отнася до болест, които стават известни през 19 в. дружно с изначалния шовинизъм, съгласно който страната е жив организъм. От момента, в който считаме, че публичният организъм е нещо живо, той може да почине и може да се опасяваме от външни детайли, откъдето се стига и до лексиката за настъпление и болест ".
Това прочее е същият метод, който употребява и Еманюел Макрон, говорейки за " проказа ".
Национализъм на събитията
Въпреки всичко " аз нямам доверие, че в наши дни има напредък на изначалния шовинизъм, това е шовинизъм на събитията, на потреблението. Хората се ужасяват, че изискванията им на живот може да се влошат, това не е толкоз надълбоко вкоренено, не е толкоз антропологично обусловено, колкото изначалният или сантименталният шовинизъм ", счита Ги Ерме.
И това сгъстяване на езиковите средства визира освен класическите десни обединения, само че и политическите представители по-близо до центъра на шахматната дъска, както да вземем за пример когато френският вътрешен министър Жерар Колон, повдигнат от социалистите, приказва за " миграционен потоп ".
" Партиите от обичайна десница се плъзгат към популистки метод на изложение, като в това време си не разрешават да се плъзгат към популистките обединения ", показва Ерме.
Според Джеймс Макдугъл, доцент по модерна история в Оксфордския университет, " най-големият риск за демокрациите би бил класическата десница да свикне с фашистките трендове и да ги одобри за нещо обикновено, което виждаме във Англия и Съединени американски щати ".
Това сгъстяване на езика възмущава мнозина. Бившият евродепутат от зелените Даниел Кон-Бендит насочи яростни рецензии против този език от позиция на морала. " Думите не са почтени, потопът е език на крайната десница. Нямаме правото да се оставяме да прибягваме към такива думи ".
Но за някогашния френски външен министър Юбер Ведрин моралният мотив към този момент не устоя, поради нуждата от европейски дейности за управление на миграционните потоци. В своя публикация, оповестена на 28 юни във всекидневника " Монд ", той подлага на критика " тези, които се надяват да сковават реакциите на отменяне на всеобщите миграции със светена вода или морални присъди ". /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ