Децата на Газа разказват
Напрежението сред Израел и палестинците се възобнови откакто израелските военновъздушни сили потвърдиха, че са нанесли въздушни удари по позиции на ислямистката организация " Хамас " в Газа. Причина за ударите са балони, които се възпламеняват. Те са били пуснати от линията Газа и са предизвикали пожари в южната част на Израел.
Нападението от страна на Израел идва след седмици на мъртвило, последвали 11-дневния спор през май. Съобщение от израелското ВВС сочи, че те са подготвени за " всевъзможни сюжети " и това включва възобновяване на сраженията. Поразени са военни цели в градовете Хан Юнис и Газа.
Ударите са траяли не повече от 10 минути, няма информация за жертви.
Въздушните офанзиви идват и на фона на демонстрацията на израелски националисти в Източен Ерусалим –първото по-сериозно тестване за новото съдружно държавно управление, ръководено от националиста Нафтали Бенет. В резултат най-малко 30 палестинци бяха ранени, а 17 – задържани. Шествието и конфликтите се случиха на същото място, от което стартира и предходния спор – към Дамаската врата и джамията " Ал Акса ".
И до момента в който светът е насочил вниманието си към размирните зони в обезпокоително очакване военните дейности да се възобновят, остава въпросът за живота на цивилното население. Газа и в израелските градове, наранени от насилието през май, се възвръщат и се пробват да се върнат към естествения си темп на живот. Но изцелението на жертвите – и от двете страни – ще отнеме повече време. Повечето бяха на палестинска територия, а доста от тях – извънредно млади.
Три деца от войната
" Евронюз " ни показва историите на три почтени деца, чието детство към този момент е белязано от боен спор.
Дана Севайл е на 11 години и живее в Бейт Ханун, северно от линията Газа. Тя споделя за своите прекарвания по време на бомбардировките: " Бяхме в дома ни и чух гърмежи в близост, покрай фермата и джамията Омар. "
" Стъклата се чупеха и къщите падаха върху хора. "
" Изгубихме вяра. Някои хора започнаха да бягат, а фелдшерите ни споделиха да отиваме в болничното заведение. "
Амал е на 12 години и е от същия град. Тя сподели, че се е готвила за тържества, само че те не са се случили.
" Подготвих облеклата си, играчките и всичките си неща за Байрам. Но в деня на Байрам не можех да ги нося или да напусна дома си, с цел да чествам. Не можехме да се забавляваме или да се любуваме на Байрам, имаше единствено тон от детонации и ние не се чувствахме в сигурност. "
С развитието на спора някои деца са потърсили убежище при родственици. Като Марам Абу Ода, който е на 11 години и живее в лагера на плажа, западно от град Газа.
" По време на войната татко ми изпрати мен и брат ми в дома на чичо ни. Бях доста изплашен там. За мен това не е същото, както да към съм с татко си и майка си. Те биха могли да ме накарат да се усещам в сигурност. "
" Ако тази къща беше бомбардирана, най-малко някои членове на фамилията щяха оцелеят. "
" Родителите ни смятаха, че оживелите биха могли пък помогнат на други хора ", изяснява дребният Марам, на който се е наложило прибързано да порасне.
Експертите се притесняват от дълготрайните резултати върху младите поради продължителното излагане на такова рисково принуждение, написа " Евронюз ".
" Ако вие, за едва седем години живот, към този момент сте претърпели четири войни, то е мъчно да не чувствате, че в бъдеще единственото, което би трябвало да очаквате, е да се случи следващата война. И нещо, което да ви нарани или да нарани родителите ви и хората към вас ", сподели доктор Хуан Парис, психиатър от " Лекари без граници " и акцентира, че тази настройка сигурно въздейства пагубно на опцията най-малките да се развиват по позитивен метод.
Повече от 200 палестинци починаха в 11-дневния спор, в това число най-малко 63 деца. От израелска страна живота си изгубиха 10 души, измежду които две деца.
След примирието: лица и пейзажи от Газа
Нападението от страна на Израел идва след седмици на мъртвило, последвали 11-дневния спор през май. Съобщение от израелското ВВС сочи, че те са подготвени за " всевъзможни сюжети " и това включва възобновяване на сраженията. Поразени са военни цели в градовете Хан Юнис и Газа.
Ударите са траяли не повече от 10 минути, няма информация за жертви.
Въздушните офанзиви идват и на фона на демонстрацията на израелски националисти в Източен Ерусалим –първото по-сериозно тестване за новото съдружно държавно управление, ръководено от националиста Нафтали Бенет. В резултат най-малко 30 палестинци бяха ранени, а 17 – задържани. Шествието и конфликтите се случиха на същото място, от което стартира и предходния спор – към Дамаската врата и джамията " Ал Акса ".
И до момента в който светът е насочил вниманието си към размирните зони в обезпокоително очакване военните дейности да се възобновят, остава въпросът за живота на цивилното население. Газа и в израелските градове, наранени от насилието през май, се възвръщат и се пробват да се върнат към естествения си темп на живот. Но изцелението на жертвите – и от двете страни – ще отнеме повече време. Повечето бяха на палестинска територия, а доста от тях – извънредно млади.
Три деца от войната
" Евронюз " ни показва историите на три почтени деца, чието детство към този момент е белязано от боен спор.
Дана Севайл е на 11 години и живее в Бейт Ханун, северно от линията Газа. Тя споделя за своите прекарвания по време на бомбардировките: " Бяхме в дома ни и чух гърмежи в близост, покрай фермата и джамията Омар. "
" Стъклата се чупеха и къщите падаха върху хора. "
" Изгубихме вяра. Някои хора започнаха да бягат, а фелдшерите ни споделиха да отиваме в болничното заведение. "
Амал е на 12 години и е от същия град. Тя сподели, че се е готвила за тържества, само че те не са се случили.
" Подготвих облеклата си, играчките и всичките си неща за Байрам. Но в деня на Байрам не можех да ги нося или да напусна дома си, с цел да чествам. Не можехме да се забавляваме или да се любуваме на Байрам, имаше единствено тон от детонации и ние не се чувствахме в сигурност. "
С развитието на спора някои деца са потърсили убежище при родственици. Като Марам Абу Ода, който е на 11 години и живее в лагера на плажа, западно от град Газа.
" По време на войната татко ми изпрати мен и брат ми в дома на чичо ни. Бях доста изплашен там. За мен това не е същото, както да към съм с татко си и майка си. Те биха могли да ме накарат да се усещам в сигурност. "
" Ако тази къща беше бомбардирана, най-малко някои членове на фамилията щяха оцелеят. "
" Родителите ни смятаха, че оживелите биха могли пък помогнат на други хора ", изяснява дребният Марам, на който се е наложило прибързано да порасне.
Експертите се притесняват от дълготрайните резултати върху младите поради продължителното излагане на такова рисково принуждение, написа " Евронюз ".
" Ако вие, за едва седем години живот, към този момент сте претърпели четири войни, то е мъчно да не чувствате, че в бъдеще единственото, което би трябвало да очаквате, е да се случи следващата война. И нещо, което да ви нарани или да нарани родителите ви и хората към вас ", сподели доктор Хуан Парис, психиатър от " Лекари без граници " и акцентира, че тази настройка сигурно въздейства пагубно на опцията най-малките да се развиват по позитивен метод.
Повече от 200 палестинци починаха в 11-дневния спор, в това число най-малко 63 деца. От израелска страна живота си изгубиха 10 души, измежду които две деца.
След примирието: лица и пейзажи от Газа
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ