Направи музей, в който можеш да видиш как се е

Направи музей, в който можеш да видиш по какъв начин се е вадил билет преди 90 години Младежът гледал по какъв начин хора спят на гарите, тъй като е спрян вечерният трен и не могат да се приберат от работа
 

Знаете ли какво е теснолинейка? Ако не сте живели в предишния век, няма по какъв начин да го знаете. Ако сте пътували в чужбина, може би сте употребявали теснолинейката като една от самобитните атракции на курорта, в който сме били. Но не сте били от хората, които я употребяват, с цел да не закъснеят за работа в друго обитаемо място в някой от планинските ни региони, където няма по какъв начин да премине пълноценна влакова линия. Нито от тези, на които се е налагало да спят на гарата, тъй като ненадейно пътуването на влакчето е било анулирано. Или тъй като ненадейно шефовете на БДЖ са решили, че теснолинейката няма да стопира навръх вашата гара.У нас една от най-известните теснолинейки е тази в Родопите, а Кристиан Ваклинов е индивидът, който съумява да се пребори за връщането на естественото придвижване на влака, както и за възобновяване на една от неговите гари - Цепина. Той е ръководител на съдружие " За родопската теснолинейка ".

Заедно със съидейници съумява да сътвори музей на теснолинейката във възобновената от тях гара " Цепина ". Тази година бе номиниран за " Будител на годината ". Не завоюва, само че това не значи, че свършеното от него не е будителство в същинския смисъл на думата.Любовта на Кристиан към теснолинейката пламва още до момента в който е възпитаник. Тогава към момента пътувал единствено за наслаждение, до момента в който през 2012 година не бил спрян вечерният трен от Добринище към Септември, с който десетки хора се прибирали от работа. " Пред очите ми - аз бях още екскурзиант, възпитаник, виждах по какъв начин хора оставаха в Разлог и Банско на гарите да спят на дървeните пейки, тъй като свършват работа в 5-6 ч. вечерта, а влакът им до селата е чак сутринта в 7. Нямаха опция да се приберат по домовете си ", спомня си Кристиан Ваклинов.Той почнал да написа писма до институциите и в последна сметка, с помощта на неговата непримиримост, година по-късно вечерният трен още веднъж потегля. Младият мъж обаче се амбицирал и

решил да възпламени интереса към теснолинейката на хора от цялата страна

Имаше потребност българското общество, хората надалеч от линията, да чуят за нея и да я припознаем като забележителност ", споделя Кристиан. " Защото при започване на цялата ми активност за българите, които са чули нещо за нея, мнението беше - някакъв муден трен, който взима 125 км за цели 5 часа ", спомня си реакциите той.Благодарение на концепцията му стартират да се провеждат разнообразни атракционни пътувания, посредством които бавният трен става извънредно известен.

Малко по-късно се ражда концепцията за  основаване на музей на родопската теснолинейка в порутената тогава гара " Цепина ", която даже и не се е употребила като спирка за влака. Въпреки че е изпълнена с забавна и сантиментална история. Кристиан дружно с негови другари вземат решение да възстановят постройката напълно на доброволни начала. " Така стартира това премеждие, което продължи две години и в което се включиха десетки хора, които обичат Родопите и стръмните пътища ", спомня си той.Така гара " Цепина " на 3-ти септември 2017-та година става Музей на родопската теснолинейка

" Стотици фотоси, предмети, документи, които демонстрират образно историята, размера транспорти, първата копка, строителството на линията ", изяснява Кристиан. В експозицията е цялостно с богата сбирка от исторически фотоси, проследяващи цялата 90-годишна история на построяването и придвижването на Родопската теснолинейка, в това число снимки на тежки строителни действия, както и обилни тържества с присъединяване на Н.В. Цар Борис III, който обичал да идва до Якоруда с влакчето.

Има и фрагменти от златния интервал на линията с най-вече и цялостни влакове, както и от тежките години на разпад и заличаване. Изложено е и достоверно табло-разписание от 1985 година, когато през гарата са минавали по 31 влака дневно, в това число за линията Пазарджик-Варвара, закрита през 2002 година. На втория етаж има зала, отдадена напълно на Пазарджишката теснолинейка.Някогашната канцелария на гара Цепина е възобновена в оптимално непосредствен до истинския тип - туристите могат да влязат в работната конюнктура на ръководител-движение от едно време, да си маркират ретробилетче на компостьор, както се е правело в миналото. Ще имат и опция да извърнат същинска железопътна стрелка - нещо, което другояче няма по какъв начин да им се случи.А самата гара Цепина, на която Кристиян възвръща влака и прави музей, е в действителност неповторима. Там в действителност е

имало средновековна цитадела

която влиза в рамките на българската страна в средата на 9 век. Завладяна е от Византийската империя през 11 век, само че е освободена при ръководството на цар Калоян. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за шеф в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 година, диктатор Алексий Слав се афишира за самостоятелен и Цепина се трансформира в негова престолнина.

Крепостта е била внушителна, външните и крепостни стени обхващали повърхност от 25 дка, а в най-високата и част е бил построен феодален палат.В интервала 1246 - 1254 година Цепина е притежание на никейския император Йоан Дука Ватаци, само че Михаил II Асен съумява да си я възвърне. През 1373 година твърдината е превзета от османските нашественици.  Археологически проучвания обаче демонстрират, че преди този момент там е имало и тракийско населено място. В подножието на крепостта има и построена хижа " Цепина " - тъй че в случай че изберете да тръгнете с теснолинейка из Родопите, запалени от техния нов будител,  ще намерите и красиви места, и история, и горделивост от предишното. А и, да се надяваме, няма да спите на гарата, макар ограничавания график на влаковете.