Напълно реалистично е и следващата година у нас да не

" Напълно реалистично е и идната година у нас да не може да се овладее африканската чума по свинете (АЧС) и стопаните да не могат да закупят здрави свине за развъждане ", разгласи в пред БНР шефът на Института по микробиология към Българска академия на науките проф. доктор Христо Найденски:

“Животните, които са преболедували в по-лека форма и са останали живи, са дълги години вирусоносители и това основава причина за разпространяване на вируса и през идващите години. Хранителните боклуци - най-вече тези, които са от месо за сурови салами приказваме, осолени артикули, каквито са шунките, да вземем за пример, всички те, когато са добити от животни, които са в предклиничен етап, те са рискови, в случай че при потреблението по-късно човек ги изхвърля в общите боклуци “, сподели той и разясни още:

“Това месо, което е във фризерите, в случай че животното е било в предклиничен етап или в инкубационен интервал, тогава вирусът претърпява в него няколко години – три, четири, пет години. Това месо е евентуално рисково пък за други здрави прасета. За индивида не е рисково, само че термичната обработка се предлага, тъй като може да има и някаква вторична зараза, която да съпътства главната. Винаги предлагам термична обработка, а по-късно самите боклуци, кости, други субпродукти, които са от това животно не трябва да се изхвърлят на общия сметосъбирателен пункт. Най-малкото да бъдат най-малко сварени и тогава изхвърлени. Вирусът на 60 градуса се инактивира за 30 мин., на 70 градуса към този момент по-малко, само че с цел да стигне във вътрешността си, трябват най-малко 90 градуса, да заври и тогава в границите на 15-20 мин., след което да се изхвърлят в общата смет… “.

Проф. Найденски изясни и за създаването по ваксина против африканска чума по свинете (АЧС):

“Това, което се знае, е, че в Института в Пърбрайт се работи по основаване на такава ваксина, по европейската стратегия “Хоризонт 2020 " и там вземат участие 21 страни, които имат за задача да разработят такава ваксина, и аз персонално се надявам, че би могло един подобен консорциум да реализира по-голям триумф. Все още се разпознават главните структурни съставни елементи на имунизацията. Това са обособени протеини, за които се смята, че са виновни за високата вирулентност на вируса. Вече са разпознати два-три такива протеина и най-вероятно един от тях ще бъде секвениран, клониран и употребен за задачите на бъдещата ваксина “.

Tой разяснява и дали в обозримо бъдеще имунизацията ще се появи на пазара:

“Наистина е мъчно да се предвижда един подобен резултат. Аз самият имам опит по основаване на ваксина по класическа чума по прасета. Това беше по Пета рамкова стратегия на Европейски Съюз, когато шест европейски страни обединихме старания за основаване на такава ваксина. Стигнахме до клинични тествания и ни беше неразрешено да използваме имунизацията в действителни условия, т.е. пробно възпроизведена зараза, защото не отговаряме на някои от условията “.

Проф. Найденски посочи с каква вирулентност е вирусът на територията на България:

“Той е с някаква умерена вирулентност, само че би трябвало да имаме поради и това, че при прекосяване от инфектиран на здрав нормално е допустимо вирулентността да се увеличи “.

Според него най-близката до България страна с висока вирулентност на вируса е:

“За Румъния има данни, че вирусът е със относително бързо протичане и с добре проявени клинични признаци “.

Според него срокът от шест месеца след приключване на болестта, коментиран от министър Десислава Танева, след който стопаните ще могат да възстановят стопанствата си, е “доста далечен във времето “:

“Този период от шест месеца тече след последния случай на оповестяване на огнище. Засега такава причина няма. Епизоотичният развой напредва. Границите, ареалът, териториалното разпространяване, броят на животните напредва, тъй че тези шест месеца са много отдалечени във времето “. /24chasa.bg