Специален човек за Лили Иванова е помогнал на Сашка Васева да пробие в музиката
- Намирам ви в Германия, за непрекъснато ли се преместихте там?
- Не, прибираме се и в България. Тук идваме, когато имаме уговорени часове при лекари. Основното лекуване е в Германия, тъй като тук се оперирах и наблюдават процеса на възобновяване.
- Как се чувствате сега?
- Добре съм, оправям се. Показателите на хемоглобина бяха доста ниски поради загубата на кръв, само че доста бързо се усъвършенстват с помощта на моя брачен партньор, който се грижи за мен.
- Зрението ви стартира ли да се възвръща?
- Все още не, към този момент виждам единствено силуети, уповавам се да стартира да се усъвършенства. Трябва да му се обърне особено внимание. В Германия се занимават със следоперативното лекуване и да не се получи рецидив на тумора. На 18 октомври ми следва цялостен обзор, при който да се види положението на мозъка ми. А другояче съм си записала час при лекар Клайд, доста прочут белгийски офталмолог, който в края на октомври ще дойде в България. Ще се съветвам и с български експерти, които също са доста положителни.
- Стискам палци резултатите от прегледите да са положителни и лекарите да ви оказват помощ още веднъж да виждате обикновено! Там сте със брачна половинка си, а децата пътуват ли всякога с вас?
- Дъщеря ни учи тук, тя е към този момент на 16 година, а синът ни е студент в България, следва стопанска система.
- Някой от тях наследи ли музикалния ви гений?
- И двамата нямат никакво увлечение към музиката, а доста ми се желае. Със знанията, които имам сега, мога да оказа помощ на всеки артист да стане прочут. Знам всички правила на играта. Иначе съм чувала дребната да пее, има гений. Но човек би трябвало да има предпочитание, моторът е да искаш да си на сцена, да не се притесняваш. Баща ми да вземем за пример доста хубаво пее, само че споделя, че в никакъв случай не би се качил на сцена. А аз там се усещам в свои води и умея да върша шоу, да забавлявам хората. Дори в болничното заведение пеех, макар че хората тук не ме познават. Но пациентите, като схванаха, че мога, все ме караха да им извършвам разнообразни неща.
- Какво им пеехте?
- “Аве Мария ", трябваше да е нещо универсално, което и германците ги вълнува, те не познават българската музика. Имаше и хървати, които пък желаеха сръбски песни и се учудваха, че знам всяко парче, за което се сещаха. Изобщо не подозираха, че в България се слуша доста сръбска музика. А аз постоянно съм искала всички балкански страни да слушат нашите песни и да ни копират, а не противоположното, както се случва и до момента.
- Има ли късмет въобще това да се случи?
- Защо не, в случай че се направи шлагер, който да покори света... Как по този начин румънците могат, а ние не? Имаме доста положителни гласове, само че ни липсват мениджърите, които могат да изкарат изпълнителите на открито. У нас продуцентите не се интересуват от гласа на певицата, а дали има богат спонсор, с цел да осъществя кариерата си, само че този път не е верен.
- А вие къде сте правили концерти отвън страната ни?
- Преди да стана певица в България, съм пяла из цяла Италия, само че тогава изпълнявах канцонети. Там всеки град има светец, който почитат в избран ден, прави се фестивал и ние участвахме в тези събития. Бях на турне с българска група - No Smoking, изпрати ни един прелестен управител и най-хубавият реализатор у нас на италиански песни - Димитър Йосифов. Това беше през 1992 година, бяхме там 6 месеца и даже на един от концертите подгрявахме “Рики е Повери ". За този интервал научих италиански, както и всички канцонети и ги пея до ден сегашен.
- Какво се случи, откакто се прибрахте в България?
- Стоях си в Дупница, тъй като нямаше какво да върша. Имахме централен ресторант в града и ходех там да чувам оркестъра, в който пееше моя позната - Люси Тодорова. Една вечер ръководителят на оркестъра ме попита дали не желая да извърша нещо и си избрах една италианска ария. Учудиха се, че имам гений, и взеха да ме разпитват за какво не се занимавам с музика. Но нямах репертоар и на този стадий даже в ресторант не можех да работя.
След известно време в заведението пристигна известният тогава импресарио от Кюстендил - Шамшала, който сподели, че ще прави прослушване за работа в заведения в Сърбия. Музикантите доста се зарадваха, тъй като това беше фантазия за всеки оркестър по това време. Там имаше доста работа и се печелеше добре. Но импресариото изиска да има три руси певици. Люси беше едната, а и беше руса, само че им трябваха още две. Тогава бях с тъмна коса и музикантите ми споделиха да се изруся, да науча ария на Лепа Брена и да се явя с тях.
Към нас се причисли и Даниела Никифорова, която след това също стана фолкпевица. Прослушването беше в Кюстендил, където имаше 20-ина притежатели на заведения. Аз изпях “Ти си мой грех ". Наеха ни за работа в Черна гора.
- Колко време изкарахте там?
- Само един месец, не можах да устоя повече. Беше доста ужасно, тъкмо преди войната, и черногорците се бяха надъхали, непрестанно желаеха оркестърът да извършва някаква тяхна патриотична ария. Цялото заведение ставаше на крайници, хвърляха шапки и започваха да гърмят с револвери, бяха настроени за война.
Една вечер, до момента в който пеех, един от посетителите хвана колоната и стартира да си удря главата в нея. Много се изплаших, затворих се в квартирата и споделих на притежателя на ресторанта, че желая да се прибера в България. Той обаче държеше паспортите ни и не искаше да върне моя. Категорично заявих, че няма да вървя повече на работа. Три дни стоях в квартирата и плачех, най-после ми го даде.
Прибрах се в България и към този момент бях почнала да одобрявам сръбската музика. Преди това слушах единствено италианска музика около първата ми ученическа обич, който беше на половина италианец. Но на една към този момент зрелост, бях на 28 година, започнах да обръщам внимание на нещата от практична позиция и видях, че сръбската носи финансови дивиденти. Започнах да изучавам такива песни, само че у нас към момента се слушаше главно естрадна музика. И взех решение да направя такава ария.
- Били сте непозната за българската аудитория, в тези години не беше елементарно да се осъществя сходно нещо, по какъв начин успяхте?
- Заминах за София, търсейки композитори в националното радио. Запознах се с Иван Пеев, първия мъж на Лили Иванова, който ми изясни, че е съвсем невероятно да се пробие, тъй като имената в естрадата бяха твърдо заели позиции. Но аз настоявах да ми напише ария и по този начин се появи “Звезден дъжд ", с нея потеглих по телевизионни излъчвания. Хачо Бояджиев ме пускаше да я пея в разнообразни тв стратегии.
Иван Пеев ме посъветва да отида в моя край, тъй като нямаше необикновен резултат в националния ефир. Послушах го, качих се на влака и отидох в радиото в Благоевград, където още в коридора срещнах композитора и началник на преди малко основания “Пирин фолк ". Това е орис.
Казах му, че съм млада естрадна певица и нося лента с мое осъществяване. Той я изслуша, гласът ми му се видя забавен и попита дали желая да запиша негова ария за новия фестивал. Даде ми “Не желая да те не помни ". Разучавах я цяла нощ, само че нещо ми липсваше в нея.
Сутринта ми хрумна да прибавя най-популярното име в България - Георги. Така се получи “Не мога да те не помни, Георги ". Записах я в този вид, всички доста я харесаха и с нея през август се явих на фестивала. Още със стъпването на сцената публиката ме одобри с бурни аплодисменти, тъй като визията ми бе много по-различна от тази на останалите артисти, които до този миг бяха пели. Бях с известната ми алена рокличка, къса, с огромно деколте.
Там участваха най-вече национални артисти, излизаха с по-скромни тоалети, с риза и костюм, късите поли бяха парадокс. Появих се като пеперуда и публиката ме обикна от пръв взор. Получих бурни овации и след края на фестивала всички желаеха да купуват “касетата с Георги ", на която беше записано цялото събитие с всички осъществявания. Фестивалът се излъчваше и по малкия екран. Интересът към него е бил толкоз огромен, че за една вечер се продадоха 1 млн. касети в цялата страна.
- Тогава получихте ли премия?
- Не, само че беше осъществен момент за мен. Не мога да не доклада, че наред с моя шлагер имаше и още един, доста огромен, който завоюва първото място - “Сине, сине ". Тази ария се трансформира в класика. Тогава “Пирин фолк " произвеждаше шлагери. В една касета имаше най-малко 4-5 такива.
- През последните две години присъствате на този конкурс като специфичен посетител.
- Да, в този момент получих три награди, което беше доста вълнуващо за мен. Едната беше “Свети Врач ", премията на община Сандански, другата беше от публицистите, а третата бе от журито, което класира песента ми “Боже благи " на второ място. Тя е напълно нова, написана от младия композитор Юлиян Асенов, с който я изпях в дует. Авторът сподели, че е въодушевен от моята орис. И в действителност в нея виждах себе си, тъй като се пее: “Боже благи, плаче ми душата, с теб прекосих огън и вода ". Всъщност в действителност с него прекосих огън и вода, той ме държеше за ръка по пътя, който прекосих през сянката на гибелта.
- Кое ви държеше прочувствено през този тежък интервал?
- Вярата в Бог, намирах опора в думите от Библията: “Който живее под покрива на Всевишния, той пребъдва под сянката на Всемогъщия ". Само Всемогъщия може всичко.
- Кога се обърнахте към Бог?
- Години преди тестването, само че това, че съм била вярваща, не ми пречеше да бъда човек и да върша своите неточности.
- Преди години разказвахте, че провокативният ви облик на сцената няма нищо общо с това, което сте в живота, по този начин ли е в действителност?
- Така беше. Не знам за какво държах да бъда друга. Много по-добре би било да съм такава, каквато съм. Но аз създавах някаква заблуда за себе си, че съм жена прелъстителка, което не отговаряше на моята същина
Бях като несъгласие сред форма и наличие. Хората първо възприемаха визията и след това се изненадваха, че в действителност под обвивката има наличие. Беше като предизвикателство да бъда радикално друга от това, което съм в реалност. Не беше вярно.
- Но в оня интервал провокативната визия носеше мълниеносен триумф.
- В пазарен смисъл може би съм усетила вярната за тогава тенденция за пиара, който си правех сама. Не съм имала и продуценти. Човек, когато е самичък, прави и неточности. Погледът в профил е доста значим, хубаво е да има някой, който да ти даде съвет. Отчитам като неточност, че не се вслушвах в никого и смятах, че аз знам всичко и мога сама да се оправя.
Следях международната музика и просвета, само че това не беше задоволително. Трябваше да има до мен човек, който да ми споделя: “Тук грешиш ". Съпругът ми споделяше тези неща, само че и него не го слушах, в този момент обаче го върша и всичките ми стъпки са верни. Съобразявам се с всичките му препоръки.
Иначе имам своите креативен хрумвания и обсег. Вече желая да извършвам единствено стойностна музика, само че към момента премислям по какъв начин да бъде и комерсиална.
- Има ли песни, върху които към този момент работите?
- Съвсем неотдавна ненадейно за всички си отиде моят сътрудник Васко Лазаров, с който доста сме работили. Той беше един от създателите на “Пирин фолк ", с него направих първите си стъпки на сцената. Беше другар на фамилията ни. И през януари ми подари ария, отдадена на брака ни със брачна половинка ми. Казва се “Гълъбице моя ", доста ми се желае да я запиша.
- Очевидно сте загърбили провокативната визия, какви облекла избирате в този момент?
- Може би под влияние на брачна половинка ми, а и аз самата имам такова предпочитание да вървя доста семпло облечена. Тук, в Германия, нося главно спортен екип. На сцената към този момент, както беше и тази година на “Пирин фолк ", демонстрирах, че визията ми е доста друга. Нямаше деколте и къси поли. Бях с прибрана рокля, дълга до земята. И все пак публиката стана на крайници. Въздействието на музиката е доста значимо, артистът не трябва да е шут или грандиозна атракция.
" 24часа "
- Не, прибираме се и в България. Тук идваме, когато имаме уговорени часове при лекари. Основното лекуване е в Германия, тъй като тук се оперирах и наблюдават процеса на възобновяване.
- Как се чувствате сега?
- Добре съм, оправям се. Показателите на хемоглобина бяха доста ниски поради загубата на кръв, само че доста бързо се усъвършенстват с помощта на моя брачен партньор, който се грижи за мен.
- Зрението ви стартира ли да се възвръща?
- Все още не, към този момент виждам единствено силуети, уповавам се да стартира да се усъвършенства. Трябва да му се обърне особено внимание. В Германия се занимават със следоперативното лекуване и да не се получи рецидив на тумора. На 18 октомври ми следва цялостен обзор, при който да се види положението на мозъка ми. А другояче съм си записала час при лекар Клайд, доста прочут белгийски офталмолог, който в края на октомври ще дойде в България. Ще се съветвам и с български експерти, които също са доста положителни.
- Стискам палци резултатите от прегледите да са положителни и лекарите да ви оказват помощ още веднъж да виждате обикновено! Там сте със брачна половинка си, а децата пътуват ли всякога с вас?
- Дъщеря ни учи тук, тя е към този момент на 16 година, а синът ни е студент в България, следва стопанска система.
- Някой от тях наследи ли музикалния ви гений?
- И двамата нямат никакво увлечение към музиката, а доста ми се желае. Със знанията, които имам сега, мога да оказа помощ на всеки артист да стане прочут. Знам всички правила на играта. Иначе съм чувала дребната да пее, има гений. Но човек би трябвало да има предпочитание, моторът е да искаш да си на сцена, да не се притесняваш. Баща ми да вземем за пример доста хубаво пее, само че споделя, че в никакъв случай не би се качил на сцена. А аз там се усещам в свои води и умея да върша шоу, да забавлявам хората. Дори в болничното заведение пеех, макар че хората тук не ме познават. Но пациентите, като схванаха, че мога, все ме караха да им извършвам разнообразни неща.
- Какво им пеехте?
- “Аве Мария ", трябваше да е нещо универсално, което и германците ги вълнува, те не познават българската музика. Имаше и хървати, които пък желаеха сръбски песни и се учудваха, че знам всяко парче, за което се сещаха. Изобщо не подозираха, че в България се слуша доста сръбска музика. А аз постоянно съм искала всички балкански страни да слушат нашите песни и да ни копират, а не противоположното, както се случва и до момента.
- Има ли късмет въобще това да се случи?
- Защо не, в случай че се направи шлагер, който да покори света... Как по този начин румънците могат, а ние не? Имаме доста положителни гласове, само че ни липсват мениджърите, които могат да изкарат изпълнителите на открито. У нас продуцентите не се интересуват от гласа на певицата, а дали има богат спонсор, с цел да осъществя кариерата си, само че този път не е верен.
- А вие къде сте правили концерти отвън страната ни?
- Преди да стана певица в България, съм пяла из цяла Италия, само че тогава изпълнявах канцонети. Там всеки град има светец, който почитат в избран ден, прави се фестивал и ние участвахме в тези събития. Бях на турне с българска група - No Smoking, изпрати ни един прелестен управител и най-хубавият реализатор у нас на италиански песни - Димитър Йосифов. Това беше през 1992 година, бяхме там 6 месеца и даже на един от концертите подгрявахме “Рики е Повери ". За този интервал научих италиански, както и всички канцонети и ги пея до ден сегашен.
- Какво се случи, откакто се прибрахте в България?
- Стоях си в Дупница, тъй като нямаше какво да върша. Имахме централен ресторант в града и ходех там да чувам оркестъра, в който пееше моя позната - Люси Тодорова. Една вечер ръководителят на оркестъра ме попита дали не желая да извърша нещо и си избрах една италианска ария. Учудиха се, че имам гений, и взеха да ме разпитват за какво не се занимавам с музика. Но нямах репертоар и на този стадий даже в ресторант не можех да работя.
След известно време в заведението пристигна известният тогава импресарио от Кюстендил - Шамшала, който сподели, че ще прави прослушване за работа в заведения в Сърбия. Музикантите доста се зарадваха, тъй като това беше фантазия за всеки оркестър по това време. Там имаше доста работа и се печелеше добре. Но импресариото изиска да има три руси певици. Люси беше едната, а и беше руса, само че им трябваха още две. Тогава бях с тъмна коса и музикантите ми споделиха да се изруся, да науча ария на Лепа Брена и да се явя с тях.
Към нас се причисли и Даниела Никифорова, която след това също стана фолкпевица. Прослушването беше в Кюстендил, където имаше 20-ина притежатели на заведения. Аз изпях “Ти си мой грех ". Наеха ни за работа в Черна гора.
- Колко време изкарахте там?
- Само един месец, не можах да устоя повече. Беше доста ужасно, тъкмо преди войната, и черногорците се бяха надъхали, непрестанно желаеха оркестърът да извършва някаква тяхна патриотична ария. Цялото заведение ставаше на крайници, хвърляха шапки и започваха да гърмят с револвери, бяха настроени за война.
Една вечер, до момента в който пеех, един от посетителите хвана колоната и стартира да си удря главата в нея. Много се изплаших, затворих се в квартирата и споделих на притежателя на ресторанта, че желая да се прибера в България. Той обаче държеше паспортите ни и не искаше да върне моя. Категорично заявих, че няма да вървя повече на работа. Три дни стоях в квартирата и плачех, най-после ми го даде.
Прибрах се в България и към този момент бях почнала да одобрявам сръбската музика. Преди това слушах единствено италианска музика около първата ми ученическа обич, който беше на половина италианец. Но на една към този момент зрелост, бях на 28 година, започнах да обръщам внимание на нещата от практична позиция и видях, че сръбската носи финансови дивиденти. Започнах да изучавам такива песни, само че у нас към момента се слушаше главно естрадна музика. И взех решение да направя такава ария.
- Били сте непозната за българската аудитория, в тези години не беше елементарно да се осъществя сходно нещо, по какъв начин успяхте?
- Заминах за София, търсейки композитори в националното радио. Запознах се с Иван Пеев, първия мъж на Лили Иванова, който ми изясни, че е съвсем невероятно да се пробие, тъй като имената в естрадата бяха твърдо заели позиции. Но аз настоявах да ми напише ария и по този начин се появи “Звезден дъжд ", с нея потеглих по телевизионни излъчвания. Хачо Бояджиев ме пускаше да я пея в разнообразни тв стратегии.
Иван Пеев ме посъветва да отида в моя край, тъй като нямаше необикновен резултат в националния ефир. Послушах го, качих се на влака и отидох в радиото в Благоевград, където още в коридора срещнах композитора и началник на преди малко основания “Пирин фолк ". Това е орис.
Казах му, че съм млада естрадна певица и нося лента с мое осъществяване. Той я изслуша, гласът ми му се видя забавен и попита дали желая да запиша негова ария за новия фестивал. Даде ми “Не желая да те не помни ". Разучавах я цяла нощ, само че нещо ми липсваше в нея.
Сутринта ми хрумна да прибавя най-популярното име в България - Георги. Така се получи “Не мога да те не помни, Георги ". Записах я в този вид, всички доста я харесаха и с нея през август се явих на фестивала. Още със стъпването на сцената публиката ме одобри с бурни аплодисменти, тъй като визията ми бе много по-различна от тази на останалите артисти, които до този миг бяха пели. Бях с известната ми алена рокличка, къса, с огромно деколте.
Там участваха най-вече национални артисти, излизаха с по-скромни тоалети, с риза и костюм, късите поли бяха парадокс. Появих се като пеперуда и публиката ме обикна от пръв взор. Получих бурни овации и след края на фестивала всички желаеха да купуват “касетата с Георги ", на която беше записано цялото събитие с всички осъществявания. Фестивалът се излъчваше и по малкия екран. Интересът към него е бил толкоз огромен, че за една вечер се продадоха 1 млн. касети в цялата страна.
- Тогава получихте ли премия?
- Не, само че беше осъществен момент за мен. Не мога да не доклада, че наред с моя шлагер имаше и още един, доста огромен, който завоюва първото място - “Сине, сине ". Тази ария се трансформира в класика. Тогава “Пирин фолк " произвеждаше шлагери. В една касета имаше най-малко 4-5 такива.
- През последните две години присъствате на този конкурс като специфичен посетител.
- Да, в този момент получих три награди, което беше доста вълнуващо за мен. Едната беше “Свети Врач ", премията на община Сандански, другата беше от публицистите, а третата бе от журито, което класира песента ми “Боже благи " на второ място. Тя е напълно нова, написана от младия композитор Юлиян Асенов, с който я изпях в дует. Авторът сподели, че е въодушевен от моята орис. И в действителност в нея виждах себе си, тъй като се пее: “Боже благи, плаче ми душата, с теб прекосих огън и вода ". Всъщност в действителност с него прекосих огън и вода, той ме държеше за ръка по пътя, който прекосих през сянката на гибелта.
- Кое ви държеше прочувствено през този тежък интервал?
- Вярата в Бог, намирах опора в думите от Библията: “Който живее под покрива на Всевишния, той пребъдва под сянката на Всемогъщия ". Само Всемогъщия може всичко.
- Кога се обърнахте към Бог?
- Години преди тестването, само че това, че съм била вярваща, не ми пречеше да бъда човек и да върша своите неточности.
- Преди години разказвахте, че провокативният ви облик на сцената няма нищо общо с това, което сте в живота, по този начин ли е в действителност?
- Така беше. Не знам за какво държах да бъда друга. Много по-добре би било да съм такава, каквато съм. Но аз създавах някаква заблуда за себе си, че съм жена прелъстителка, което не отговаряше на моята същина
Бях като несъгласие сред форма и наличие. Хората първо възприемаха визията и след това се изненадваха, че в действителност под обвивката има наличие. Беше като предизвикателство да бъда радикално друга от това, което съм в реалност. Не беше вярно.
- Но в оня интервал провокативната визия носеше мълниеносен триумф.
- В пазарен смисъл може би съм усетила вярната за тогава тенденция за пиара, който си правех сама. Не съм имала и продуценти. Човек, когато е самичък, прави и неточности. Погледът в профил е доста значим, хубаво е да има някой, който да ти даде съвет. Отчитам като неточност, че не се вслушвах в никого и смятах, че аз знам всичко и мога сама да се оправя.
Следях международната музика и просвета, само че това не беше задоволително. Трябваше да има до мен човек, който да ми споделя: “Тук грешиш ". Съпругът ми споделяше тези неща, само че и него не го слушах, в този момент обаче го върша и всичките ми стъпки са верни. Съобразявам се с всичките му препоръки.
Иначе имам своите креативен хрумвания и обсег. Вече желая да извършвам единствено стойностна музика, само че към момента премислям по какъв начин да бъде и комерсиална.
- Има ли песни, върху които към този момент работите?
- Съвсем неотдавна ненадейно за всички си отиде моят сътрудник Васко Лазаров, с който доста сме работили. Той беше един от създателите на “Пирин фолк ", с него направих първите си стъпки на сцената. Беше другар на фамилията ни. И през януари ми подари ария, отдадена на брака ни със брачна половинка ми. Казва се “Гълъбице моя ", доста ми се желае да я запиша.
- Очевидно сте загърбили провокативната визия, какви облекла избирате в този момент?
- Може би под влияние на брачна половинка ми, а и аз самата имам такова предпочитание да вървя доста семпло облечена. Тук, в Германия, нося главно спортен екип. На сцената към този момент, както беше и тази година на “Пирин фолк ", демонстрирах, че визията ми е доста друга. Нямаше деколте и къси поли. Бях с прибрана рокля, дълга до земята. И все пак публиката стана на крайници. Въздействието на музиката е доста значимо, артистът не трябва да е шут или грандиозна атракция.
" 24часа "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ