ИТН отлага еврото за далечното бъдеще
Налице е поврат в позицията на партията на Слави Трифонов по въпроса за влизането на България в еврозоната. В деня след изборите - 12 юли, Трифонов разгласи първото си проектоправителство отпред с Николай Василев и уточни участието в еврозоната измежду главните цели на " ИТН ".
Съвсем друга теза обаче разви на 4 август номинираният от партията за финансов министър Пламен Данаилов. Той счита, че България би трябвало да вкара еврото, когато " приходите на българите доближат средноевропейските " и че изобщо занапред би трябвало да се дискутират плюсовете и минусите от влизането в паричния съюз. При състояние че в този момент България е на към 50% от средноевропейските приходи, може да се чака, че хоризонтът за приемане на еврото е след 20 до 50 години.
" Моята позиция е, че тук не става въпрос дали, а по кое време би трябвало да бъде признато еврото. Еврото е добре да бъде признато, когато приходите на българите доближат средноевропейските... Трябва да бъде отворен един огромен спор за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото. Надявам се Българска народна банка, дружно с Министерството на финансите, да отвори този спор ", сподели Данаилов в сряда пред Българска национална телевизия.
Само преди към месец служебното държавно управление посредством финансовото министерство и Българска народна банка препотвърдиха курса на България към еврозоната с целева дата на участието 1 януари 2024 година Министър Асен Василев даже разгласява за публично разискване националния проект за приемане на еврото, който съдържа механически елементи към промяната на валутата и отговорностите на търговците.
Членството в еврозоната бе главен приоритет и за държавното управление на ГЕРБ, а някогашният финансов министър Владислав Горанов и шефът на Българска народна банка Димитър Радев бяха главните мотори на присъединението към чакалнята за еврото (валутно-курсовия механизъм ERM II) – на 10 юли 2020 година, и към Банковия съюз на Европейски Съюз – от 1 октомври 2020 година
Бившият министър председател Бойко Борисов за малко се опита да свърне от поетия курс, заявявайки изненадващо през февруари м.г., че " няма да насилваме влизането в чакалнята " на еврозоната, до момента в който " няма безспорен консенсус " в обществото. Два месеца по-късно Борисов се извъртя на 180 градуса и съобщи, че България в последна сметка ще кандидатства за чакалнята за еврозоната до 30 април.
Завоят пристигна часове откакто ръководителят на Еврогрупата разгласи, че министрите от Европейски Съюз са се разбрали за избавителен пакет за съюза на обща стойност 500 милиарда евро. Около половината от тях ще бъдат налични и за страните отвън еврозоната, в това число България. Другите 240 милиарда евро от избавителния фонд на еврозоната ще се употребяват единствено от 19-те страни в паричния съюз.
Въпреки че точно държавното управление на ГЕРБ сложи целевата дата 1 януари 2024 година, остава неразбираемо до каква степен тя е изпълнима, даже българските управляващи да създадат всичко допустимо процесът да завърши сполучливо. Със сигурност се знае, че българският лев би трябвало да премине сполучливо присъединяване си във валутния механизъм ERM II (чакалнята за еврото) най-малко до 10 юли 2022 година
След това е нужен позитивен отчет на Европейската централна банка и на Европейската комисия, както и реализиране на единодушие измежду страните членки на еврозоната. България би трябвало сполучливо да извърши и така наречен Маастрихтски критерии за влизане в еврозоната, в това число изискването за ниска инфлация, което не съумя да направи при последната оценка на ЕЦБ. Заради изключителните разноски около рецесията с Covid 19 могат да се появят и проблеми, свързани с бюджетния недостиг.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Съвсем друга теза обаче разви на 4 август номинираният от партията за финансов министър Пламен Данаилов. Той счита, че България би трябвало да вкара еврото, когато " приходите на българите доближат средноевропейските " и че изобщо занапред би трябвало да се дискутират плюсовете и минусите от влизането в паричния съюз. При състояние че в този момент България е на към 50% от средноевропейските приходи, може да се чака, че хоризонтът за приемане на еврото е след 20 до 50 години.
" Моята позиция е, че тук не става въпрос дали, а по кое време би трябвало да бъде признато еврото. Еврото е добре да бъде признато, когато приходите на българите доближат средноевропейските... Трябва да бъде отворен един огромен спор за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото. Надявам се Българска народна банка, дружно с Министерството на финансите, да отвори този спор ", сподели Данаилов в сряда пред Българска национална телевизия.
Само преди към месец служебното държавно управление посредством финансовото министерство и Българска народна банка препотвърдиха курса на България към еврозоната с целева дата на участието 1 януари 2024 година Министър Асен Василев даже разгласява за публично разискване националния проект за приемане на еврото, който съдържа механически елементи към промяната на валутата и отговорностите на търговците.
Членството в еврозоната бе главен приоритет и за държавното управление на ГЕРБ, а някогашният финансов министър Владислав Горанов и шефът на Българска народна банка Димитър Радев бяха главните мотори на присъединението към чакалнята за еврото (валутно-курсовия механизъм ERM II) – на 10 юли 2020 година, и към Банковия съюз на Европейски Съюз – от 1 октомври 2020 година
Бившият министър председател Бойко Борисов за малко се опита да свърне от поетия курс, заявявайки изненадващо през февруари м.г., че " няма да насилваме влизането в чакалнята " на еврозоната, до момента в който " няма безспорен консенсус " в обществото. Два месеца по-късно Борисов се извъртя на 180 градуса и съобщи, че България в последна сметка ще кандидатства за чакалнята за еврозоната до 30 април.
Завоят пристигна часове откакто ръководителят на Еврогрупата разгласи, че министрите от Европейски Съюз са се разбрали за избавителен пакет за съюза на обща стойност 500 милиарда евро. Около половината от тях ще бъдат налични и за страните отвън еврозоната, в това число България. Другите 240 милиарда евро от избавителния фонд на еврозоната ще се употребяват единствено от 19-те страни в паричния съюз.
Въпреки че точно държавното управление на ГЕРБ сложи целевата дата 1 януари 2024 година, остава неразбираемо до каква степен тя е изпълнима, даже българските управляващи да създадат всичко допустимо процесът да завърши сполучливо. Със сигурност се знае, че българският лев би трябвало да премине сполучливо присъединяване си във валутния механизъм ERM II (чакалнята за еврото) най-малко до 10 юли 2022 година
След това е нужен позитивен отчет на Европейската централна банка и на Европейската комисия, както и реализиране на единодушие измежду страните членки на еврозоната. България би трябвало сполучливо да извърши и така наречен Маастрихтски критерии за влизане в еврозоната, в това число изискването за ниска инфлация, което не съумя да направи при последната оценка на ЕЦБ. Заради изключителните разноски около рецесията с Covid 19 могат да се появят и проблеми, свързани с бюджетния недостиг.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ