Учудва ли се някой? Бюджетът за образование е намален за поредна година!
" Наистина, отворени са образователните стратегии, прегледани са, само че за огромно страдание ще би трябвало да призная, че съвсем нищо от тях не е отстранено. Някакви дребни обстоятелства или дребни термини не трансформират по никакъв метод програмата. В основата на всяко такова политическо решение стои шапката на министерството - те вземат решенията, споделят какво би трябвало да се промени и до каква степен може да се разгръща съответната смяна ", показа тъжната истина Диян Стаматов - ръководител на Съюза на работодателите в системата на националната култура и шеф на 119-о учебно заведение " Акад. Михаил Арнаудов " в столицата.
Той разяснява оповестените от МОН промени в образователните стратегии от I до X клас.
" За огромно страдание, ние се намираме в едно циклене във връзка с смяната на образователните стратегии през последните 20 години и също за толкоз огромно страдание в тях нищо няма махнато.
Само се прибавят разнообразни нови, нови и нови неща, а ученическата глава въпреки всичко не кофа, в която можеш да пълниш каквото си поискаш. Днешните деца са радикално разнообразни и за огромно страдание просветителното министерство сякаш не съумява да чуе техния стон ", добави той.
" Отговорността се носи по-късно от хората, които ръководят. Така че те не би трябвало да се сърдят на ниските резултати на учениците, тъй като МОН споделя какво да се учи, по какъв начин да се учи и по какъв начин да се прави изпитът. Никой различен! Те са взели решенията и те би трябвало да носят отговорността от едни или други резултати от изпитите. Да, с нас е в съгласие, осведомени сме, взели участие сме в с наличието си в сходни полемики, само че едно е да участваш с наличие, напълно по различен метод стои кое да бъде наложено и по какъв начин да бъдат отразени едни или други промени в образователните стратегии ".
Не броят на изпитите, а какво се учи е най-важното в просветителната система, безапелационен е Стаматов пред БНР.
" Винаги се оглеждаме в страните, които са водещи в образованието. Там виждаме, че се учат базисни неща - тези, без които животът не може да съществува в естествените си параметри, а ние “заливаме ”. И сега е по този начин - в нашите учебници има извънредно доста наличие. Трудно е да ви кажа какво би трябвало да се махне, тъй като в случай че ви кажа, че ще би трябвало да се махне съвсем 2/3, евентуално ще ви се стори извънредно революционно, само че за огромно страдание това е по този начин. Тези, които би трябвало да бъдат постоянно питани какво би трябвало да се махне си остават учениците от гимназиален стадий, които рядко биват питани ".
Акценти в системата ни са българският език математиката. Това са и изпитите след IV, VII, X, XII клас, акцентира Стаматов.
" Има и други предмети, които се учат и защото от 20 години ги оставяме обратно и в страни резултатите, сега се движат доста ясно и тук сигналната лампа в действителност би трябвало да бъде в специалистите, работещи в системата на ръководството на образованието ", сподели той.
" Учебните стратегии са първата стъпка за смяна. Те би трябвало да бъдат изменени извънредно съществено и за това, съгласно мен, би трябвало същинска политическа воля. Веднага по-късно е модерни и виновни учебници, които да подхождат на тези образователни стратегии. Успоредно с всичко това е свободата на учителите, която остава единствено декларативна, само че в реалност те би трябвало да съблюдават образователните стратегии, които сега съществуват ", безапелационен е Стаматов.
Относно концепцията на министъра на образованието всяко дете да учи по собствен самостоятелен проект, специалистът разяснява:
" Добре стои това обръщение за самостоятелния метод в подготовката, само че с насъбран образователен материал, с препускане в образователното наличие, това още веднъж си остава предстоящо обръщение. Аз съм уверен, че министърът прелестно осъзнава компликацията в обстановката, в която се намира българската просветителна система - че с цел да се случи самостоятелният метод, би трябвало наложително олекотяване на образователния материал и деловитост в неговото преподаване с оптималната независимост на учителя ".
Експертите към момента не знаят логиката на прибавянето на изпити след 8 и 9 клас.
" Когато един възпитаник учи по даден образователен материал и се приготвя за даден формат на изпита, резултатите ще бъдат предсказуеми. Когато изпитът обаче е заменен в придвижване, без подозрение, даже и да е учил доста, откакто форматът на изпита е радикално друг, няма по какъв начин да има същите тези резултати ".
Стаматов е безапелационен че това е и повода за ниските резултати на българските деца от изпитите на PISA - въпросите " нямат нищо общо с нашите изпитни въпроси, които са при довеждане докрай в етапната подготовка ":
" Затова самоуверено се споделя постоянно: “Учениците не са се подготвили ”. Не!
Учениците са се подготвили, само че ръководещите в системата на образованието за следващ път нарочват учениците. Липсата на подготовка е таман във ръководството, в МОН. И то не е единствено в този момент. То е от годините, в които постоянно сме имали изпитни системи, разнообразни от нашата ”.
Когато възпитаник е на тест на PISA “той излиза от даден образователен час и отиват да реши някакъв тест, който няма никакво значение за самия него, не се чака да има оценка по него, не въздейства този резултат върху неговите познания за напред... До огромна степен и тази бурност въздейства върху крайния резултат ", добави Стаматов.
Относно включването на повече на практика и междупредметни задания на изпитите за национално външно оценяване, Стаматов е безапелационен, че това е бъдещето на образованието на всички места по света.
" Според мен значимата стъпка, която би трябвало да бъде направена е интегрален изпит освен след 7 клас, само че още и в 4, а по-късно - в 10-и и в 12-и. Акцентът, който сме си сложили от 1997 година - изпити единствено по български и математика - не са печеливши за нашата просветителна система и за българчетата, които живеят в отворена Европа.
Не съм доста сигурен и че би трябвало да имаме просветителна система, която да е аналогична на Финландия, тъй като ние тотално се отличаваме. Колкото и да ни се желае да сме като тях, ние въпреки всичко сме на Балканите и там ще си бъдем постоянно. Затова просветителната ни система не би трябвало да има революции, а би трябвало да има еволюционни стъпки, които да я приближават до функционална просветеност с деловитост ".
Бюджетът за обучение изобщо не ми харесва. Той за поредна година е понижен. Миналата година беше 4.3% от Брутният вътрешен продукт, в този момент е 4.1. Очаква се да се усили стандартът на учениците с 5% - за първи път толкоз малко през последните години. Няма по какъв начин, когато се залагат сходни финансови параметри да се чака, че качеството на образованието и внезапно от единствено себе си и от свободата на учителя ще се промени.
Той разяснява оповестените от МОН промени в образователните стратегии от I до X клас.
" За огромно страдание, ние се намираме в едно циклене във връзка с смяната на образователните стратегии през последните 20 години и също за толкоз огромно страдание в тях нищо няма махнато.
Само се прибавят разнообразни нови, нови и нови неща, а ученическата глава въпреки всичко не кофа, в която можеш да пълниш каквото си поискаш. Днешните деца са радикално разнообразни и за огромно страдание просветителното министерство сякаш не съумява да чуе техния стон ", добави той.
" Отговорността се носи по-късно от хората, които ръководят. Така че те не би трябвало да се сърдят на ниските резултати на учениците, тъй като МОН споделя какво да се учи, по какъв начин да се учи и по какъв начин да се прави изпитът. Никой различен! Те са взели решенията и те би трябвало да носят отговорността от едни или други резултати от изпитите. Да, с нас е в съгласие, осведомени сме, взели участие сме в с наличието си в сходни полемики, само че едно е да участваш с наличие, напълно по различен метод стои кое да бъде наложено и по какъв начин да бъдат отразени едни или други промени в образователните стратегии ".
Не броят на изпитите, а какво се учи е най-важното в просветителната система, безапелационен е Стаматов пред БНР.
" Винаги се оглеждаме в страните, които са водещи в образованието. Там виждаме, че се учат базисни неща - тези, без които животът не може да съществува в естествените си параметри, а ние “заливаме ”. И сега е по този начин - в нашите учебници има извънредно доста наличие. Трудно е да ви кажа какво би трябвало да се махне, тъй като в случай че ви кажа, че ще би трябвало да се махне съвсем 2/3, евентуално ще ви се стори извънредно революционно, само че за огромно страдание това е по този начин. Тези, които би трябвало да бъдат постоянно питани какво би трябвало да се махне си остават учениците от гимназиален стадий, които рядко биват питани ".
Акценти в системата ни са българският език математиката. Това са и изпитите след IV, VII, X, XII клас, акцентира Стаматов.
" Има и други предмети, които се учат и защото от 20 години ги оставяме обратно и в страни резултатите, сега се движат доста ясно и тук сигналната лампа в действителност би трябвало да бъде в специалистите, работещи в системата на ръководството на образованието ", сподели той.
" Учебните стратегии са първата стъпка за смяна. Те би трябвало да бъдат изменени извънредно съществено и за това, съгласно мен, би трябвало същинска политическа воля. Веднага по-късно е модерни и виновни учебници, които да подхождат на тези образователни стратегии. Успоредно с всичко това е свободата на учителите, която остава единствено декларативна, само че в реалност те би трябвало да съблюдават образователните стратегии, които сега съществуват ", безапелационен е Стаматов.
Относно концепцията на министъра на образованието всяко дете да учи по собствен самостоятелен проект, специалистът разяснява:
" Добре стои това обръщение за самостоятелния метод в подготовката, само че с насъбран образователен материал, с препускане в образователното наличие, това още веднъж си остава предстоящо обръщение. Аз съм уверен, че министърът прелестно осъзнава компликацията в обстановката, в която се намира българската просветителна система - че с цел да се случи самостоятелният метод, би трябвало наложително олекотяване на образователния материал и деловитост в неговото преподаване с оптималната независимост на учителя ".
Експертите към момента не знаят логиката на прибавянето на изпити след 8 и 9 клас.
" Когато един възпитаник учи по даден образователен материал и се приготвя за даден формат на изпита, резултатите ще бъдат предсказуеми. Когато изпитът обаче е заменен в придвижване, без подозрение, даже и да е учил доста, откакто форматът на изпита е радикално друг, няма по какъв начин да има същите тези резултати ".
Стаматов е безапелационен че това е и повода за ниските резултати на българските деца от изпитите на PISA - въпросите " нямат нищо общо с нашите изпитни въпроси, които са при довеждане докрай в етапната подготовка ":
" Затова самоуверено се споделя постоянно: “Учениците не са се подготвили ”. Не!
Учениците са се подготвили, само че ръководещите в системата на образованието за следващ път нарочват учениците. Липсата на подготовка е таман във ръководството, в МОН. И то не е единствено в този момент. То е от годините, в които постоянно сме имали изпитни системи, разнообразни от нашата ”.
Когато възпитаник е на тест на PISA “той излиза от даден образователен час и отиват да реши някакъв тест, който няма никакво значение за самия него, не се чака да има оценка по него, не въздейства този резултат върху неговите познания за напред... До огромна степен и тази бурност въздейства върху крайния резултат ", добави Стаматов.
Относно включването на повече на практика и междупредметни задания на изпитите за национално външно оценяване, Стаматов е безапелационен, че това е бъдещето на образованието на всички места по света.
" Според мен значимата стъпка, която би трябвало да бъде направена е интегрален изпит освен след 7 клас, само че още и в 4, а по-късно - в 10-и и в 12-и. Акцентът, който сме си сложили от 1997 година - изпити единствено по български и математика - не са печеливши за нашата просветителна система и за българчетата, които живеят в отворена Европа.
Не съм доста сигурен и че би трябвало да имаме просветителна система, която да е аналогична на Финландия, тъй като ние тотално се отличаваме. Колкото и да ни се желае да сме като тях, ние въпреки всичко сме на Балканите и там ще си бъдем постоянно. Затова просветителната ни система не би трябвало да има революции, а би трябвало да има еволюционни стъпки, които да я приближават до функционална просветеност с деловитост ".
Бюджетът за обучение изобщо не ми харесва. Той за поредна година е понижен. Миналата година беше 4.3% от Брутният вътрешен продукт, в този момент е 4.1. Очаква се да се усили стандартът на учениците с 5% - за първи път толкоз малко през последните години. Няма по какъв начин, когато се залагат сходни финансови параметри да се чака, че качеството на образованието и внезапно от единствено себе си и от свободата на учителя ще се промени.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ