Нагорни Карабах капитулира, армията на самопровъзгласилата се Нагорно-Карабахска република е

Нагорни Карабах: край на войната или начало на нова?

Нагорни Карабах капитулира, армията на самопровъзгласилата се Нагорно-Карабахска република е разгромена и ще бъде разпусната. Какво ще се случи с арменското цивилно население в района - ще покажат договарянията. Това е късият резултат от " антитерористичната интервенция " в Нагорни Карабах, която Баку разгласи на 19 септември. Русия, чиито военнослужещи са ситуирани в района от 2020, не се намеси.

Фаталната неточност на Ереван

Неотдавна, през май тази година, министър председателят на Армения Никол Пашинян съобщи готовността си да признае териториалната целокупност на Азербайджан, в която да се включи и Нагорни Карабах. Единственото изискване, което сложи: да се обезпечи сигурността на карабахските арменци. Това беше наложително решение на Ереван след провалянето във войната за Нагорни Карабах, която се водеше с Азербайджан през 2020 година.

Тогава Русия влезе в ролята на миротворец и наложи мироопазваща задача на Армения. Още тогава президентът Путин не скриваше неприязънта на Москва към арменския министър председател Пашинян. Сега някогашният водач на съветската страна и държавно управление Дмитрий Медведев намерено излъчва същата тази злост в своя прочут с агресивността си канал в Telegram. Но по това време на арменците им се струваше, че няма опция на историческата дружба с Русия. Този съюз, споделяха те, е в интерес и на самия Кремъл.

Това съмнение се оказа неточност. Тя беше обществено приета от Никол Пашинян в навечерието на капитулацията на Нагорни Карабах. Осъзнаването обаче пристигна прекомерно късно. Опитът на Ереван да се обърне към Запада няколко седмици преди новата военна интервенция на Баку в Нагорни Карабах към този момент не можеше да възпре Азербайджан. При съответствие на силите - 60 000 добре въоръжени азербайджански бойци против 2500 карабахци - изходът от войната беше съдбоносен. Тя не продължи даже един ден.

Защо Русия " съобщи " Армения

Носят се клюки, че Владимир Путин е разменил Нагорни Карабах за отстъпки от страна на Турция, която е стратегически сътрудник на Азербайджан. Говори се да вземем за пример, че можело да става дума за отвод от възобновяването на доставките на украинско зърно през Черно море. " Зърнената договорка " беше разисквана, наред с други неща, по време на срещата на Путин с турския президент Реджеп Тайип Ердоган при започване на септември в Сочи. Това може и да е правилно. Но в действителност няма значение в кой миг и под каква форма Русия е решила да не извършва уговорките си за сигурността в района. Важни са аргументите, заради които го е направила.

Преди това съветските управляващи и на думи, и на каузи са показали, че националните ползи на страната включват и поддръжка за Армения. Тя е основен съдружник на Русия в района. Москва продаваше оръжия и на Азербайджан, само че точно в Армения сътвори своя военна база. Това продължи до идването на власт на Никол Пашинян. След това отношението на Москва към Ереван се промени фрапантно, само че не вследствие на комплицирани стратегически или геополитически калкулации, а просто поради персоналната неприязън на Владимир Путин към " прекомерно демократичния " арменски министър председател. В рамките на няколко месеца всички съветски тактики в Южен Кавказ бяха изоставени: Русия на процедура спря да покровителства Армения.

Протести в Ереван против военната операцияСнимка: Asatur Yesayants/SNA/IMAGO

Освен това нежеланието съвпадаше с невъзможността - през февруари 2022 Русия стартира пълномащабна война против Украйна, само че нямаше ресурсите да я завоюва. Не разполагаше и с ресурсите да задържи Азербайджан, даже в случай че Путин ненадейно промени решението си.

Край на спора в Нагорни Карабах или начало на нов?

След капитулацията на Нагорни Карабах остават два въпроса. Първият - ще напусне ли цялото арменско население района и в случай че не, кой и по какъв начин ще обезпечи сигурността на тези, които останат? Взаимната ненавист се натрупва от десетилетия, арменските отряди прогониха десетки хиляди азербайджанци по време на първата карабахска война. И желанието за възмездие надали ще е охладняло.

Вторият въпрос е дали това е краят на арменско-азербайджанския спор. В съглашението от 2020 се показва задължението на Ереван да отвори транспортните връзки сред Азербайджан и Нахичеванската самостоятелна република. Този азербайджански ексклав има тясна граница с Турция. В тази връзка Баку приказва за основаването на транснационален " Зангезурски кулоар ".

Армения преглежда подобен кулоар като посягане върху териториалната ѝ целокупност. Баку и Анкара евентуално ще продължат да изискват от Ереван да го сътвори даже след успеха в Нагорни Карабах, което може да се трансформира в мотив за нова война. И към момента не е ясно кой би могъл да я предотврати.

***
Вижте и това видео от нашия списък: