Надявам се тази среща да постави една добра основа за

„ Надявам се тази среща да сложи една добра основа за бъдещата работа, която нашите евродепутати, изключително в лицето на Цветелина Пенкова, ще имат в идващите месеци в Европейския парламент, когато полемиките по законодателния акт за индустрия с нулеви чисти излъчвания ще навлязат в своята дейна фаза. ”

С тези думи заместник-председателят на Народното събрание и заместник-председател на Българска социалистическа партия Кристиан Вигенин откри кръглата маса „ За мощна и чиста европейска промишленост: Европейският законодателен акт за индустрия с нулеви чисти излъчвания ”, извършена по самодейност на Цветелина Пенкова, член на Групата на Прогресивния алианс на социалисти и демократи в Европейския парламент.

Дискусията, провела се в Народното събрание, събра представители на българската промишленост, синдикати, работодатели, на българската академична общественост, депутати и специалисти. Българска социалистическа партия бе показана от членове на нейната парламентарна група и на Националния съвет на партията.
Беше разискван Законодателният акт за индустрия с нулеви чисти излъчвания, който е самодейност, произлизаща от промишления проект на Зеления пакт и има за цел да усили производството на чисти технологии в Европейски Съюз. Това значи увеличение на индустриалния потенциал на Европейски Съюз на технологии, които поддържат прехода към чиста сила и отделят извънредно ниски, нулеви или негативни излъчвания на парникови газове. Това ще притегли повече вложения и ще сътвори по-добри условия и достъп до пазара за чисти технологии в Европейски Съюз.
Вигенин изрази задоволство, че за пръв път от доста време в българския парламент се прави такава среща сред български представители в Европейския парламент, работещи по съответни законодателни пакети, и народни представители.

„ Искам да уверя представителите на промишлеността, че ние в Народно заседание освен ще следим какво ще се случва по този пакет, само че и ще реализираме нужния парламентарен надзор, тъй че да бъде регистриран българският интерес, както и работата, която стартираме през днешния ден с тази полемика ”, акцентира заместник-председателят на българския парламент.
„ На тази полемика би трябвало да сложим ясни насоки и направления в взаимната работа сред Народното събрание и Европейския парламент, които да дават отговор на упованията и интереса на българската промишленост и българските жители ”, съобщи Цветелина Пенкова, която е и докладчик по законодателния акт от страна на европейските социалисти и демократи в Европейския парламент.

Пенкова показа част от основните детайли, отчитащи българския интерес, които до този миг договарящият екип, от който тя е част, е съумял да контракти:
- Ясна процедура първичният лист от технологии, които влизат в обсега на законодателството, да бъде разширяван, тъй че да обхване, от една страна, новите технологии, които ще се появят на пазара, и въпреки това, да обхване цялата верига на доставки и производства на съставни елементи.
- Обхващане на всички съществуващи нуклеарни технологии и разширение на обсега, тъй че да включва водорода и всички различни и биогорива;
- Включване на повече източници на финансиране.
„ В първичното предложение огромна част от всичките тези производства и реиндустриализация трябваше да бъде финансирано от държавна помощ. Това няма по какъв начин да бъде задоволително за страни като България, тъй като това основава една доста огромна неравнопоставеност сред огромните и дребните европейски стопански системи. Това, което постигнахме, е да включим повече източници на финансиране, като преди всичко концентрираме вниманието върху неизползваните запаси по Механизма за възобновяване и резистентност. На второ място, желаеме да се насочат повече средства от Фонда за нововъведения и от други оперативни стратегии ”, изясни Цветелина Пенкова, която добави, че се работи и в посока за специфични финансови принадлежности от Европейската централна банка и стимулиране на частен капитал.
Енергийният специалист и член на Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия Таско Ерменков насочи полемиката към това какви са рисковете пред подобен правилник и по какъв начин той ще се отрази на България.
Той изрази терзание дали няма да се усилят излъчванията, произвеждайки детайли, които сега се създават в Китай. „ Да не се получи смяна на един замърсител с различен замърсител ”, предизвести Ерменков.
Според него главният вътрешен проблем е неналичието на визия в България в региона на енергетиката, стопанската система и образованието. „ Когато нямаш визия каква просветителна стратегия би трябвало да правиш, какви експерти би трябвало да готвиш, какви браншове ще развиваш, тогава младежът ще отиде да учи в там, където има по-голяма непоклатимост и прогнозируемост. В това число и в региона на нуклеарната енергетика, която съм уверен, че е нужна за България, само че съм обезпокоен, че тръгнем ли да я развиваме, ще би трябвало да търсим фрагменти, тъй като забравихме какво е това подготовка на фрагменти в региона на нуклеарната енергетика ”, уточни Таско Ерменков.
„ Технологиите могат да стартират с хрумвания, само че работят с запаси. Световната битка за запаси сега се развива по метод, по който Китай и Русия влизат съществено в Африка, в Латинска Америка – там, където има запаси, само че аз не виждам къде тук е Европа. Големите европейски страни се избавят поединично, а ние сме на опашката и сме единствено в реактивна позиция ”, разяснява членът на Комисията по енергетика към Националния съвет на Българска социалистическа партия Любомир Денчев.
„ Този законодателен акт ще касае цялата европейска стопанска система и оттук насетне към Европейския парламент ще се гледа с вяра, че евродепутатите ще се съобразят с всички специфики на страните членки ”, сподели Валентина Узунова, ръководител на Камарата на енергийните инспектори и член на Съвета по енергетика към Народно събрание на Българска социалистическа партия.
Тя обърна внимание, че този правилник би трябвало да подсигурява, че въвеждането, поддръжката и монтажа на новите енергийни технологии ще се извършва от квалифицирани фрагменти.
„ В Европа има капацитет за избавление на тези фрагменти в другите йерархични равнища на монтажните компании. Трябва да се планува непрекъснат финансов запас за това профилирано обучение и то да обгръща от приблизително обучение, през преквалификационни курсове и висшето обучение ”, уточни Узунова.
В умозаключение Цветелина Пенкова заключи главните заключения от извършената полемика. Тя посочи потребността от национална тактика за образование на фрагменти. Според нея се намираме в удобна икономическа конюнктура, която би могла да притегли вложения за дълготрайните стратегически планове. Евродепутатът благодари за противоположната връзка и рекомендациите, зародили в хода на кръглата маса и даде поръчка, че те ще бъдат регистрирани при договаряне на параметрите на законодателството, работата по което върви извънредно бързо и то ще влезе в пленарна зала на Европейския парламент през ноември.

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!