Надеждата. За нея ми се говори днес. Девет дни след

Надеждата. За нея ми се приказва през днешния ден. Девет дни след изгубването на Боян Петров. След всичко чуто, забелязано и прочетено. Хипотези и отзиви колкото искаш. Излишен звук в обстановка, в която би следвало да запазим тишина. Пълна тишина. Да се вгледаме в героизма на героите. Да осъзнам какъв брой значителен е той в това изгубило посоката си време.

Личностите като Боян Петров са образец. Образец за мощ на духа и непреклонност. Те са били родени такива – с огън в кръвта и кураж във вените. Били са родени спечелили. Но тях към този момент ги няма, тъй като не са се спрели пред нищо. Защото са предпочели да изкачат своите лични върхове, да покорят самите себе си, пред другата опция – да се откажат, да вдигнал бяло знаме и до такава степен.

Обратното е животът без боязън. Това е в действителност същинският живот. Онзи, който не се живурка, а се живее. Грамадният живот, който в никакъв случай не чака. Той просто идва и ни опустошава като цунами. Той е основан да се живее от храбри хора. Не от комформисти и нагаждачи, а от храбри хора. Тия, които не престават да се претопяват...

Моля се Боян да е жив. Моля се да го върнат. Моля се да има Господ и Той да е всесилен . Откак се помня имам вяра в Него и неговата промисъл, даже когато ме е разочаровал. Разочарованието е постоянно неизбежно. То е част от процеса. Но от време на време слънцето изгрява и в най-мрачните моменти. И тогава разбираме, че молитвите и позитивната сила не са прахуляк във вятъра. Свалям шапка на всичките екипи, втурнали се да избавят Боян, с ясното схващане, че те също поемат риск и може да пострадат и въобще – че какво ли не може да им се случи. Слушах през вчерашния ден някакъв експерт, който сподели по тематиката следните думи: „ Нашата концепция е да спасим Боян, само че не и да изгубим повече хора... “

Тръпки ме побиха, като го чух. Обективно видяно, беше прав. От друга страна ми хрумна една такава мисъл: тия хора, тръгнали на задача, имат своята идея – героите желаят да спасят героя. Те също могат да бъдат затрупани. Те също могат да загинат.

Никой от нас към момента няма визия какво ще ни бъде обявено по новините по отношение на Боян Петров. При всяко едно състояние ще остане в историята. Защото точно той и такива като него я пишат. Голямата история на света. Те трансформират историята. Те я вършат величествена и значима. На първа страница вътре ми се ще да бъде написано ето по този начин, с основни букви:

„ СЪРЦАТА НА СМЕЛИТЕ НИКОГА НЕ ЗАМРЪЗВАТ. "