Над половината от училищата и другите стари обществени сгради в

Над половината от учебните заведения и другите остарели публични здания в страната нямат изправни мълниезащитни системи. Това твърди инж. Валентин Тарльовски от компания, занимаваща се монтажа и инспекцията им.

Според него най-често става дума за здания, които не са ремонтирани от дълго време и старите арматури на гръмоотводите са ръждясали и не правят работа. По думите му нерядко при правени в миналото поправки на покривите, изключително когато те са плоски, въпросните стоманени проводи са прекратени или напряко са били махнати, тъй като пречат на майсторите и по-късно не са били инсталирани още веднъж.

Експертът посочи още, че гръмоотводите на учебните заведения би трябвало да се ревизират на всеки 2 години, а на по-специалните здания всяка година. „ Резултатите от тях, направени от профилирани лаборатории е редно да се вписват в паспорта на мълниезащитната апаратура, за което грижа има притежателят, ползвателят на постройката или упълномощено от него лице “, сподели още той. Инженерът изясни, че съществуването на пръчката на гръмоотвода на покрива не значи, че той прави работа, а единствено експертна инспекция може да откри дали е в редовност цялата система и може да отбрани постройката.

По данни на просветното министерство по-голямата част от учебните заведения в страната се стопанисват от общините. От Столичната община обясниха, че при тях нещата са наред. Извършват се постоянни инспекции, а където е юридически главен ремонт са инсталирани нови съвременни гръмоотводи, оповестява "Монитор ".

Инж. Тарльовски изясни, че най-модерните дейни системи са с изпреварващо деяние и покриват радиус от 50 м от мачтата на гръмоотвода.

„ Те са подобаващи за къщи с огромни дворове или промишлени обекти “, изясни той и добави, че цената му е към 1800 лева за панелен 8-етажен блок от с 4 входа. При замяна на остарялата мълрниезащита обаче може да трябват и над 2000 лева, тъй като се прави нова мрежа на целия покрив и се пускат повече отводни кабели към заземителите. „ За дребни обекти обаче по-старата стандартна система излиза по-евтина “, разясни той.

От приложението към наредбата на Министерство на регионалното развитие за мълниезащита, излиза наяве, че най-вече мълнии на квадратен километър (средно по 15 на година) падат във Враца, а минимум (само по 3) - в Бургас. Морският град е и с най-нисък брой часове (по 32) на година с гръмотевични стихии. Лидерът Враца е с над 3 пъти повече - 108,26 часа. На второ място по „ привличане “ на светкавици и времетраене на стихии е Чирпан с 12 мълнии на кв. км. Със същия брой, само че с по-малко часове стихии, са в смолянския квартал „ Райково”, Севлиево, гр. Сандански, Ивайло край Пазарджик, Кюстендил, Ботевград и София.
/pik.bg