Сепаратисткото правителство на Нагорни Карабах казва, че ще се саморазпусне и непризнатата република ще спре да съществува до края на годината
ByAVET DEMOURIAN Associated Press и GAIANE YENOKIAN Associated Press 28 септември 2023 г., 2:40 ч.ЕРЕВАН, Армения -- Сепаратистът правителството на Нагорни Карабах заяви в четвъртък, че ще се саморазпусне и непризнатата република ще престане да съществува до края на годината след три десетилетия опит за независимост, докато арменски официални лица казаха, че над половината от населението на региона вече е избягало.
< p class="Ekqk nlgH yuUa lqtk TjIX aGjv">Ходовете дойдоха, след като миналата седмица Азербайджан извърши светкавична офанзива, за да си върне пълния контрол над отцепилия се регион и поиска арменските войски в Нагорни Карабах да се разоръжат и сепаратисткото правителство да се разпусне.Указ, подписан от сепаратисткия президент на региона Самвел Шахраманян, цитира споразумение от 20 септември за прекратяване на боевете, според което Азербайджан ще позволи „свободното, доброволно и безпрепятствено движение“ на Жителите на Нагорни Карабах в Армения.
Някои от избягалите от регионалната столица Степанакерт казаха, че нямат надежда за бъдещето.
„Тръгнах от Степанакерт с лека надежда, че може би нещо ще се промени и ще се върна скоро, но тези надежди са разрушени, след като прочетох за разпускането на нашето правителство,” 21-годишен студентката Ани Абагян каза пред Асошиейтед прес.
Адвокатът Ануш Шахраманян, на 30 г., се оплака, че „никога не можем да се върнем в домовете си, без да имаме независимо правителство в Арташ, ", отнасяйки се до Нагорни Карабах с арменското му име.
Масовото изселване на етнически арменци от планинския регион в Азербайджан започна в неделя. До четвъртък вечерта над 78 300 души - повече от 65% от населението на Нагорни Карабах от 120 000 души - са избягали в Армения и притокът продължава да не спира, според арменски официални лица.
В три десетилетия на конфликт между двете страни, всяка от тях е обвинявала другата в целенасочени атаки, кланета и други зверства, оставяйки хората от двете страни дълбоко подозрителни и страхливи от другата.
Докато Азербайджан се ангажира да зачита правата на етническите арменци в региона, те не вярват на властите да се отнасят към тях справедливо и хуманно или да им предоставят техния език, религия и култура.
< p class="Ekqk nlgH yuUa lqtk TjIX aGjv">След шест години сепаратистки битки, приключили през 1994 г. след разпадането на Съветския съюз, Нагорни Карабах премина под контрола на етническите арменски сили, подкрепяни от Армения. След това, по време на шестседмична война през 2020 г., Азербайджан си върна части от региона в планините Южен Кавказ заедно с околните територии, за които арменските сили претендираха по-рано.Нагорни Карабах беше международно признат като част от суверенната територия на Азербайджан.
През декември Азербайджан блокира единствения път, свързващ Нагорни Карабах с Армения, обвинявайки арменското правителство го използваше за незаконни доставки на оръжия за сепаратистките сили в региона.
Армения твърди, че затварянето е отказало основни доставки на храна и гориво за Нагорни Карабах. Азербайджан отхвърли обвинението с аргумента, че регионът може да получава доставки през азербайджанския град Агдам – решение, на което властите в Нагорни Карабах отдавна се съпротивляваха, които го нарекоха стратегия за Азербайджан да получи контрол над региона.
Отслабени от блокадата и с ръководството на Армения, което се дистанцира от конфликта, етническите арменски сили в региона се съгласиха да сложат оръжие по-малко от 24 часа след като Азербайджан започна офанзивата си миналата седмица. Започнаха разговори между официални лица в азербайджанската столица Баку и сепаратистките власти на Нагорни Карабах за „реинтегриране“ на региона в Азербайджан.
Азербайджанските власти обещаха да спазват правата на етническите арменци в региона и възстановяване на доставките, но десетки хиляди жители на Нагорни Карабах са избягали в Армения, страхувайки се от репресии. Единственият път към Армения бързо се напълни с коли, създавайки огромно задръстване по криволичещия планински път.
На студента Абагян му отне три дни, за да стигне до Армения от Степанакерт, разстояние от около 50 мили (80 километра).
Шахраманян прекара 30 часа в път и все още й предстоеше половината от пътуването в четвъртък.
Тя каза, че за нея и семейството й животът в Нагорни Карабах ще бъде невъзможен под управлението на Азербайджан, защото смята, че техните основни права ще бъдат нарушени.
„Никоя сила в света не желае да спре зверствата на Азербайджан. На какво може да се надява всеки арменец под контрола на тази геноцидна държава? каза тя.
Азербайджанските военни миналата седмица обвиниха жителите на Нагорни Карабах, че са подпалили домовете им в Мартакерт, град в северната част на региона, който до миналата седмица офанзивата остава под контрола на етническите арменски сили. Техните твърдения не могат да бъдат независимо проверени. Но това е нещо, което се случи и през 2020 г., когато хората избягаха от териториите, превзети от Азербайджан.
В понеделник вечерта резервоар за гориво избухна на бензиностанция, където хората се наредиха на опашка готови за бензин, за да заредят колите си, за да избягат в Армения. Най-малко 68 души бяха убити и близо 300 ранени, като над 100 други все още се считат за изчезнали след взрива, който изостри недостига на гориво, който вече беше огромен след блокадата.
Не е ясно колко етнически арменци ще останат в региона. Властите на Нагорни Карабах по-рано прогнозираха, че по-голямата част от населението ще напусне.
В Ереван арменският премиер Никол Пашинян каза, че „през следващите дни ще има не останаха арменци в Нагорни Карабах.”
„Това е пряк акт на етническо прочистване и лишаване на хората от родината им, точно това, което казваме на международната общност“, каза той.
Външното министерство на Азербайджан категорично отхвърли обвиненията на Пашинян, като го обвини, че „се стреми да попречи на усилията на Азербайджан да предостави хуманитарна помощ и процеса на реинтеграция " и подкопаване на перспективите за договаряне на мирен договор между двете страни.
„Пашинян знае достатъчно добре, че настоящото напускане на арменците от района на Карабах в Азербайджан е тяхно лично и индивидуално решение и няма нищо общо с принудителното преместване,” каза министерството. станете част от многонационалния Азербайджан.“
Азербайджанските власти казаха, че изпращат 30 автобуса до Степанакерт по искане на „арменските жители“ за тези, които не го правят имат коли, но искат да отидат в Армения.
Армения е създала два основни центъра в градовете Горис и Вайк за регистриране и оценка на нуждите на тези, които бягат от Нагорно - Карабах. Правителството предлага настаняване на всеки, който няма къде да остане, въпреки че само около 14 000 от 70 500 души, които са преминали в страната - под 20% - са кандидатствали за това.
„Настаняването, предложено от правителството, е предимно в граничните села, където хората са изправени пред сериозни проблеми със сигурността поради периодичните стрелби от Азербайджан. Освен това намирането на работа е трудно“, каза Татевик Хачатрян, който пристигна в четвъртък. Тя каза, че тя и семейството й ще останат при роднини в Ереван, преди да опитат да наемат апартамент.
В четвъртък азербайджанските власти обвиниха Рубен Варданян, бивш ръководител на сепаратистко правителството на Нагорни Карабах, във финансиране на тероризъм, създаване на незаконни въоръжени формирования и незаконно преминаване на държавна граница . Ден по-рано той беше задържан от азербайджанската гранична охрана, докато се опитваше да напусне Нагорни Карабах за Армения заедно с десетки хиляди други.
Варданян, a милиардер, направил своето състояние в Русия, беше поставен в предварителен арест за най-малко четири месеца и е изправен пред до 14 години затвор. Неговият арест изглежда показва намерението на Азербайджан бързо да наложи хватката си в региона.
Друга висша сепаратистка фигура, бившият външен министър на Нагорни Карабах и сега президентски съветник Давид Бабаян , каза в четвъртък, че ще се предаде на азербайджанските власти, които му наредиха да бъде изправен пред разследване в Баку.
„Неявяването ми или още по-лошо бягството ми ще причини сериозни щети на нашия многострадален народ, на много хора и аз, като честен човек, трудолюбив, патриот и християнин, не може да допусне това“, каза Бабаян.
___
Авторите на Associated Press Даша Литвинова в Талин, Естония, и Аида Султанова в Лондон допринесе.
