40 000 туристи са посетили Вършец за година
Над 40 000 туристи, измежду които и чужденци от прилежащи страни, са посетили Вършец през предходната 2018 година Гостите са оставили в курортния град единствено от такси към 38 000 лв., заяви кметът на балканската община Иван Лазаров.
Туристическия поток към минералния курорт се усилва с всяка година. През 2018 година в града и региона са регистрирани 60 000 нощувки, а измежду отседналите в хотели и къщи за посетители е имало и румънци, сърби и македонци, регистрираха от локалната администрация. По всяка възможност туристическото наличие във Вършец е по-голямо от формалните числа, тъй като има и сив бранш, най-много в отдаваните чартърен квартири. Красноречив факт за растежа на туристите е увеличението към три пъти на сметта, събирана през летните месеци, разясниха общинарите.
Кметът на Вършец Иван Лазаров
За модернизирането на най-старият минерален курорт в България и привличането на нови гости от страната и чужбина локалната администрация ще продължи да работи и през тази година, разгласи кметът Лазаров.
В края на месеца Общинският съвет ще разиска и гласоподава новият бюджет от 7 857 000 лв.. Със средства от локалната хазна и от европейските фондове ще бъдат реконструирани 16 улици, ще се обнови постройката и експозицията на музея, ще се ремонтират общински пътища. Наскоро един от затворените от десетилетия хотели във Вършец е закупен от частен вложител и ще бъде трансфорат в спа център. Над 70 000 лв. са отделени за културни изяви, измежду които са одобрените към този момент Фестивал на духовите оркестри и мажоретни сформира, Международния Фестивал на националното творчество „ Пъстра огърлица ” и Празника на минералната вода. За да задържи младежите, общинската администрация от години заплаща и по 500 лв. за новородено дете.
„ Правим всичко допустимо да запазим и разпространяваме локалните обичаи, да привличаме туристи и да осигуряваме развиване и бъдеще на града и хората в него! ”, разяснява градоначалникът. Ако страната помогне да се осъществят плановете за ски комплекси в Берковица и Чупрене, това ще раздвижи и съживи и Вършец и целия Северозапад, считат в града под връх Тодорини кукли.
Туристическия поток към минералния курорт се усилва с всяка година. През 2018 година в града и региона са регистрирани 60 000 нощувки, а измежду отседналите в хотели и къщи за посетители е имало и румънци, сърби и македонци, регистрираха от локалната администрация. По всяка възможност туристическото наличие във Вършец е по-голямо от формалните числа, тъй като има и сив бранш, най-много в отдаваните чартърен квартири. Красноречив факт за растежа на туристите е увеличението към три пъти на сметта, събирана през летните месеци, разясниха общинарите.
Кметът на Вършец Иван Лазаров За модернизирането на най-старият минерален курорт в България и привличането на нови гости от страната и чужбина локалната администрация ще продължи да работи и през тази година, разгласи кметът Лазаров.
В края на месеца Общинският съвет ще разиска и гласоподава новият бюджет от 7 857 000 лв.. Със средства от локалната хазна и от европейските фондове ще бъдат реконструирани 16 улици, ще се обнови постройката и експозицията на музея, ще се ремонтират общински пътища. Наскоро един от затворените от десетилетия хотели във Вършец е закупен от частен вложител и ще бъде трансфорат в спа център. Над 70 000 лв. са отделени за културни изяви, измежду които са одобрените към този момент Фестивал на духовите оркестри и мажоретни сформира, Международния Фестивал на националното творчество „ Пъстра огърлица ” и Празника на минералната вода. За да задържи младежите, общинската администрация от години заплаща и по 500 лв. за новородено дете.
„ Правим всичко допустимо да запазим и разпространяваме локалните обичаи, да привличаме туристи и да осигуряваме развиване и бъдеще на града и хората в него! ”, разяснява градоначалникът. Ако страната помогне да се осъществят плановете за ски комплекси в Берковица и Чупрене, това ще раздвижи и съживи и Вършец и целия Северозапад, считат в града под връх Тодорини кукли.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ