Украински шофьор на границата в Русе: Страхувам се за семейството си, за децата, за внука
Началото на военната интервенция завари доста украински водачи на българо-румънската граница при Русе
За обстрела над украинските градове те са научили от околните си, които още сутринта са се свързали с тях. Шофьорите споделиха пред, че са обезпокоени за живота и сигурността на фамилиите си, а поради неразбираемата обстановка не са сигурни дали ще продължат да пътуват.
Александър Виталиевич живее в град Кривой рог, Днепропетровска област, в съседство с Домбас. Въпреки че от години в региона има напрежение, до последно се е надявал да не се стигне до боен спор.
"Досега всичко беше обикновено. Но в този момент учебните заведения са затворени. Имаше съмнения, че е минирано, всички учебни заведения в Украйна са затворени. Жена ми доста го претърпява. На сина ми са му споделили да не върви на работа. "
Александър признава, че се опасява.
"Страхувам се, естествен човешки боязън. Страхувам се за фамилията си, преди всичко. За децата, за внука. "
Притеснен е и за работата си. Досега правил ежеседмични курсове сред Украйна и Турция, само че не знае какво да чака оттук насетне.
"Обявено е изключително състояние. Сигурно ще има и комендантски час. И не мога да ви кажа дали ще работя. Смятам, че младежите няма да ги пускат да излизат от Украйна. "
Владимир Мандрюк е от град Чернивци, до румънската граница. И макар че това е на 1 200 км от Донецк, жена му тази заран го е събудила обезпокоена.
На 140 километра от града, в който пребивавам, е имало авиационни бомбардировки, в Ивано-Франкивска област. Това е притеснително. Не съм мислил, че ще ни атакуван. И никой не предполагаше, че ще се стигне до тази обстановка.
И съгласно Александър, и съгласно Владимир оспорваните територии са изконно украински.
"Ние живеехме умерено. Донецк, Луганск бяха част от Украйна. И тези хора идват и споделят, че това е тяхна територия. Не сме нарушавали непознати ползи ", споделя Владимир.
"Пожелавам си всичко да свърши бързо, да се откри някакъв компромис. Защото от толкоз години в битка за територии народът се умори ", споделя Александър.
И Александър, и Владимир се надяват политиците скоро да се договорят, с цел да има бъдеще и за внуците им.
За обстрела над украинските градове те са научили от околните си, които още сутринта са се свързали с тях. Шофьорите споделиха пред, че са обезпокоени за живота и сигурността на фамилиите си, а поради неразбираемата обстановка не са сигурни дали ще продължат да пътуват.
Александър Виталиевич живее в град Кривой рог, Днепропетровска област, в съседство с Домбас. Въпреки че от години в региона има напрежение, до последно се е надявал да не се стигне до боен спор.
"Досега всичко беше обикновено. Но в този момент учебните заведения са затворени. Имаше съмнения, че е минирано, всички учебни заведения в Украйна са затворени. Жена ми доста го претърпява. На сина ми са му споделили да не върви на работа. "
Александър признава, че се опасява.
"Страхувам се, естествен човешки боязън. Страхувам се за фамилията си, преди всичко. За децата, за внука. "
Притеснен е и за работата си. Досега правил ежеседмични курсове сред Украйна и Турция, само че не знае какво да чака оттук насетне.
"Обявено е изключително състояние. Сигурно ще има и комендантски час. И не мога да ви кажа дали ще работя. Смятам, че младежите няма да ги пускат да излизат от Украйна. "
Владимир Мандрюк е от град Чернивци, до румънската граница. И макар че това е на 1 200 км от Донецк, жена му тази заран го е събудила обезпокоена.
На 140 километра от града, в който пребивавам, е имало авиационни бомбардировки, в Ивано-Франкивска област. Това е притеснително. Не съм мислил, че ще ни атакуван. И никой не предполагаше, че ще се стигне до тази обстановка.
И съгласно Александър, и съгласно Владимир оспорваните територии са изконно украински.
"Ние живеехме умерено. Донецк, Луганск бяха част от Украйна. И тези хора идват и споделят, че това е тяхна територия. Не сме нарушавали непознати ползи ", споделя Владимир.
"Пожелавам си всичко да свърши бързо, да се откри някакъв компромис. Защото от толкоз години в битка за територии народът се умори ", споделя Александър.
И Александър, и Владимир се надяват политиците скоро да се договорят, с цел да има бъдеще и за внуците им.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ