Води се “мръсна война” срещу специализираното правосъдие
„ Наблюдава се битка за власт в правосъдната система. Най-тежките случаи в българския Преход останаха ненаказани. Огромен проблем е срастването сред част от правосъдните магистрати и адвокатските адвокатски фирми. ”
Забележително е по какъв начин единствено в три фрази може да се заключи протичащото се в правосъдната система у нас в последните години. Още по-забележително е, че въпреки да липсва конкретиката – кой е “борецът ” за власт в Темида, кои са “най-тежките ” случаи на българския Преход, както и кои са магистратите, позволили да бъдат оплетени от адвокатски адвокатски фирми, думите са изречени от българския професор, учител по Конституционно право, държавник, познаващ добре забележимото и невидимото в връзките сред институциите, водещи политици и авторитетни персони. Думите са изречени от човек, който въпреки и в рамките единствено на четири месеца, е получавал допустимо най-конфиденциалната информация на правоохранителните служби и единствено може да гадаем дали измежду нея е имало данни и тъкмо за тази обязаност. Думите са на проф. Георги Близнашки.
Извън всякакво подозрение, професорът бе измежду най-активните общественици, които стачкуваха в интервала 2013-2014 година, след което получи и назначението за длъжностен министър-председател във втория кабинет на президента Росен Плевнелиев. Само половин година по-късно, Близнашки, изненадващо за всички, разкри заблудата и сподели “мръсните секрети ” на борещите се тогава за смяна на Конституцията “политици на конци ”. Срещу довчерашния професор-протестър бе впрегната цялата пропагандна машина на олигархията, с цел да може думите му да не се чуят. А той просто предупреждаваше: авторитетни кръгове употребяват “съдебната промяна ”, с цел да овладеят кадрово Темида и да си уредят проблемите с закононарушенията на Прехода. Тогава даже още Лозан Панов беше част от това омразно статукво, което го бе избрало.
Две години и половина по-късно и по-важното – случилото се в този интервал, единствено демонстрират какъв брой прав е бил Близнашки, а трансформацията на Панов в “Черния лебед ” на Темида би трябвало да накара властимащите да осъзнаят какви опасности крие точно тази обязаност на съдии и лобистко-адвокатски кръгове, за която професорът приказва.
И до момента в който сме в следващото очакване на следващия мониторингов отчет, който няма да е нищо повече от “копи-пейст ” на досегашните, ставаме очевидци на следващата “мръсна акция ” на олигархията по ерозиране на доверието в държавните институции. От месеци клакьорите на подсъдими и обвинени олигарси, капитулирали политици, ексдоносници, платени протестъри и поръчкови публицисти сипят неистини и полуистини за така наречен “специализирано правораздаване ”. Много деен в тази акция против възмездието на закона се оказва и най-големият приятел на олигархията, трансформиралият в квартална партийна организация Върховен съд на Република България негов ръководител Лозан Панов.
Нескопосаните опити на Панов напролет да стартира тезата за конституционна промяна и изваждане на прокуратурата от правосъдната власт с изключение на, че беше жестоко тъпчене на разделянето на управляващите, а и неспирните политически речи и мнения на номиналния “съдия № 1 ”, уви, не бяха задоволителен мотив на предходния Висш правосъден съвет да изхвърли куклата на конци на шепа олигарси и техните юристи надалеч от Храма на Темида. Резултатът от неналичието на воля за стартирането на процедура по импийчмънт на Панов не закъсня, посятото от него напролет дава резултати в късната есен.
Опитите за оскверняване на Специализирания углавен съд и Специализираната прокуратура не биха били по този начин шумни, в случай че не бяха легитимирани точно от Панов в качеството му на ръководител на Върховен касационен съд. Съдът към този момент нямало да осведоми жителите за присъдите на бандитите, до момента в който прокурорът не осведоми съдиите, че наказаният към този момент е зад решетките, оповестиха преди два дни от Върховен касационен съд. Сякаш това общество в миналото е чуло от същия този съд неоправдателна присъда за крадливата приватизация на Прехода, основала олигархичните кръгове “Агнешките главички ” и “Капитал ”. И до момента в който това е дребно заяждане, кукловодите на Панов употребяват опцията през Върховен касационен съд да прокарат и атакуването пред Конституционния съд прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта и измежду магистрати от овладения от олигархията Софийски градски съд в Специализирания углавен съд. Какво излиза: висшите съдии не желаят да има профилирано правораздаване за министри, депутати, кметове, които злоупотребяват при разходването на публични поръчки, прокарват лобистки ползи, обогатяват незаконно родственици и любовници, близки и другари, поради това пращаме промяната на подсъдността пред Конституционния съд. Само че, зад този акт се крие нежеланието на висшите съдии да станат причина за публично неодобрение.
Чисто хипотетично – какво би се случило, в случай че на първа и втора инстанция, надлежно Специализираният углавен и Апелативният профилиран углавен съд, постановят ефикасна и неоправдателна присъда за корупция на депутат и/или магистрат, а Върховен касационен съд ги оправдае или върне делото за ново разглеждане? И по този начин два или три пъти. Ще стане ясно кой, по какъв начин, къде, за какво и против какъв брой не желае да има наказани за неплащането на над 63 млн. лева налози.
Ясно е, че Панов ще продължи да нападна опцията България да тръгне по пътя на правовите страни, в които жителите имат вяра в правораздаването. Всяка опция, която институцията, представлявана от него му разрешава, ще бъде употребена. А обслужващите го поръчкови издания на подсъдимите олигарси ще манипулират публичното мнение, без да търсят истината и аргументите за ниското доверие на жителите в Темида. Доклади за неефективността на Специализирания углавен съд, съпоставени с високия финансов запас, официални и елементарно отстраними пропуски в Наказателно-процесуален кодекс и/или Закон за съдебната власт, сезиране на Конституционния съд, един път – поради Наказателно-процесуален кодекс и смяната на подсъдността, повторно – поради спомагателното финансиране на спецмагистратите, отчети от Брюксел, “опорни точки ” от самозвани “говорители ”, пък били те и станали български съдии в Международни институции, са единствено дребна част от средствата, които не би трябвало да разрешат естествена работа на профилираната правосъдна институция. Но, нали това желаеха днешните съперници на профилираното правораздаване – ефикасна битка с престъпността? Всъщност желаеха, само че единствено, в случай че те я управляват, с цел да могат да я употребяват за кавга с политическия конкурент или икономическия съперник.
И до момента в който вървят шумните и координирани офанзиви още преди профилираните институции да са се заели с корумпираните властимащи, тихичко върви акция по разпра с инакомислещите в системата. Никак не е инцидентно, че точно посредством едни от последните промени в Закона за правосъдната власт, така наречен “Общи събрания ” на съдиите получиха опцията за решаването на кадрови въпроси. Така, въпреки и с минимално болшинство, изразяващо се в 3-4 съдии, освен това единствено в двете правосъдни инстанции на олигархията, както са известни Върховен касационен съд и Софийски градски съд, върви мракобесна офанзива против неуместни магистрати. И не е инцидентно, че точно Панов употребява този инструмент, с цел да отстрани един от най-уважаваните съдии във Върховен касационен съд – дългогодишния заместник-председател Красимир Влахов. Арогантният метод, по който Панов използва Пленума на Върховен касационен съд, а преди този момент и Общите събрания на Гражданската гилдия, с цел да принуди Влахов да се отдръпна, може да бъде съпоставен само с политсъбранията по времето на тоталитарния режим, когато пред “народната власт ” и колектива на отредения за отстрел приятел му се показваше признателност, а по-късно “по мрачно ” пращан на изгнание.
Още по-арогантно е случилото се по време на Общо заседание на Софийския градски съд преди месец. По невиждан метод шепа съдии, представляващи компрометирания Съюз на съдиите в България, правят разпра с магистрат с дългогодишна кариера – арбитър Мария Кузманова, член на предходния състав на Висш съдебен съвет. В прорез със Закона за правосъдната власт, който постановява членове на кадровия орган да могат да се връщат на позицията, която са заемали преди, Общото заседание мести Кузманова от Търговска в Гражданска гилдия на съда. Този нарицателен образец за разпра на тълпата, бива неглижиран и подминат с подигравка от Панов – нищо, че самият той през днешния ден е ръководител на Върховен касационен съд и с помощта на гласа на Кузманова.
Това са единствено дребна част от провокациите и отрицателните сигнали за протичащото се в правосъдната система. И въпреки да е разбираемо желанието на новия състав на Висш съдебен съвет да подходи с повече диалогичност и успокоение при намирането на най-хубавите решения, дипломатичността би трябвало да е на привършване. Ако някой чака, че Панов и кукловодите му ще проявят най-малко дребна доза разсъдък и благовъзпитание, той би трябвало бързо да разсее тези си илюзии.
На провокациите против Специализираното правораздаване, на саморазправата с обособени представители на правосъдната система, единствено тъй като не се харесват на една дребна, само че гръмогласна и самозабравила се клика, би трябвало да се даде институционален отговор. Предстоят основни решения на Висш съдебен съвет, които ясно ще покажат дали проф. Близнашки е прав за срастването сред магистратите и лобистките кръгове или опасенията му ще останат в предишното.
Кадровиците на Темида ясно могат ясно да разчетат сигналите и публичното доверие, което политиците получават – когато оферират законодателни промени, като тези за промяната на подсъдността по делата за “високата корупция ” или отпадането на отминалостта за закононарушенията на всеобщата приватизация. Необходимо е Висш съдебен съвет с дейностите и решенията си да покаже, че тирания на “агнешките главички ” и “черните лебеди“ в Темида е неприемлива, а тези, които се пробват да я наложат, нямат място в системата. Въпрос на време е да го схванат.
Забележително е по какъв начин единствено в три фрази може да се заключи протичащото се в правосъдната система у нас в последните години. Още по-забележително е, че въпреки да липсва конкретиката – кой е “борецът ” за власт в Темида, кои са “най-тежките ” случаи на българския Преход, както и кои са магистратите, позволили да бъдат оплетени от адвокатски адвокатски фирми, думите са изречени от българския професор, учител по Конституционно право, държавник, познаващ добре забележимото и невидимото в връзките сред институциите, водещи политици и авторитетни персони. Думите са изречени от човек, който въпреки и в рамките единствено на четири месеца, е получавал допустимо най-конфиденциалната информация на правоохранителните служби и единствено може да гадаем дали измежду нея е имало данни и тъкмо за тази обязаност. Думите са на проф. Георги Близнашки.
Извън всякакво подозрение, професорът бе измежду най-активните общественици, които стачкуваха в интервала 2013-2014 година, след което получи и назначението за длъжностен министър-председател във втория кабинет на президента Росен Плевнелиев. Само половин година по-късно, Близнашки, изненадващо за всички, разкри заблудата и сподели “мръсните секрети ” на борещите се тогава за смяна на Конституцията “политици на конци ”. Срещу довчерашния професор-протестър бе впрегната цялата пропагандна машина на олигархията, с цел да може думите му да не се чуят. А той просто предупреждаваше: авторитетни кръгове употребяват “съдебната промяна ”, с цел да овладеят кадрово Темида и да си уредят проблемите с закононарушенията на Прехода. Тогава даже още Лозан Панов беше част от това омразно статукво, което го бе избрало.
Две години и половина по-късно и по-важното – случилото се в този интервал, единствено демонстрират какъв брой прав е бил Близнашки, а трансформацията на Панов в “Черния лебед ” на Темида би трябвало да накара властимащите да осъзнаят какви опасности крие точно тази обязаност на съдии и лобистко-адвокатски кръгове, за която професорът приказва.
И до момента в който сме в следващото очакване на следващия мониторингов отчет, който няма да е нищо повече от “копи-пейст ” на досегашните, ставаме очевидци на следващата “мръсна акция ” на олигархията по ерозиране на доверието в държавните институции. От месеци клакьорите на подсъдими и обвинени олигарси, капитулирали политици, ексдоносници, платени протестъри и поръчкови публицисти сипят неистини и полуистини за така наречен “специализирано правораздаване ”. Много деен в тази акция против възмездието на закона се оказва и най-големият приятел на олигархията, трансформиралият в квартална партийна организация Върховен съд на Република България негов ръководител Лозан Панов.
Нескопосаните опити на Панов напролет да стартира тезата за конституционна промяна и изваждане на прокуратурата от правосъдната власт с изключение на, че беше жестоко тъпчене на разделянето на управляващите, а и неспирните политически речи и мнения на номиналния “съдия № 1 ”, уви, не бяха задоволителен мотив на предходния Висш правосъден съвет да изхвърли куклата на конци на шепа олигарси и техните юристи надалеч от Храма на Темида. Резултатът от неналичието на воля за стартирането на процедура по импийчмънт на Панов не закъсня, посятото от него напролет дава резултати в късната есен.
Опитите за оскверняване на Специализирания углавен съд и Специализираната прокуратура не биха били по този начин шумни, в случай че не бяха легитимирани точно от Панов в качеството му на ръководител на Върховен касационен съд. Съдът към този момент нямало да осведоми жителите за присъдите на бандитите, до момента в който прокурорът не осведоми съдиите, че наказаният към този момент е зад решетките, оповестиха преди два дни от Върховен касационен съд. Сякаш това общество в миналото е чуло от същия този съд неоправдателна присъда за крадливата приватизация на Прехода, основала олигархичните кръгове “Агнешките главички ” и “Капитал ”. И до момента в който това е дребно заяждане, кукловодите на Панов употребяват опцията през Върховен касационен съд да прокарат и атакуването пред Конституционния съд прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта и измежду магистрати от овладения от олигархията Софийски градски съд в Специализирания углавен съд. Какво излиза: висшите съдии не желаят да има профилирано правораздаване за министри, депутати, кметове, които злоупотребяват при разходването на публични поръчки, прокарват лобистки ползи, обогатяват незаконно родственици и любовници, близки и другари, поради това пращаме промяната на подсъдността пред Конституционния съд. Само че, зад този акт се крие нежеланието на висшите съдии да станат причина за публично неодобрение.
Чисто хипотетично – какво би се случило, в случай че на първа и втора инстанция, надлежно Специализираният углавен и Апелативният профилиран углавен съд, постановят ефикасна и неоправдателна присъда за корупция на депутат и/или магистрат, а Върховен касационен съд ги оправдае или върне делото за ново разглеждане? И по този начин два или три пъти. Ще стане ясно кой, по какъв начин, къде, за какво и против какъв брой не желае да има наказани за неплащането на над 63 млн. лева налози.
Ясно е, че Панов ще продължи да нападна опцията България да тръгне по пътя на правовите страни, в които жителите имат вяра в правораздаването. Всяка опция, която институцията, представлявана от него му разрешава, ще бъде употребена. А обслужващите го поръчкови издания на подсъдимите олигарси ще манипулират публичното мнение, без да търсят истината и аргументите за ниското доверие на жителите в Темида. Доклади за неефективността на Специализирания углавен съд, съпоставени с високия финансов запас, официални и елементарно отстраними пропуски в Наказателно-процесуален кодекс и/или Закон за съдебната власт, сезиране на Конституционния съд, един път – поради Наказателно-процесуален кодекс и смяната на подсъдността, повторно – поради спомагателното финансиране на спецмагистратите, отчети от Брюксел, “опорни точки ” от самозвани “говорители ”, пък били те и станали български съдии в Международни институции, са единствено дребна част от средствата, които не би трябвало да разрешат естествена работа на профилираната правосъдна институция. Но, нали това желаеха днешните съперници на профилираното правораздаване – ефикасна битка с престъпността? Всъщност желаеха, само че единствено, в случай че те я управляват, с цел да могат да я употребяват за кавга с политическия конкурент или икономическия съперник.
И до момента в който вървят шумните и координирани офанзиви още преди профилираните институции да са се заели с корумпираните властимащи, тихичко върви акция по разпра с инакомислещите в системата. Никак не е инцидентно, че точно посредством едни от последните промени в Закона за правосъдната власт, така наречен “Общи събрания ” на съдиите получиха опцията за решаването на кадрови въпроси. Така, въпреки и с минимално болшинство, изразяващо се в 3-4 съдии, освен това единствено в двете правосъдни инстанции на олигархията, както са известни Върховен касационен съд и Софийски градски съд, върви мракобесна офанзива против неуместни магистрати. И не е инцидентно, че точно Панов употребява този инструмент, с цел да отстрани един от най-уважаваните съдии във Върховен касационен съд – дългогодишния заместник-председател Красимир Влахов. Арогантният метод, по който Панов използва Пленума на Върховен касационен съд, а преди този момент и Общите събрания на Гражданската гилдия, с цел да принуди Влахов да се отдръпна, може да бъде съпоставен само с политсъбранията по времето на тоталитарния режим, когато пред “народната власт ” и колектива на отредения за отстрел приятел му се показваше признателност, а по-късно “по мрачно ” пращан на изгнание.
Още по-арогантно е случилото се по време на Общо заседание на Софийския градски съд преди месец. По невиждан метод шепа съдии, представляващи компрометирания Съюз на съдиите в България, правят разпра с магистрат с дългогодишна кариера – арбитър Мария Кузманова, член на предходния състав на Висш съдебен съвет. В прорез със Закона за правосъдната власт, който постановява членове на кадровия орган да могат да се връщат на позицията, която са заемали преди, Общото заседание мести Кузманова от Търговска в Гражданска гилдия на съда. Този нарицателен образец за разпра на тълпата, бива неглижиран и подминат с подигравка от Панов – нищо, че самият той през днешния ден е ръководител на Върховен касационен съд и с помощта на гласа на Кузманова.
Това са единствено дребна част от провокациите и отрицателните сигнали за протичащото се в правосъдната система. И въпреки да е разбираемо желанието на новия състав на Висш съдебен съвет да подходи с повече диалогичност и успокоение при намирането на най-хубавите решения, дипломатичността би трябвало да е на привършване. Ако някой чака, че Панов и кукловодите му ще проявят най-малко дребна доза разсъдък и благовъзпитание, той би трябвало бързо да разсее тези си илюзии.
На провокациите против Специализираното правораздаване, на саморазправата с обособени представители на правосъдната система, единствено тъй като не се харесват на една дребна, само че гръмогласна и самозабравила се клика, би трябвало да се даде институционален отговор. Предстоят основни решения на Висш съдебен съвет, които ясно ще покажат дали проф. Близнашки е прав за срастването сред магистратите и лобистките кръгове или опасенията му ще останат в предишното.
Кадровиците на Темида ясно могат ясно да разчетат сигналите и публичното доверие, което политиците получават – когато оферират законодателни промени, като тези за промяната на подсъдността по делата за “високата корупция ” или отпадането на отминалостта за закононарушенията на всеобщата приватизация. Необходимо е Висш съдебен съвет с дейностите и решенията си да покаже, че тирания на “агнешките главички ” и “черните лебеди“ в Темида е неприемлива, а тези, които се пробват да я наложат, нямат място в системата. Въпрос на време е да го схванат.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ