Партиите общуват ритуално, пазят статуквото
Наближава краят на Председателството, държавното управление „ Борисов 3 “ превали едногодишния промеждутъчен край. В света се разгаря наричаната хибридна фаза на геополитическото опълчване на Морската империя със Сухопътните й съперници в Евразия. Подземни политически земетресения и крайбрежни обществени безредици тревожат изведената от демократичния си захлас Европа. У нас обаче партийна заешка гюрултия пробва да поприкрие очевидния политически маразъм.
Западане, проваляне се усеща в периферията на страната. „ Да оцелеем тук някак, а ония в София да вършат, каквото щат! “, мислят и хортуват между тях отчаяно-сърдите българи в умиращите села и затихващите градчета. Очевидно е там дословното междуселищно безпътие, а също икономическата и морално-психологическата обърканост измежду популацията. Морална изнемощялост, равнодушие към протичащото се, обществена незаинтересованост се следи даже в столицата и няколкото по-големи градове от стопански мърдащите.
По определение маразмът е общо отпадане на телесни и духовни сили заради напреднала възраст или хроническа болест. Главната причина е хроничното обществено-политическо заболяване „ демократична народна власт “, с което злонамерено е инфектирана родината ни. Застаряването на нацията е по-скоро разследване. Стар, издръжлив народ сме, претърпели сме свирепи епидемии във тип на няколко страшни вековни „ присъединения и наличия “. Тази съвсем 30-годишна е по-коварна, тъй като ни е поднесена като лекуване. Бавно, мъчно, само че и нея ще изпъшкаме.
Бездънно е циничното двуличие на западните ни „ сътрудници “, лъжливи са конгречулейшънсите им, прегръдките и целувките. Преди 80 години през 1938 година великите Франция и Англия „ умиротвориха “ Хитлер като предадоха в ръцете му Чехословакия, на която преди този момент тържествено бяха подсигурили границите. Година по-късно вермахтът за броени дни прегази Полша, която тези великите сякаш щяха да бранят с война. Нищо не значат за тях обещанията и лигавщините им, както са несъществени и тези, които им се връзват на коварството.
Социалната незаинтересованост и повсеместното равнодушие към политиците и техните празни шумотевици най-ясно се вижда в маразматичното положение на техните партийни формирания. Те всъщност са безидейни, политически безсилни и управнически безплодни структури за реализиране на настоящо администриране на територията по спуснати от Вашингтон и Брюксел инструкции и предписания. Между тях няма и помен от истински конфликти за политики, за бъдещето на България и добруването на българите.
Очевидно е за мнозина, оттова са апатията и всеобщото отменяне на политическата „ класа “. Заешка гюрултия са техните свади и нападки в Народното събрание и медиите. „ Пpавителcтвото на ГЕРБ няма алтеpнатива, пpедcpочни избоpи ще pазклатят cтабилноcтта на дъpжавата “, съобщи по Коледа почетният пpедседател на Движение за права и свободи Ахмед Доган. Така е, не е някакво просветление, схващат го даже и незадълбочено наблюдаващите политическите процеси жители.
Защото около утвърждението от Вашингтон нито някой ще ги смъкна от власт, нито даже те сами биха се избавили с още две, три или повече предварителни оставки. Либерално-демократическата партия в Япония с две къси спирания ръководи много по-дълго, в сравнение с Българска комунистическа партия у нас. Така почти е и в други демократизирани с непознати военни бази несуверенни страни. Щом назначените за админи бързо схващат ясните послания и отбират от мощни знаци, щом чинно извършват скъпите инструкции.
Вкоренили се кадрово във всички властови структури, твърдо защитени от действителна конкуренция и даже постоянно подкрепяни от вярно управлявана „ съпротива “, умерено стават безалтернативни. Няма за какво да се тревожат предизборно, платени митинги и „ спонтанни “ флашмобове против тях не се провеждат. Същевременно лидерът на обречената да ръководи партия-клиентела партньорски е гушкан, цункан, потупван по рамото с „ драги ми… “, посрещан с „ мон шери “.
Туземните политпевци песни пеят за него, медийни чучулиги му чуруликат на ушенце, дежурните от соцоиолого-политологическата центурия ръсят бодри разбори за партията и държавното управление. На лидера му остава едната дреболия – да „ написа историята “! Както неотдавна за ГЕРБ и премиера от паpламентаpната тpибyна шербетно се изрази новогербаджията Георги Марков. Очевидно организиран за народен представител от унгарския министър председател Виктор Орбан, който от 20 години славослови под път и над път.
Сега се мазни за идващ мандат на „ скромния любим на Меркел, Макрон и цяла Европа, на самотния състезател “ Бойко Борисов. Яко опъва жили индивидът, дано го огрее. Важното е министър председателят да не хваща доста религия на сходни осъществявания в своя чест. Довреме са те, промени ли се конюнктурата, отново ще има „ бай Туй-Онуй “. Най-зелен, най-син, най ортодоксален християнин, в този момент и най-скромен и преливащ от приемливост – ще вземе да литне във висините! Да му дава Господ доста здраве, към момента е жив, та да се приказва за него единствено в превъзходна степен!
Платените митинги и „ спонтанни “ флашмобове са предопределени за Българска социалистическа партия, която към момента, въпреки и полужива, е на политическия терен, макар настойчивите старания на Луканов и Първанов да я усмъртят. Освен все по-неуспешно да изобразява лява партия и съпротива, столетницата се употребява за краткотрайно заместваща ГЕРБ, наложително с Движение за права и свободи на тил. За тесния кръг към партийния началник това предопределение е преференциално, като втори след ГЕРБ се усещат удобно, шумните офанзиви против ръководещите, действително доста повече им оказват помощ, в сравнение с досаждат.
На власт със соцпартията или в съпротива на ГЕРБ – за Движение за права и свободи разликите са незначителни. „ Движение за права и свободи е микроб – където влезе, не излиза “, както преди време съобщи Ахмед Доган. Не излиза, тъй като никой не протяга ръка да го извади. Отвън го бранят сътрудниците и едни от съседите, по този начин му е обезпечено да заема значителен сегмент от политическия пейзаж у нас и да „ раздава порции “ в администрациите и в стопанската система.
Ръмженето против присъединяване на посочения за националистически Патриотичен фронт (ПФ) в държавната коалиция е ритуална поза, потребна и за ГЕРБ, и за ПФ. Реална борба няма, кабинетът е разгласен за безалтернативен. При ритуалното другарство надалеч не постоянно се откриват откровени усеща и планове по отношение на сътрудниците или съперниците. В политическия живот то следва да се възприема като самобитна форма за оказване на внимание.
От друга страна посредством него се преследват няколко много по-важни функционалности. Поддържат се и укрепват социално-психологическите връзки с електората; дават се уверения на външни сили за преданост и поредност в осъществяването на поръчки и указания; реализира се обществен надзор и стабилизиране на взаимоотношенията измежду актива; удостоверява се принадлежността към една или друга група; покачва се самооценката на ръководството; показват се настройки и ценности; сплотяват се целевите общности и се социализират младите им членове.
Основно обреден е характерът на общуването сред политическите партии-клиентели, израз е на първо място на блян да се резервира статуквото. Преследват и някои психотерапевтични резултати – да се оправят с фрустрацията от откъсването си от електората; да преодолеят напредващата самота, студенина и тревога измежду българите; да образуват отначало възприятие за общественост с изоставените си партии измежду мечтани обществени групи.
Никоя партия не съумява да реализира посредством ритуалните си пируети, тупурдии и упорито ухажване забележима част от поставените цели. Нито ГЕРБ се възприема за дясна, нито Българска социалистическа партия за лява, нито Движение за права и свободи за демократична, нито ПФ го броят за националстически. Онези в насипното положение като седесари, реформатори и прочие пределни евроатлантисти напълно не ги виждат. Възприемат всичката политическа „ класа “ като пасмина от безидейни обединения за взимане и използуване на власт за персонални и групови цели. Т. е за клиентели, каквито в действителност са.
Защото в другите си комбинации се провалиха в ръководството. Защото животът в страната става все по-несигурен, страната като наличие праволинейно се смалява, от ден на ден боледуваме и ставаме все по-малко, все по-необразовани и неквалифицирани. И това не е тъй като 80% от българите са дебили, тъй като единствено пърдят под завивките, хленчат и наглеят, както съскат професионални лъжци от параполитическия слугинаж.
Така е тъй като в тяхна щета се ръководи в извън заложени рамки като за страна от далечната външна страна на Европа и в този подтекст се кадруват подобаващите колониални администрации.
Западане, проваляне се усеща в периферията на страната. „ Да оцелеем тук някак, а ония в София да вършат, каквото щат! “, мислят и хортуват между тях отчаяно-сърдите българи в умиращите села и затихващите градчета. Очевидно е там дословното междуселищно безпътие, а също икономическата и морално-психологическата обърканост измежду популацията. Морална изнемощялост, равнодушие към протичащото се, обществена незаинтересованост се следи даже в столицата и няколкото по-големи градове от стопански мърдащите.
По определение маразмът е общо отпадане на телесни и духовни сили заради напреднала възраст или хроническа болест. Главната причина е хроничното обществено-политическо заболяване „ демократична народна власт “, с което злонамерено е инфектирана родината ни. Застаряването на нацията е по-скоро разследване. Стар, издръжлив народ сме, претърпели сме свирепи епидемии във тип на няколко страшни вековни „ присъединения и наличия “. Тази съвсем 30-годишна е по-коварна, тъй като ни е поднесена като лекуване. Бавно, мъчно, само че и нея ще изпъшкаме.
Бездънно е циничното двуличие на западните ни „ сътрудници “, лъжливи са конгречулейшънсите им, прегръдките и целувките. Преди 80 години през 1938 година великите Франция и Англия „ умиротвориха “ Хитлер като предадоха в ръцете му Чехословакия, на която преди този момент тържествено бяха подсигурили границите. Година по-късно вермахтът за броени дни прегази Полша, която тези великите сякаш щяха да бранят с война. Нищо не значат за тях обещанията и лигавщините им, както са несъществени и тези, които им се връзват на коварството.
Социалната незаинтересованост и повсеместното равнодушие към политиците и техните празни шумотевици най-ясно се вижда в маразматичното положение на техните партийни формирания. Те всъщност са безидейни, политически безсилни и управнически безплодни структури за реализиране на настоящо администриране на територията по спуснати от Вашингтон и Брюксел инструкции и предписания. Между тях няма и помен от истински конфликти за политики, за бъдещето на България и добруването на българите.
Очевидно е за мнозина, оттова са апатията и всеобщото отменяне на политическата „ класа “. Заешка гюрултия са техните свади и нападки в Народното събрание и медиите. „ Пpавителcтвото на ГЕРБ няма алтеpнатива, пpедcpочни избоpи ще pазклатят cтабилноcтта на дъpжавата “, съобщи по Коледа почетният пpедседател на Движение за права и свободи Ахмед Доган. Така е, не е някакво просветление, схващат го даже и незадълбочено наблюдаващите политическите процеси жители.
Защото около утвърждението от Вашингтон нито някой ще ги смъкна от власт, нито даже те сами биха се избавили с още две, три или повече предварителни оставки. Либерално-демократическата партия в Япония с две къси спирания ръководи много по-дълго, в сравнение с Българска комунистическа партия у нас. Така почти е и в други демократизирани с непознати военни бази несуверенни страни. Щом назначените за админи бързо схващат ясните послания и отбират от мощни знаци, щом чинно извършват скъпите инструкции.
Вкоренили се кадрово във всички властови структури, твърдо защитени от действителна конкуренция и даже постоянно подкрепяни от вярно управлявана „ съпротива “, умерено стават безалтернативни. Няма за какво да се тревожат предизборно, платени митинги и „ спонтанни “ флашмобове против тях не се провеждат. Същевременно лидерът на обречената да ръководи партия-клиентела партньорски е гушкан, цункан, потупван по рамото с „ драги ми… “, посрещан с „ мон шери “.
Туземните политпевци песни пеят за него, медийни чучулиги му чуруликат на ушенце, дежурните от соцоиолого-политологическата центурия ръсят бодри разбори за партията и държавното управление. На лидера му остава едната дреболия – да „ написа историята “! Както неотдавна за ГЕРБ и премиера от паpламентаpната тpибyна шербетно се изрази новогербаджията Георги Марков. Очевидно организиран за народен представител от унгарския министър председател Виктор Орбан, който от 20 години славослови под път и над път.
Сега се мазни за идващ мандат на „ скромния любим на Меркел, Макрон и цяла Европа, на самотния състезател “ Бойко Борисов. Яко опъва жили индивидът, дано го огрее. Важното е министър председателят да не хваща доста религия на сходни осъществявания в своя чест. Довреме са те, промени ли се конюнктурата, отново ще има „ бай Туй-Онуй “. Най-зелен, най-син, най ортодоксален християнин, в този момент и най-скромен и преливащ от приемливост – ще вземе да литне във висините! Да му дава Господ доста здраве, към момента е жив, та да се приказва за него единствено в превъзходна степен!
Платените митинги и „ спонтанни “ флашмобове са предопределени за Българска социалистическа партия, която към момента, въпреки и полужива, е на политическия терен, макар настойчивите старания на Луканов и Първанов да я усмъртят. Освен все по-неуспешно да изобразява лява партия и съпротива, столетницата се употребява за краткотрайно заместваща ГЕРБ, наложително с Движение за права и свободи на тил. За тесния кръг към партийния началник това предопределение е преференциално, като втори след ГЕРБ се усещат удобно, шумните офанзиви против ръководещите, действително доста повече им оказват помощ, в сравнение с досаждат.
На власт със соцпартията или в съпротива на ГЕРБ – за Движение за права и свободи разликите са незначителни. „ Движение за права и свободи е микроб – където влезе, не излиза “, както преди време съобщи Ахмед Доган. Не излиза, тъй като никой не протяга ръка да го извади. Отвън го бранят сътрудниците и едни от съседите, по този начин му е обезпечено да заема значителен сегмент от политическия пейзаж у нас и да „ раздава порции “ в администрациите и в стопанската система.
Ръмженето против присъединяване на посочения за националистически Патриотичен фронт (ПФ) в държавната коалиция е ритуална поза, потребна и за ГЕРБ, и за ПФ. Реална борба няма, кабинетът е разгласен за безалтернативен. При ритуалното другарство надалеч не постоянно се откриват откровени усеща и планове по отношение на сътрудниците или съперниците. В политическия живот то следва да се възприема като самобитна форма за оказване на внимание.
От друга страна посредством него се преследват няколко много по-важни функционалности. Поддържат се и укрепват социално-психологическите връзки с електората; дават се уверения на външни сили за преданост и поредност в осъществяването на поръчки и указания; реализира се обществен надзор и стабилизиране на взаимоотношенията измежду актива; удостоверява се принадлежността към една или друга група; покачва се самооценката на ръководството; показват се настройки и ценности; сплотяват се целевите общности и се социализират младите им членове.
Основно обреден е характерът на общуването сред политическите партии-клиентели, израз е на първо място на блян да се резервира статуквото. Преследват и някои психотерапевтични резултати – да се оправят с фрустрацията от откъсването си от електората; да преодолеят напредващата самота, студенина и тревога измежду българите; да образуват отначало възприятие за общественост с изоставените си партии измежду мечтани обществени групи.
Никоя партия не съумява да реализира посредством ритуалните си пируети, тупурдии и упорито ухажване забележима част от поставените цели. Нито ГЕРБ се възприема за дясна, нито Българска социалистическа партия за лява, нито Движение за права и свободи за демократична, нито ПФ го броят за националстически. Онези в насипното положение като седесари, реформатори и прочие пределни евроатлантисти напълно не ги виждат. Възприемат всичката политическа „ класа “ като пасмина от безидейни обединения за взимане и използуване на власт за персонални и групови цели. Т. е за клиентели, каквито в действителност са.
Защото в другите си комбинации се провалиха в ръководството. Защото животът в страната става все по-несигурен, страната като наличие праволинейно се смалява, от ден на ден боледуваме и ставаме все по-малко, все по-необразовани и неквалифицирани. И това не е тъй като 80% от българите са дебили, тъй като единствено пърдят под завивките, хленчат и наглеят, както съскат професионални лъжци от параполитическия слугинаж.
Така е тъй като в тяхна щета се ръководи в извън заложени рамки като за страна от далечната външна страна на Европа и в този подтекст се кадруват подобаващите колониални администрации.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ