Наближава финалът на Евро 2020 и както знаем, той ще

Наближава финалът на Евро 2020 и както знаем, той ще се организира в Лондон, затова би трябвало да заключим, че тъкмо там се намира и трофеят. Ако върнем лентата обратно, можем да си спомним, че на 20 март 1966 година всички английски заглавия излизат с една много притеснителна вест – купата за Световното състезание е открадната. Това е много неприятна вест за англичаните, изключително откакто Уембли ще се трансформира в център на света за футбола и спорта.. Подозираме, че сигурността през днешния ден е доста по-висока и няма да се стигне до този миг, само че до момента в който не я забележим в ръцете на един отбор, няма по какъв начин да бъдем сигурни къде се намира.

Какво същина се случва? На 20 март 1966 година трофеят от чисто злато на стойност 30 000 паунда е откраднат, до момента в който е изложен в централната зала на Уестминстър, Лондон. По същото време в постройката има църковна работа и вниманието към тази полезност е изместено от погледа на миряните. Според информацията, някой е съумял да отстрани похлупака и да вземе трофея, оставяйки спортните марки от ревюто недокоснати. Още тук можем да видим огромната нелепост, тъй като същите се правят оценка на сумата от 3 милиона паунда и за разлика от голям бляскав златен трофей, те могат да се носят в джоба и никой даже да не ви заподозре. По време на кражбата имало най-малко двама пазачи в залата, затова става още по-интересно по какъв начин тъкмо трофеят е измъкнат. Никой нямал пояснение за случилото се.

Трофеят бил  донесен от бразилска делегация, тъй като е спечелила предното Световно състезание през 1962 година По традиция, до момента в който един тим не вземе трофея няколко пъти, няма право да го резервира във витрината си. По същото време Джак Стюарт – вице-президент на футболната асоциация декларира, че ще поеме цялостната отговорност за случилото се. Позорът и срамът за англичаните въобще не е дребен, само че по думите на асоциацията, както и на кралицата, всички налични сили са употребявани за локализирането и откриването на този футболен артефакт.

Единствената информация, която остава известна към този миг е, че е имало недоверчив мъж в постройката и нищо повече. Описанието е за човек на към 30 години с естествен растеж и тънки устни и черна коса, допустимо е да има белег на лицето. Самият трофей има и име „ Жюл Риме “ и е кръстен на френския юрист – президент на FIFA и един от основателите на „ Световното състезание “ още от далечната 1929 година Бразилия е формален притежател на трофея през последните 8 години от 1968 до 1962 година, само че преди да бъде изработен нов трофей, би трябвало да я завоюват още веднъж, с цел да бъде тяхна.

По всичко проличава, че годината ще бъде извънредно кошмарна за почитателите на Трите лъва, изключително откакто няма да има какво да връчат на спечелилите. Шансът за страната-домакин да се трансформира в посмешище е изключително огромен, само че дано не забравяме, че преди старта на шампионата има цели 4 месеца и чудесата могат да се случват. Става ясно, че защитата е трябвало да бъде покрай трофея от самото начало или най-малко такива са били проектите, само че откакто е била отмъкната, явно това не се случвало.

Д-р Мартин Атертън декларира, че цялата защита е била толкоз аматьорска, че всеки с достъп до постройката, можел просто да влезе и да го изнесе. В един миг даже договарянията за охранителна компания е пропаднал, затова има покана за деяние. Единствените наети хора са двама старци на междинна възраст от 70 години и кражбата е била най-жесток удар за тях, изключително откакто очаквали да бъдат освен уволнени, само че и принудени да заплатят цената. Вярва се, че най-вероятно причинителят е минал през спешния излаз, като даже не се е опитвал да скрие полезността.

Малко след задигането, Скотланд Ярд стартират да проверяват, само че нямат изключително следи. Покрай данните за един причинител, се появява и втори, който бил относително невисок. Сега към този момент се издирвали двама души. Междувременно FA тайно  почнали да създават имитация на купата при златар на име Джордж Бърд. Има информация, че е изпратена записка за откуп до притежателя на FA Джо Миърс за сумата от 15 000 паунда. По това време полицията го поучава да се преструва, че е склонен на договорката. Миърс е притежател и на Челси по същото време, затова имал опция да заплати, само че концепцията е, че по този начин или другояче най-хубавите фрагменти се занимавали с следствието, за какво да се заплаща повече.

Все отново не можем да приказваме за трофей, който няма да се забележи. Докато се забавляваме с тази история, дано не забравяме, че преди да изчезне Мона Лиза от Лувъра, Пабло Пикасо постоянно отивал, с цел да краде някои забавни артефакти и да ги излага в дома си. Охраната по това време не е просто слаба, а несъществуваща. Нека обаче се върнем на купата. Бележката до Миърс е изпратена от мъж, който се подписaл като Джаксън. С него се среща служител на реда под прикритие, с цел да го разпознава по-късно като някогашен боец на име Едуард Бечли. Двамата се срещат в парк Батерсий и разменят куфарче цялостно с отрязъци от вестник и банкноти на стойност от 5 паунда. При размяната, боецът е задържан.

Проблемът тук е, че Едуард по този начин и не признава къде е трофеят, а неговото арестуване не значи нищо. По това време всеки може да изпрати записка и да се надява на знамение, затова боецът в действителност може да блъфирал, най-малко това е истинската му версия. На 27 март футболните почитатели ще ликуват, само че всичко това ще се случи не с помощта на полицията и детективите. Заслугата за откритието е Дейв Корбет, който напуща своя дом в Норууд, Южен Лондон за едно телефонно позвъняване – годината е 1966 и телефоните към момента са завързани с кабел. На излизане Дейв взима и своето куче Пикълс за разходка. Сутрин като всяка друга, само че скоро животът им ще се промени вечно. Пикълс тича към съседските коли и до момента в който Дейв поставя мотива, вижда в околните шубраци пакет, завит доста добре във вестници и завързан крепко с въже. Мъжът раздира дребна част от вестниците, с цел да види черна дървена плоча, на която стоят имената Бразилия, Западна Германия и Уругвай.

Късайки още малко от опаковката, вижда и съществуването на жена, която подвига купа над главата си и незабавно схваща какво тъкмо е разкрил. Все отново цяла седмица малкия екран и вестниците демонстрират картината на купата и се пробват да я открият. Корбет взима Пикълс и купата на разположение и с нея отива в най-близкото полицейско ръководство, споделяйки какво тъкмо е разкрил. Поставяйки опакованият трофей на рецепцията на полицията с думите „ Мисля, че открих Световната купа! “, служителите на реда се смеят и декларират, че не наподобява доста на трофея.

Извикан е детектив, с цел да я огледа и по-късно Дейв отпътува в Скотланд Ярд за разпит. Вместо да бъде воин, той се счита за апаш и тъкмо това не е изключително прелестно. След към час и предаването на трофея, мъжът се прибира вкъщи, с цел да открие цялото кралско войнство от медии, което го чака с редица въпроси. Още на потегляне излиза публично изказване, че Корбет е почтен, с цел да няма никакво прилепяне, той е героят освен на деня, само че и на цялото Световно състезание, което ще се организира в страната.

Самият Пикълс е награден с орден от Националната домашна защитна лига и има още няколко награди. Кучето става телевизионна звезда, появява се във кино лентата на Ерик Сайкс – „ Шпионинът със леден нос “, по-късно е наградено за кучето на годината, италианското куче на годината и даже има още няколко телевизионни изяви. Оказва се, че Пикълс не е толкоз отчаян от вниманието и се радва извънредно доста на всяка една изява. Постоянно е канен в най-различни страни, само че при завръщането си би трябвало да бъде под карантина към шест месеца.

Дейв получава сумата от близо 5000 паунда, освен това от най-различни спонсори и други уредници – техният бизнес също е избавен, а в по-сериозен мащаб приказваме за един много яростен позор, който по този начин или другояче можеше да коства вечно семейството на Англия. Собственикът си спомня, че е бил поканен на едно от светските събития и още при влизането в лобито на хотела, Пикълс отива и маркира територията. Всички съпруги на футболисти са поканени, само че съгласно Дейв, гневът е бил толкоз огромен, тъй като на формалната сцена е имало място единствено за кучето, само че не и за тях.

След самата гала, Боби Мур излиза на терасата с другите футболисти, подвига кучето на ръце, с цел да посрещне овациите на събралите се ентусиасти. Корбет съумява да закупи къща в Съри и по-късно е свикан за очевидец против някогашния боец – същият е изпратен в пандиза малко по-късно. Пикълс, успявайки да акумулира светското внимание и да се наслаждения на един по-охолен живот, умира през идната година. Дейв признава, че е страдал и го назовава едно от най-хубавите кучета, само че неговият любим имал единствено един проблем – доста мразел котките, както всяко едно друго куче. Животното най-малко съумява да открие трофея на време, тъй като Англия ще го завоюва малко по-късно. Що се отнася до самия трофей, той публично е предаден на Бразилия, откакто е извоюван през 1970 година в Мексико. Историята продължава с това, че трофеят е откраднат още веднъж през 1983 година, този път на бразилска територия и в никакъв случай повече не се връща.

Явно бразилците не са имали още един Пикълс разполагаем, който да помогне. До през днешния ден се счита, че бразилските похитители най-вероятно са я разтопили за златото, само че дано не забравяме, че същата е толкоз скъпа, че през днешния ден би коствала най-малко няколко милиона. Репликата, която златарят Бърд прави е върната назад на него и остава под леглото му. След гибелта на майстора, същата е извадена и продадена на търг, като купувачът е FIFA. Репликата остава и може да се види в Световния футболен музей в Манчестър. Да се надяваме, че за актуалното Евро състезание, Лондон е задоволително подсигурен, тъй като този път ще имат потребност от доста повече шанс.