На въпрос: “Ако можехте да избирате, в кой от следните

На въпрос: “Ако можехте да избирате, в кой от следните исторически интервали бихте желали да живеете? ” , 32,6% показват времето на Тодор Живков.

На второ място измежду желанията да се върнат с “машина на времето ” идва ранната народна власт след 1989 година, която е посочена от 28,1%. Далеч по-назад в класацията за желаните исторически интервали са тези на царете Борис III (8%) и Фердинанд (2%).

Милеещите по времената на соца са със мощно изразени национално-патриотични настройки и множеството са живели по времето на Живков. В анкетата са ги избрали 53% от интервюираните на възраст над 59 години, 60% от ниско- образованите и 57% от извънредно бедните. Повечето са поданици на села или дребни градове. Този профил са описали в систематизираните си данни от НЦПИ.

С тъкмо противоположния профил са респондентите, избрали ранната народна власт – те са на възраст сред 30 и 39 години, с положително обучение и висок стандарт на живот, живеят в столицата или в регионалните центрове.

Същевременно преходът след 1989 година и комунистическият режим са в първата тройка на събитията, които будят най-голямо отчаяние, паралелно с рухването на България под византийско и османско господство.

Личността на Тодор Живков изпъква и в още една статистика – тази за личностите, съдействали в най-голяма степен за развиването на България. Там първият държавен и партиен началник на комунистическа България се подрежда на 7-о място и макар скромните си 6% изпреварва хан Аспарух, княз Борис I и Стефан Стамболов.

Водещите персони за българина в тази ранглиста са Васил Левски (39%) и Христо Ботев (28%), следвани от цар Симеон Велики, светите братя Кирил и Методий, Паисий Хилендарски и Иван Вазов.

Любопитно е, че в същата ранглиста влизат и българи от съвремието като трикратния министър председател и водач на ГЕРБ Бойко Борисов (1,2%), който изпреварва братята Евлоги и Христо Георгиеви, както и някогашният външен министър Соломон Паси и първата ни ракета Григор Димитров.

Въпреки че българските революционери оглавяват класацията за най-важни BG персони, а хан Кубрат и хан Аспарух са надолу, 39,5% от интервюираните считат, че основаването на България е най-славният миг в историята ни. Априлското въстание е на дъното в класацията на историческите събития, определено от 5%.

А на въпрос: “Какво ви кара да се срамувате, че сте българи? ”, 17,1% показва политиците ни 14% от българите не се гордеят с произхода си, откриват още социолозите към Народното събрание. Тук доминират етнически роми или турци..

Като най-важни събития след измененията през 1989 година са посочени участието в Европейски Съюз (38,6%) и НАТО (16,1%). Същевременно обаче утвърждението за участието ни в Европейски Съюз понижава по отношение на предишни години. През 2023 година 51,6% от интервюираните дават отговор, че желаят страната ни да остане член на съюза, до момента в който през предходните шест години те са били трайно над 63%.

Подобни са данните и за утвърждението на еврото – 56,5% са дали отговор, че не би трябвало да влизаме в еврозоната. Два пъти по-малко са тези, които желаят да сменим националната си валута. Тези данни обаче са в внезапен контрастност с последното изследване на “Евробарометър ”, извършено през април и оповестено през юни. Според данните на Европейската комисия последователите и съперниците на еврото са еднакъв брой – 49%, а останалите два пункта не са уверени в решението си.

На какво се дължат тези данни, от НЦПИ не дават отговор, само че аргументите като че ли са ясни – поляризирането на мненията у нас след началото на съветската инвазия в Украйна и анти-ЕС акцията през последните години, водена от партия “Възраждане ”, която печели все по-голяма известност. В организирата от нея подписка за референдум за отсрочване на еврото се включиха над 600 хиляди души, въпреки че Народното събрание отхвърли допитването поради нарушаването на интернационалните контракти.

Войната в Украйна най-вероятно се е отразила и на отношението на българите към Русия. Подкрепата за Москва е спаднала двойно през последните 10 година – от 29,9% през 2013 година до 14,7% през днешния ден. Расте обаче убеждението, че България би трябвало да развива връзките си с другите страни на Балканите.

24chasa.bg