На утрешния 26 октомври православната ни църква отбелязва един от

На утрешния 26 октомври православната ни черква отбелязва един от най-големите празници от зимното полугодие – Димитровден. Ето имената на всички именици, които честват на този свят ден:

ДИМА, ДИМАН, ДИМАНА, ДИМИ, ДИМИТРА, ДИМИТРАНА, ДИМИТРИНА, ДИМИТРИЧКА, ДИМИТРИЯ, ДИМИТЪР, ДИМО, ДИМИТРИНКА, ДИМКА, ДИМО, ДИМОНА, ДРАГА, ДРАГАН, ДРАГИЯ, ДРАГОЙ, ДРАГОЯ, ДРАГНЬО, ДРАГО, ДРАГОЙКО, ДРАГАНА, ДРАГИНА, ДРАГОДАН, ДРАГОЛЮБ, ДРАГОМИЛ, ДРАГОМИЛА, ДРАГОМИР, ДРАГОМИРА, МИТКО, МИТО МИТРЕ, МИТА, МИТРА, МИТРИЧКА.

От този ден нататък може да завали и първият сняг, защото светецът приспива природата, раздрусва дългата си бяла брада и от нея политат снежинки към земята.

Затова стопаните прибират ралата под стрехите, с цел да са на изсъхнало и подреждат дървата за огрев.

Поверия за Димитровден

Според националните показа от Димитровден стартира зимата, национална сентенция гласи: „ Георги носи лято, Димитър — зима “.

Според легендата Св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по—голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — „ Дойде ли Димитър, идва и снегът “.

Като предвестител на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е една от най-големите Задушници. Българско национално поверие показва Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги.

Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи той е починал. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги.

Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по приятелски — за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на изсъхнало, редят се дървата за зимата, чакат се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, така наречен Миши дни.

Традиции

Тогава стартира и подготовката за по този начин наречените „ миши празници “, които стартират от идващия ден.

Жените не би трябвало да подхващат никаква домакинска работа, с цел да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, направено през годината. Не се шие, тъче, преде или плете. Също по този начин не се взема в ръка хурка или вретено.

Мъжете не би трябвало да загребват жито от хамбара или да ронят зърно от събраната царевица. За да замажат очите на мишките, би трябвало да замажат с тиня праговете на къщата, хамбара, кошовете и ъглите.

В съботата преди празника, се прави Димитровска задушница, на която се раздават питки и жито за помен.

И защото е на границата сред лятото и зимата, на Димитровден се вършат множество гадания. Също както и при други празници в националния ни календар, на този ден е значимо кой пръв ще почука и ще прекрачи прага на дома. По имотното положение на полазника се гадае за благоденствието и берекета в къщата.

Ако в навечерието на празника луната е цялостна, то поличбата предвещава доста сняг, плодородна година, цялостни кошери с мед, а също, че и посевите ще са на топло.

В предишното, за годината се е вещаело и по добитъка. Зимата ще бъде люта, в случай че животните се връщат от паша, носейки сламки в уста. Зимата ще е топла и мека, в случай че овцете лежат поотделно, а в случай че са скупчени, сигурно ще е люта и студена.

Датата 26 октомври е призната и за ден на Сливен, Видин и Айтос.

Поверия

Димитровден е признат също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в областта на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

Димитровден се характеризира с обредно полазване — гадаене по първи посетител. Обредът тук се назовава булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че в случай че първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и заможен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.

На Димитровден стартират годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските региони наблюдават в случай че против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще са цялостни с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца.

В някои краища на България към момента се съблюдава традицията за Димитровденските събори. Дори и да няма събор, празникът се чества от целия жанр, защото е невероятно да няма най-малко един именник в него

Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именника, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави именниците.

На Димитровден се чака първият сняг, а на Гергьовден – благословеният дъжд. Нещо повече – съгласно поверието, в случай че на Димитровден вали, ще вали на всеки празничен ден от годината. Падне ли сняг на Димитровден, а луната е в първата или последната четвъртина, зимата ще е мека.

Ако Димитровден се случи против пълнолуние, пчелите ще се роят, а кошерите ще са цялостни с мед.

На Димитровден на трапезата се подготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния — от петел, в случай че именникът е мъж и от кокошка, в случай че е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

Легенда

Най-разпространената легенда за братята Георги и Димитър съдържа детайл от житието на Св. Димитър. Тя споделя за фамилията на един риболовец, което нямало деца. Мъжът и дамата непрекъснато се молели на Бог да им даде рожба. Един ден рибарят имал доста неприятен улов.

Хванал единствено доста дребна рибка, която с човешки глас му се примолила да я пусне. Човекът по този начин и направил. На другия ден още веднъж нямал шанс. И още веднъж дребната рибка се оказала в мрежите му. Помолила го тя да я пусне, той още веднъж се смилил над нея и се прибрал с празни ръце. Когато това се случило за трети път, рибката му споделила: „ Сега няма да ме пускаш.

Занеси ме у дома на жена ти да ме сготви и ме изяжте. А костите ми закопайте под яслите на кобилата ви. ” Така и създали. След време кобилата родила две жребчета, а дамата на рибаря – две момчета. Кръстили ги Димитър и Георги. Като пораснали, те тръгнали на път. Известно време препускали дружно. Накрая спрели на един кръстопът.

Уговорили се, че ще си разделят света и всеки ще живее в своята половина. „ Ако видиш от някоя стряха кръв да капе, да знаеш, че съм починал “– споделил Георги и препуснал в своята посока. Веднъж Димитър в действителност видял, че от една стряха капе кръв и отишъл да види какво е станало. Намерил единствено коня на брат си, който му разказал, че ламята го е изяла.

Димитър съумял да се пребори с чудовището и да вземе душата на своя близнак Георги. Тогава двамата яхнали конете си и литнали към небесата и станали светци.

В българските национални приказки Св. Димитър има и неземни духовни сили. Образът му припомня на прабългарските жреци, на именитите лечители и предсказатели. Той може да предсказва времето – по тази причина народът ни има вяра, че в случай че времето на Димитровден е хубаво, такова ще е и на Гергьовден.