Основателят на вестник Марица се ражда на 20 февруари...
На този ден през 1849 година се ражда един от най-образованите български министър-председатели и създател на вестник " Марица " Иван Евстратиев Гешов.
В къщата на Гешовци на Таксим тепе изплаква първата мъжка рожба. В заможния жанр се ражда първият правоприемник на търговско-банкерската къща „ Братя Гешови “.
Иван учи на първо време в Пловдив, а по-късно в Манчестър. Гешов става ученик на " Оуенс Колидж " и университета “Виктория ”. Печели общобритански конкурс за правопис и е почетен с достойнството да пие чай с кралица Виктория. След завръщането си в Пловдив стартира работа в кантората на компанията „ Братя Гешови “.
Заради кореспонденциите му за българските ужаси след Априлското въстание до в. „ Таймс “ Гешов е изпратен в пандиза. Осъден е от османските управляващи на гибел. Заедно с братовчед си Иван Ст. Гешов претърпява седем ужасни месеца в пандиза, разказани по-късно от него в „ Записки на един наказан “. Със застъпничеството на непознати дипломати Гешовци са помилвани и дружно с 22-мата затворени техни родственици, в това число баби и бебета, споделят насладата от подписването на Санстефанския кротичък контракт.
След Освобождението Гешов остава в Пловдив. Той е в основата на първата дипломатическа задача в Европа в отбрана на българската идея. Като шеф на регионалните финанси (1882-1883) за първи път вкарва надзор във финансовата отчетност и практиката да се разгласяват статистически сведения за региона. Започва да написа във вестник " Марица ". Заплатата на Гешов като редактор била 25 турски лири месечно. Издателят на вестника Христо Г. Данов дефинира бъдещия министър-председател като кадърен и честен човек, извънредно изкусен като жанр на писане. Гешов е главен създател на изданието в продължение на три години преди да поеме своя път в политиката.
През декември 1883 година Гешов е поканен от княжеското държавно управление да оглави Българска национална банка и напуща Пловдив вечно. На този пост остава до 1886 година и през същата година за 4 месеца е министър на финансите в кабинета на доктор Васил Радославов. По-късно още един път е министър на финансите (1894-1897). От 16 март 1911 година до 1 юни 1913 година е министър-председател на България и министър на външните работи и изповеданията. Политическата му кариера е респектираща: народен представител в 11 Обикновени национални събрания и в V ВНС; два пъти е ръководител на парламента; 20 години закрепостен началник на Народната партия. От 1898 година е ръководител на Българското книжовно сдружение. А след преобразуването му в Българска академия на науките е неин ръководител до гибелта си. Автор е на над 160 научни, художествени, политически и публицистични изявления.
Големият пловдивски политик и държавник умира на 11 март 1924 г.
В къщата на Гешовци на Таксим тепе изплаква първата мъжка рожба. В заможния жанр се ражда първият правоприемник на търговско-банкерската къща „ Братя Гешови “.
Иван учи на първо време в Пловдив, а по-късно в Манчестър. Гешов става ученик на " Оуенс Колидж " и университета “Виктория ”. Печели общобритански конкурс за правопис и е почетен с достойнството да пие чай с кралица Виктория. След завръщането си в Пловдив стартира работа в кантората на компанията „ Братя Гешови “.
Заради кореспонденциите му за българските ужаси след Априлското въстание до в. „ Таймс “ Гешов е изпратен в пандиза. Осъден е от османските управляващи на гибел. Заедно с братовчед си Иван Ст. Гешов претърпява седем ужасни месеца в пандиза, разказани по-късно от него в „ Записки на един наказан “. Със застъпничеството на непознати дипломати Гешовци са помилвани и дружно с 22-мата затворени техни родственици, в това число баби и бебета, споделят насладата от подписването на Санстефанския кротичък контракт.
След Освобождението Гешов остава в Пловдив. Той е в основата на първата дипломатическа задача в Европа в отбрана на българската идея. Като шеф на регионалните финанси (1882-1883) за първи път вкарва надзор във финансовата отчетност и практиката да се разгласяват статистически сведения за региона. Започва да написа във вестник " Марица ". Заплатата на Гешов като редактор била 25 турски лири месечно. Издателят на вестника Христо Г. Данов дефинира бъдещия министър-председател като кадърен и честен човек, извънредно изкусен като жанр на писане. Гешов е главен създател на изданието в продължение на три години преди да поеме своя път в политиката.
През декември 1883 година Гешов е поканен от княжеското държавно управление да оглави Българска национална банка и напуща Пловдив вечно. На този пост остава до 1886 година и през същата година за 4 месеца е министър на финансите в кабинета на доктор Васил Радославов. По-късно още един път е министър на финансите (1894-1897). От 16 март 1911 година до 1 юни 1913 година е министър-председател на България и министър на външните работи и изповеданията. Политическата му кариера е респектираща: народен представител в 11 Обикновени национални събрания и в V ВНС; два пъти е ръководител на парламента; 20 години закрепостен началник на Народната партия. От 1898 година е ръководител на Българското книжовно сдружение. А след преобразуването му в Българска академия на науките е неин ръководител до гибелта си. Автор е на над 160 научни, художествени, политически и публицистични изявления.
Големият пловдивски политик и държавник умира на 11 март 1924 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ