Мъката по Йовков ни застигна. Вечните му цитати
На този ден преди 140 години в Жеравна се е родил един от най-талантливите писатели в новата българска история - Йордан Йовков. Наричаме го класик на българската литература, занаятчия на късия роман. 70 негови книги са преведени на повече от 25 езика,
Да си напомним някои от неговите най-емблематични цитати от устата на героите му:.
„ Боже, какъв брой тъга има по тоя свят, Боже! “
„ Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга. Тя може да бъде една движимост, само че може да стане и една реликва. “
„ Смъртта не дохожда, когато я чакаме, а когато минимум ѝ се надяваме. “
„ Кои са тез, дето съдят хората и редят международните работи, кой им дава таз мощ, имат ли бог? Не са ли родени и те от майка и няма ли да умрат като всички хора? “
„ Голямата, непоправима загуба е за други. Онези, които нямат към този момент собствен роден край, своя татковина. Онези, от душите на които е изтръгнато нещо, което оставя пустотата на обезсърчение и тъга, неизцерима рана. Те са мъртъвци, които бродят като печални безутешни сенки в света “
„ Жената, момче, е парадайс, дамата е безконечна тъга. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш. “
„ Границите постоянно се менят. Макар и по-рядко, моретата напущат крайбрежията си. Но и от една тогавашна граница, и от едно сухо море всеки път остават неизличими следи, които не престават да приказват за един липсващ, само че чудноват и чужд живот. “
„ Всякога предишното ни се коства по-мило и по-хубаво, тъй като е към този момент минало. Дори най-нетърпимите физически болки, най-трагичните душевни рецесии стават приятни и свидни отсетне, като мемоари. “
„ Мъдрец в действителност беше Сали Яшар, доста нещо беше видял, доста нещо беше претърпял, само че едно беше ясно за него: с страдания, с несгоди е цялостен тоя свят, само че въпреки всичко има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта сред хората. “
„ Винаги съм накривен да имам вяра на хората, да виждам и да диря у тях на първо място положителното ”
„ Като чу гласа му, момичето се обърна. Слабо беше, отдолу под завивката едвам личеше снагата му, стопена от заболяването, лицето му беше восък, само че очите му бяха още светли, още млади и усмихнати. ”
„ Думата е ужасно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, придвижвания - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни благосъстояния ”.
„ Ако не са дамите, нас и кучетата няма да ни ядат. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката. ”
„ Другоселецът остана самичък. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око огромно, претъпкано с тъга и вътре в него светеха лъчите на звездите. ”
„ Грешна беше тая жена, само че беше хубава. “
„ Кой хвърля брат срещу брата и наследник срещу татко? Защо положителното го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма благосклонност, няма богатства дума, няма респект. Защо, господи? Защо? "
Да си напомним някои от неговите най-емблематични цитати от устата на героите му:.
„ Боже, какъв брой тъга има по тоя свят, Боже! “
„ Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга. Тя може да бъде една движимост, само че може да стане и една реликва. “
„ Смъртта не дохожда, когато я чакаме, а когато минимум ѝ се надяваме. “
„ Кои са тез, дето съдят хората и редят международните работи, кой им дава таз мощ, имат ли бог? Не са ли родени и те от майка и няма ли да умрат като всички хора? “
„ Голямата, непоправима загуба е за други. Онези, които нямат към този момент собствен роден край, своя татковина. Онези, от душите на които е изтръгнато нещо, което оставя пустотата на обезсърчение и тъга, неизцерима рана. Те са мъртъвци, които бродят като печални безутешни сенки в света “
„ Жената, момче, е парадайс, дамата е безконечна тъга. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш. “
„ Границите постоянно се менят. Макар и по-рядко, моретата напущат крайбрежията си. Но и от една тогавашна граница, и от едно сухо море всеки път остават неизличими следи, които не престават да приказват за един липсващ, само че чудноват и чужд живот. “
„ Всякога предишното ни се коства по-мило и по-хубаво, тъй като е към този момент минало. Дори най-нетърпимите физически болки, най-трагичните душевни рецесии стават приятни и свидни отсетне, като мемоари. “
„ Мъдрец в действителност беше Сали Яшар, доста нещо беше видял, доста нещо беше претърпял, само че едно беше ясно за него: с страдания, с несгоди е цялостен тоя свят, само че въпреки всичко има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта сред хората. “
„ Винаги съм накривен да имам вяра на хората, да виждам и да диря у тях на първо място положителното ”
„ Като чу гласа му, момичето се обърна. Слабо беше, отдолу под завивката едвам личеше снагата му, стопена от заболяването, лицето му беше восък, само че очите му бяха още светли, още млади и усмихнати. ”
„ Думата е ужасно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, придвижвания - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни благосъстояния ”.
„ Ако не са дамите, нас и кучетата няма да ни ядат. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката. ”
„ Другоселецът остана самичък. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око огромно, претъпкано с тъга и вътре в него светеха лъчите на звездите. ”
„ Грешна беше тая жена, само че беше хубава. “
„ Кой хвърля брат срещу брата и наследник срещу татко? Защо положителното го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма благосклонност, няма богатства дума, няма респект. Защо, господи? Защо? "
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ