На Тодор Колев представяне не му е нужно. Наследството, което

На Тодор Колев показване не му е нужно. Наследството, което остави след себе си приказва единствено за това какъв актьор е имала родината ни и какъв брой тежка е загубата на подобен човек.

Нека си напомним що за персона бе Тодор Колев с някои от най-култовите му реплики от интервютата и незабравимите филми с негово присъединяване:

Никоя жена не трябва да чува, че в миналото друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.

В последна сметка имам максима, че да спиш с интелигентна жена е все едно да спиш със самия разум. И преди всичко поставям мозъка, интелигентността и забавността на дамата. И ми е непоносимо да бъда с пияна жена.

Нещата, за жалост, не отиват на добре. Не можеш с човеци, чиито мисли са на етажи подземен, да решаваш проблемите на хората.

Икономията е майка на мизерията.

Знаеш ли, братчед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!

Кокошка отвред може да дохвъри, яйцето не може.

Камен Донев и Мариус Куркински са каймакът на кафето, само че имам и други студенти, които са доста положителни артисти. Вижте, аз нямам самочувствието, че съм направил някакви чудеса с тях или без тях. Големият номер е различен. Оказа се, че те устоят на напрежението и вървят да се борят с „ мечките “, както споделям.

Неудобно ми е да приказвам за себе си, само че съм бил притежател на всевъзможни награди преди време, когато имаше селекции, национални прегледи за българска драма… Аз обичам да си виждам работата. Вярно е, трудих се, и то доста, дълги години. И това, което съм правил, очевидно е нещо положително – факт е, че името ми се знае даже от децата.

Знаете ли защо трябваше да ми дадат премия? За това, че устоях да пребивавам в тази страна – с моите благоприятни условия, с моя гений, с моето мислене, с моя светоглед. Дълбоко се укорявам, че не съм намерил геройство и темперамент преди време да емигрирам.

Неосъществена ще остане фантазията ми да бъда рентиер, които има опция да живее и работи свободно.

Ако се опиташ да се бориш, предпазеният постоянно е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква битка – с кого, с мечките?

Борбата сред пошлото и същинското изкуство е неравностойна. Личности има, но… е доста мъчно да се бориш. Ще ви кажа нещо в действителност неприятно – в последна сметка битката е единствено за пари.

В парите няма нищо неприятно, само че когато те станат решителен фактор, тогава всичко губи смисъл.

Ненавиждам безумните риалитита по родните малките екрани. Да им виждам аз задниците в кенефа, по какъв начин се бият, по какъв начин се карат – с цел да може един Станчо или Пенчо, който другояче не умее нищо друго на този свят, да завоюва едни пари. Друга причина няма – в случай че има, съм подготвен да простя.

На българина му подхожда простака, обича го. Ние си падаме по простотията. Агресията и насилието са в кръвта ни.

Тук всичко е една хавра! Животът ни е безредица. Аз в този момент мога да извърша ей тук пред вас някаква гнусота, която ще ви обиди и няма да можете да я изтърпите. И никой нищо няма да ми направи. Абсолютно никой няма да се затича да брани своите права и ползи. Камо ли пък страната да го направи! Ние сме в действителност Абсурдистан.

Сега не е съвременно да кажеш „ ще сковем кочина “, а „ ще осъществяваме кочина “.

Днес все по-трудно намирам с кого да приказвам. Преди да почине Коко, най-малко с него си говорех… за изкуство. Сега обаче няма с кого да си приказвам даже за живота. Не ми остана с кого. Знаете ли, неотдавна си дадох сметка, че ние даже да си приказваме за нещо, то просто няма смисъл.

Може да ме умори само скука. Иначе не обичам многолюдни компании. Това може да ме умори. Спектаклите и шоутата са в действителност голям продан на сила. Как се възвръщам? Италианците имат доста прекрасен израз, подобаващ за тия ми моменти – dolce far niente. Много обичам да не върша нищо и дори съм се улавял и се запитвам по какъв начин може по този начин да заставам и да блея. Стоя на морето, на океана и нищо не върша, нищо не виждам, нищо не мисля. Ей по този начин! Като някоя патка.

Няма по-хубаво нещо от това да работиш и да харесваш работата си.

Човек да се занимава със себе си. Да се занимава с моментните си хрумвания, даже да не са толкоз умни, а напряко глупави.

Артист, който споделя че не е суетлив, не приказва истината. Не е правилно. Когато си актьор, ти се показваш, проявяваш самобитен есхибиционизъм. Даже още по-страшно, той е нравствен есхибиционизъм. Как да не съм суетлив, щом мога да разголвам душата си. Как!

Ако си кажете „ О, Господи, какъв брой тъпо, че свършва “, тогава сте създали нещо.