24 август 1891 г. - Томас Едисън патентова кинокамерата
На тази дата през 1891 година американският откривател и предприемач Томас Едисън патентова кинокамерата.
“През 1887 година ми хрумна концепцията да конструирам уред, който да бъде за зрението това, което е фонографът за слуха. Който да може да записва и възпроизвежда по едно и също време тон и придвижване ”, написа в записките си Едисън. Речено-сторено. Заедно със своя помощник Уилям Диксън Едисън подрежда специфична лаборатория, наречена „ Стая № 5 ”, и след време на бял свят се появяват първата кинокамера и първия прожекционен уред в историята на човешката цивилизация. Огромната крачка бива направена след покупката на създаваната от Джордж Истман целулоидна лента. Диксън разполага от двете й страни по четири отверстия и тази перфорация прави гражданска война в изобретяването на движещата се снимка. „ Авторството на кино лентата – признава историкът на киното Жорж Садул, – тази транспарантна перфорирана лента, безспорно принадлежи на Едисън ”. Едно от доказателствата за “почерка ” на гения е фактът, че към този момент повече от век форматът на фрагмента и летата, броят и разположението на перфорацията остават непроменени.
През 1889 година Едисън посещава Световното ревю в Париж – същото, за което е издигната Айфеловата кула. Посрещнат от Стария свят като цар, той открива павилиона на своята компания. На панаира американецът се среща с електротахископа на Отомар Аншюц и с оптическия спектакъл на Емил Рейно. Когато през октомври се завръща в Ню Джърси и посещава „ Стая № 5 ”, той вижда през окуляра на конструирания от Диксън уред движещото се изображение на своя помощник. Той му се покланя, смъква шапка и споделя: „ Здравейте, мистър Едисън. Щастлив съм да ви видя. Надявам се, че сте удовлетворен от кинефонографа ”. Първият филм в историята на международното кино преди малко е бил прожектиран. И този филм е бил озвучен!
Така се ражда кинетоскопът (словосъчетанието кинефонограф не съумява да се наложи) – неголяма кутия, в която лентата се задвижва след стартирането на монета в отверстието. Така се слага началото на филмовата промишленост.
През визьора на кинетоскопа обаче можел да гледа единствено един фен. Диксън осъзнава този минус и подтиква Едисън да сътвори прожекционна машина, която да разреши на повече хора да “участват ” в сеансите. Едисън се опълчва на концепцията – за него прожекционният уред бил безперспективен, а в кинетоскопа виждал единствено елементарна играчка (показваща няколкосекундните осъществявания на танцьори или подскачащи кучета), предопределена за децата, които обаче бързо щели да се отегчат (според него) от сходни постни зрелища.
Появилите се фалшификати на уреда, които нанасят съществени загуби на компанията му, трансформират мнението на гения и той патентова витаскопа (vitascope). Но триумфът на апарата поражда редица искания по отношение на собствеността върху патентите, употребявани за неговата изработка (някои купени, други добити чрез “метода на убеждението ”, трети просто откраднати). Вбесен, Едисън стартира яростна правосъдна война, настоявайки да бъде приет за единствения основател на киното, а и за въвеждането на възбрана върху продажбата на всякаква снимачна техника, която не е създадена от неговата компания. През 1902 година обаче Върховният съд на Съединени американски щати взема решение, че киното е основано посредством обединените старания на неколцина изобретатели, а не е заслуга единствено на Едисън.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
79 година — Изригва вулканът Везувий; градовете Помпей, Херкулан и Стабий са заровени под вулканична пепел и хиляди хора умират. (някои учени считат, че това става на 24 октомври)
410 година — Аларих I крал на вестготи завладява и ограбва три дни Рим.
1185 година — Солун е атакуван, ограбен, а огромна част от жителите му са избити от сицилиански нормани.
1215 година — Папа Инокентий III афишира Магна харта за невалидна.
1349 година — 6 хиляди евреи са убити в Майнц след обвиняването, че са заболели от чума.
1456 година — Приключва отпечатването на Библията на Гутенберг.
1572 година — Вартоломеева нощ: През нощта на празника на св. Вартоломей във Франция стартира всеобщо изтребване на хугеноти (френски протестанти).
1690 година — Основан е град Калкута в Индия.
1886 година — Съставено е дванадесетото държавно управление на Княжество България, отпред с Петко Каравелов.
1912 година — Аляска става територия на Съединени американски щати.
1931 година — Франция и Съюз на съветските социалистически републики подписват контракт за ненападение.
1944 година — България във Втората международна война: Правителството на България издава разпореждане войските на Нацистка Германия да изоставен територията на страната; в сходство с нареждането стартира обезоръжаване на немските бойци и до 7 септември е отнето оръжието на 15 000 от тях.
1944 година — Партизанско придвижване в България: Рило-Пиринския партизански отряд организира Жабокрекската бойна интервенция.
1949 година — Влиза в действие договорът, с който се учредява НАТО.
1954 година — Президентът на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер подписва закон, забраняващ комунистическата партия.
1960 година — Най-ниската измерена температура от −88 °C (−127 °F) е регистрирана във Восток, Антарктида.
1966 година — В Съюз на съветските социалистически републики е изстрелян галактическия уред Луна 11.
1968 година — Франция взривява първата си атомна бомба в интервенция Операция Канопус и по този начин става петата термоядрена мощ в света.
1969 година — Открит е курортният комплекс Албена.
1971 година — Pink Floyd извършват най-известния си концерт на руините на амфитеатъра в Помпей, като с това означават 1892-ата годишнина от изгубването на града.
1981 година — Марк Дейвид Чапман е наказан на пожизнен затвор без право на подмяна през първите 20 години за убийството на Джон Ленън.
1991 година — Михаил Горбачов подава оставка, като лидер на Комунистическата партия на Съветския съюз.
1991 година — Украйна афишира своята самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики.
1992 година — Установяват се дипломатически връзки сред Китайска национална република и Южна Корея.
1994 година — Израел и Организацията за избавление на Палестина реализират единодушие за палестинска автономност на Западния бряг.
1995 година — Излиза операционната система Windows 95 на Microsoft.
2006 година — Международният астрономически съюз трансформира определението за " планета ", според което Плутон към този момент се счита за планета-джудже.
2008 година — Закрити са Летните олимпийски игри в Пекин.
Родени
1198 година — Александър II, крал на Шотландия († 1429 г.)
1753 година — Александър Римски-Корсаков, съветски военачалник
1772 година — Вилхелм I, крал на Нидерландия († 1840 г.)
1817 година — Алексей Константинович Толстой, съветски публицист († 1875 г.)
1865 година — Фердинанд I, крал на Румъния († 1927 г.)
1874 година — Станое Станоевич, сръбски историк
1899 година — Хорхе Луис Борхес, аржентински публицист († 1986 г.)
1915 година — Алис Брадли Шелдън, английска писателка († 1987 г.)
1916 година — Хол Смит, американски артист († 1994 г.)
1926 година — Атанас Жеков, български художник († 2006 г.)
1927 година — Хари Марковиц, американски икономист, Нобелов лауреат през 1990 година
1929 година — Ясер Арафат, палестински водач, Нобелов лауреат през 1994 година († 2004 г.)
1932 година — Кирил Бъчваров, български публицист
1936 година — Любка Рондова, българска певица
1945 година — Винс Макмеън, представител на Световна федерация по кеч
1945 година — Кен Хенсли, английски рок музикант
1947 година — Паулу Коелю, бразилски публицист
1948 година — Жан-Мишел Жар, френски музикант
1948 година — Силвия Рангелова, българска актриса
1951 година — Орсън Кард, американски публицист
1954 година — Константа Тимчева, български онколог
1955 година — Петко Йовчев, български проектант († 2012 г.)
1961 година — Настася Кински, американска актриса
1965 година — Марли Матлин, американска актриса
1965 година — Реджи Милър, американски баскетболист
1971 година — Антоанета Френкева, българска плувкиня
1972 година — Адриан Гънел, британски професионален състезател на снукър
1977 година — Ангелина Гаврилова, българска балерина
1977 година — Юрген Махо, австрийски футболист
1977 година — Роберт Енке, немски футболист, вратар († 2009 г.)
1979 година — Елена Пеева, българска актриса
1980 година — Рейчъл Карпани, австралийска актриса
1981 година — Чад Майкъл Мъри, американски артист
1982 година — Ким Шелстрьом, шведски футболист
1983 година — Марта Игареда, мексиканска актриса
1988 година — Рупърт Гринт, английски артист
Починали
79 година — Плиний Стари, древноримски академик (* 23 г.)
1540 година — Пармиджанино, италиански художник (* 1503 г.)
1572 година — Гаспар дьо Колини, френски адмирал (* 1519 г.)
1832 година — Никола Леонар Сади Карно, френски физик (* 1796 г.)
1846 година — Иван Крузенщерн, съветски мореплавател († 1770 г.)
1888 година — Рудолф Клаузиус, немски физик (* 1822 г.)
1889 година — Александър декор Коцебу, съветски художник (* 1815 г.)
1899 година — Екатерина Симидчиева, българска героиня (* 1872 г.)
1906 година — Константинос Гарефис, гръцки капитан (* 1874 г.)
1907 година — Иван Наумов Алябака, български бунтовник (* ок. 1870 г.)
1940 година — Паул Нипков, немски инженер (* 1860 г.)
1949 година — Маргарет Мичел, американска писателка (* 1900 г.)
1950 година — Григорий Кулик, руски маршал (* 1890 г.)
1954 година — Жетулиу Варгас, президент на Бразилия (* 1882 г.)
1966 година — Борис Ангелушев, български художник (* 1902 г.)
1978 година — Луи Прима, американски артист († 1910 г.)
1991 година — Сергей Ахромеев, руски маршал (* 1923 г.)
2005 година — Чудомир Начев, български доктор (* 1936 г.)
2014 година — Ричард Атънбъро, английски режисьор и артист (* 1923 г.)
Празници
България — Празник на Гълъбово (за 2012 г.) — Регламентиран с Наредба за символиката, призната с Решение на Общински съвет от 9 декември 2005 година Чества се през последния петък, събота и неделя на м. август
Украйна — Ден на независимостта (от Съветски съюз, 1991 година, народен празник)
Казахстан и Либерия — Ден на националния байрак
Сиера Леоне — Рожден ден на президента Сиака Стивънс
Източници: Wikipedia, Novinar.bg
“През 1887 година ми хрумна концепцията да конструирам уред, който да бъде за зрението това, което е фонографът за слуха. Който да може да записва и възпроизвежда по едно и също време тон и придвижване ”, написа в записките си Едисън. Речено-сторено. Заедно със своя помощник Уилям Диксън Едисън подрежда специфична лаборатория, наречена „ Стая № 5 ”, и след време на бял свят се появяват първата кинокамера и първия прожекционен уред в историята на човешката цивилизация. Огромната крачка бива направена след покупката на създаваната от Джордж Истман целулоидна лента. Диксън разполага от двете й страни по четири отверстия и тази перфорация прави гражданска война в изобретяването на движещата се снимка. „ Авторството на кино лентата – признава историкът на киното Жорж Садул, – тази транспарантна перфорирана лента, безспорно принадлежи на Едисън ”. Едно от доказателствата за “почерка ” на гения е фактът, че към този момент повече от век форматът на фрагмента и летата, броят и разположението на перфорацията остават непроменени.
През 1889 година Едисън посещава Световното ревю в Париж – същото, за което е издигната Айфеловата кула. Посрещнат от Стария свят като цар, той открива павилиона на своята компания. На панаира американецът се среща с електротахископа на Отомар Аншюц и с оптическия спектакъл на Емил Рейно. Когато през октомври се завръща в Ню Джърси и посещава „ Стая № 5 ”, той вижда през окуляра на конструирания от Диксън уред движещото се изображение на своя помощник. Той му се покланя, смъква шапка и споделя: „ Здравейте, мистър Едисън. Щастлив съм да ви видя. Надявам се, че сте удовлетворен от кинефонографа ”. Първият филм в историята на международното кино преди малко е бил прожектиран. И този филм е бил озвучен!
Така се ражда кинетоскопът (словосъчетанието кинефонограф не съумява да се наложи) – неголяма кутия, в която лентата се задвижва след стартирането на монета в отверстието. Така се слага началото на филмовата промишленост.
През визьора на кинетоскопа обаче можел да гледа единствено един фен. Диксън осъзнава този минус и подтиква Едисън да сътвори прожекционна машина, която да разреши на повече хора да “участват ” в сеансите. Едисън се опълчва на концепцията – за него прожекционният уред бил безперспективен, а в кинетоскопа виждал единствено елементарна играчка (показваща няколкосекундните осъществявания на танцьори или подскачащи кучета), предопределена за децата, които обаче бързо щели да се отегчат (според него) от сходни постни зрелища.
Появилите се фалшификати на уреда, които нанасят съществени загуби на компанията му, трансформират мнението на гения и той патентова витаскопа (vitascope). Но триумфът на апарата поражда редица искания по отношение на собствеността върху патентите, употребявани за неговата изработка (някои купени, други добити чрез “метода на убеждението ”, трети просто откраднати). Вбесен, Едисън стартира яростна правосъдна война, настоявайки да бъде приет за единствения основател на киното, а и за въвеждането на възбрана върху продажбата на всякаква снимачна техника, която не е създадена от неговата компания. През 1902 година обаче Върховният съд на Съединени американски щати взема решение, че киното е основано посредством обединените старания на неколцина изобретатели, а не е заслуга единствено на Едисън.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
79 година — Изригва вулканът Везувий; градовете Помпей, Херкулан и Стабий са заровени под вулканична пепел и хиляди хора умират. (някои учени считат, че това става на 24 октомври)
410 година — Аларих I крал на вестготи завладява и ограбва три дни Рим.
1185 година — Солун е атакуван, ограбен, а огромна част от жителите му са избити от сицилиански нормани.
1215 година — Папа Инокентий III афишира Магна харта за невалидна.
1349 година — 6 хиляди евреи са убити в Майнц след обвиняването, че са заболели от чума.
1456 година — Приключва отпечатването на Библията на Гутенберг.
1572 година — Вартоломеева нощ: През нощта на празника на св. Вартоломей във Франция стартира всеобщо изтребване на хугеноти (френски протестанти).
1690 година — Основан е град Калкута в Индия.
1886 година — Съставено е дванадесетото държавно управление на Княжество България, отпред с Петко Каравелов.
1912 година — Аляска става територия на Съединени американски щати.
1931 година — Франция и Съюз на съветските социалистически републики подписват контракт за ненападение.
1944 година — България във Втората международна война: Правителството на България издава разпореждане войските на Нацистка Германия да изоставен територията на страната; в сходство с нареждането стартира обезоръжаване на немските бойци и до 7 септември е отнето оръжието на 15 000 от тях.
1944 година — Партизанско придвижване в България: Рило-Пиринския партизански отряд организира Жабокрекската бойна интервенция.
1949 година — Влиза в действие договорът, с който се учредява НАТО.
1954 година — Президентът на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер подписва закон, забраняващ комунистическата партия.
1960 година — Най-ниската измерена температура от −88 °C (−127 °F) е регистрирана във Восток, Антарктида.
1966 година — В Съюз на съветските социалистически републики е изстрелян галактическия уред Луна 11.
1968 година — Франция взривява първата си атомна бомба в интервенция Операция Канопус и по този начин става петата термоядрена мощ в света.
1969 година — Открит е курортният комплекс Албена.
1971 година — Pink Floyd извършват най-известния си концерт на руините на амфитеатъра в Помпей, като с това означават 1892-ата годишнина от изгубването на града.
1981 година — Марк Дейвид Чапман е наказан на пожизнен затвор без право на подмяна през първите 20 години за убийството на Джон Ленън.
1991 година — Михаил Горбачов подава оставка, като лидер на Комунистическата партия на Съветския съюз.
1991 година — Украйна афишира своята самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики.
1992 година — Установяват се дипломатически връзки сред Китайска национална република и Южна Корея.
1994 година — Израел и Организацията за избавление на Палестина реализират единодушие за палестинска автономност на Западния бряг.
1995 година — Излиза операционната система Windows 95 на Microsoft.
2006 година — Международният астрономически съюз трансформира определението за " планета ", според което Плутон към този момент се счита за планета-джудже.
2008 година — Закрити са Летните олимпийски игри в Пекин.
Родени
1198 година — Александър II, крал на Шотландия († 1429 г.)
1753 година — Александър Римски-Корсаков, съветски военачалник
1772 година — Вилхелм I, крал на Нидерландия († 1840 г.)
1817 година — Алексей Константинович Толстой, съветски публицист († 1875 г.)
1865 година — Фердинанд I, крал на Румъния († 1927 г.)
1874 година — Станое Станоевич, сръбски историк
1899 година — Хорхе Луис Борхес, аржентински публицист († 1986 г.)
1915 година — Алис Брадли Шелдън, английска писателка († 1987 г.)
1916 година — Хол Смит, американски артист († 1994 г.)
1926 година — Атанас Жеков, български художник († 2006 г.)
1927 година — Хари Марковиц, американски икономист, Нобелов лауреат през 1990 година
1929 година — Ясер Арафат, палестински водач, Нобелов лауреат през 1994 година († 2004 г.)
1932 година — Кирил Бъчваров, български публицист
1936 година — Любка Рондова, българска певица
1945 година — Винс Макмеън, представител на Световна федерация по кеч
1945 година — Кен Хенсли, английски рок музикант
1947 година — Паулу Коелю, бразилски публицист
1948 година — Жан-Мишел Жар, френски музикант
1948 година — Силвия Рангелова, българска актриса
1951 година — Орсън Кард, американски публицист
1954 година — Константа Тимчева, български онколог
1955 година — Петко Йовчев, български проектант († 2012 г.)
1961 година — Настася Кински, американска актриса
1965 година — Марли Матлин, американска актриса
1965 година — Реджи Милър, американски баскетболист
1971 година — Антоанета Френкева, българска плувкиня
1972 година — Адриан Гънел, британски професионален състезател на снукър
1977 година — Ангелина Гаврилова, българска балерина
1977 година — Юрген Махо, австрийски футболист
1977 година — Роберт Енке, немски футболист, вратар († 2009 г.)
1979 година — Елена Пеева, българска актриса
1980 година — Рейчъл Карпани, австралийска актриса
1981 година — Чад Майкъл Мъри, американски артист
1982 година — Ким Шелстрьом, шведски футболист
1983 година — Марта Игареда, мексиканска актриса
1988 година — Рупърт Гринт, английски артист
Починали
79 година — Плиний Стари, древноримски академик (* 23 г.)
1540 година — Пармиджанино, италиански художник (* 1503 г.)
1572 година — Гаспар дьо Колини, френски адмирал (* 1519 г.)
1832 година — Никола Леонар Сади Карно, френски физик (* 1796 г.)
1846 година — Иван Крузенщерн, съветски мореплавател († 1770 г.)
1888 година — Рудолф Клаузиус, немски физик (* 1822 г.)
1889 година — Александър декор Коцебу, съветски художник (* 1815 г.)
1899 година — Екатерина Симидчиева, българска героиня (* 1872 г.)
1906 година — Константинос Гарефис, гръцки капитан (* 1874 г.)
1907 година — Иван Наумов Алябака, български бунтовник (* ок. 1870 г.)
1940 година — Паул Нипков, немски инженер (* 1860 г.)
1949 година — Маргарет Мичел, американска писателка (* 1900 г.)
1950 година — Григорий Кулик, руски маршал (* 1890 г.)
1954 година — Жетулиу Варгас, президент на Бразилия (* 1882 г.)
1966 година — Борис Ангелушев, български художник (* 1902 г.)
1978 година — Луи Прима, американски артист († 1910 г.)
1991 година — Сергей Ахромеев, руски маршал (* 1923 г.)
2005 година — Чудомир Начев, български доктор (* 1936 г.)
2014 година — Ричард Атънбъро, английски режисьор и артист (* 1923 г.)
Празници
България — Празник на Гълъбово (за 2012 г.) — Регламентиран с Наредба за символиката, призната с Решение на Общински съвет от 9 декември 2005 година Чества се през последния петък, събота и неделя на м. август
Украйна — Ден на независимостта (от Съветски съюз, 1991 година, народен празник)
Казахстан и Либерия — Ден на националния байрак
Сиера Леоне — Рожден ден на президента Сиака Стивънс
Източници: Wikipedia, Novinar.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ