На следващия ден след Димитровден започват Мишите празници.Те са известни

На идващия ден след Димитровден стартират Мишите празници.

Те са известни и като Мишинден, Мишкинден (Изт. България); Поганци, Поганшляк (Западна България); Мишовина, Миша̀ко, Очовден (Югозападна България) и са част от празничната система в българския национален календар. Отбелязват се поради мишките, с цел да не вършат те пакости по храната, облеклата, зърното и т. н.

Празниците са с времетраене от един до три дни (по-рядко седем). На този ден рано сутринта най-старата жена от къщата отива в обора и взима най-прясното изпражнение на кравата и с него мазва стените на огнището, кътовете и праговете на вратата; мазва хамбара и зимника. Когато се измаже всичко, което се счита за належащо, остатъка се лепи над горния предел на вратата. На някои места в България за тази цел се употребява тиня. Докато прави тези дейности, дамата би трябвало да е със затворени очи (зажумяла). Вярва се, че по този метод се „ замазват “ очите на мишките и те остават слепи през годината.

На места в България се палят снопове тръни и една от домакините върти запалените снопове с думите: „ Бягайте, мишки, плъхове, тъй като ви гонят Свети Димитър и Свети Нестор с огън и тръни! “

Другаде (в Източна Тракия) стопанката шие върху парче плат, с цел да зашие устите на мишките, след което го хвърля в огъня.

Като цяло през този ден не се прави женска работа.