Учени изясниха защо не всички страдат от махмурлук
На идващия ден след плевел празник някой се усеща напълно обикновено, до момента в който на различен му се желае да не е имало през вчерашния ден. Нарколозите разделят абстинентния синдром на хронични алкохолици и интоксикация на здрави, самостоятелни от алкохол хора, заяви " Actualno.com ".
В доста връзки тези положения са сходни, само че има и коренни разлики. За алкохолика новоприетата доза алкохол заран може да облекчи тежките признаци. За здравия човек самата мисъл за пиянство е отвратителна.
За оценка на синдрома на махмурлука учените употребяват 11-бална канара. Изследванията демонстрират, че единствено пет % от хората са устойчиви на алкохол. При останалите всичко зависи от доста фактори: генетични, физиологични, психически. От значение са също полът, възрастта, хроничните болести.
Биологични механизми
Точните аргументи за махмурлука към момента не са ясни. Най-вероятните са дехидратация (алкохолът работи като диуретик и извежда течностите от организма) и натрупването на ацеталдехид, който е отровен артикул на разграждане на етанола. Освен това има данни, че алкохолът краткотрайно нарушава салдото на невромедиаторите – субстанции, които предават импулсите сред нервните кафези.
Алкохолът се преработва главно в черния дроб, където се образуват нужните за това ензими. С помощта на алкохолдехидрогеназа (ADH) етиловият алкохол се окислява до ацеталдехид, който от своя страна с присъединяване на ацеталдехиддехидрогеназа (ALDH) се трансформира в оцетна киселина, която бързо се разпада на вода с въглероден диоксид и се извежда от организма.
Обикновено черният дроб метаболизира 90-95 % от постъпващия етанол. Останалото излиза с урината и при дишане – оттова и присъщата миризма. Ако няма задоволително ензими, ацеталдехидът се натрупва, унищожава чернодробните кафези (хепатоцити) и нарушава синтеза на белтъци. Като цяло работи като мощен токсин, предизвиквайки тежък махмурлук.
За производството на ADH и ALDH дават отговор съответните гени. Учените са забелязали, че при носителите на избрана разновидност в гена ALDH2 (към тях се отнасят да вземем за пример хора от Източна Азия), алкохолдехидрогеназата се създава по-бавно. Поради това те са по-малко устойчиви на алкохол, а махмурлукът им е изключително мощен.
При лица, генетично предразположени към алкохолизъм, зависимостта се развива по-бързо и по-често, като в ранните стадии толерантността към алкохола нараства бързо, а в по-късните стадии понижава до най-малко. Освен ензимите значимо е и положението на чревната микрофлора, което дефинира какъв брой дейно стомашно-чревният тракт се оправя с преправянето на алкохола.
Индивидуални разлики
Постоянната приложимост даже на дребни дози алкохол води до такава степен, че черният дроб губи способността си да окислява ацеталдехида. С годините токсините, които повреждат клетките, се натрупват от ден на ден и повече. Затова множеството специалисти считат, че махмурлукът става по-тежък с възрастта.
В същото време проучване на учени от университета в Утрехт (Нидерландия) свидетелства за противоположното. Те интервюирали 761 души на възраст от 18 до 94 години и открили, че махмурлукът при по-възрастните е по-лек. Но това е единствено субективно мнение. Може би става дума за това, че с годините чувствителността към главоболие и гадене понижава.
Мъжете по-често се оплакват от тежък махмурлук, в сравнение с дамите. Но нарколозите настояват, че дамите са по-възприемчиви към алкохола, усещат се зле даже след дребни дози. Според експертите това се дължи на обстоятелството, че в женския организъм има по-малко вода и ензими, които разграждат алкохола.
Друг фактор е равнището на цитокините – маркери на възпалението. Дори болен зъб може да донесе доста премеждия. А продължителните възпалителни процеси, които съпровождат диабет, продължителен панкреатит, церебрална атеросклероза, сърдечни болести, доста усилват риска от затруднения при алкохолна интоксикация.
Никотинът също е утежняващо събитие. Особено когато човек пуши „ единствено за компания “.
Психологически фактори
Дълго време се смяташе, че чертите на характера също въздействат на махмурлука. Учени даже се опитвали да предскажат тежестта на следствията от злоупотребата с алкохол по равнището на невротизъм (степента на прочувствена нестабилност).
Това обаче неотдавна било опровергано. Всеки човек е обиден от психическите аспекти на синдрома на махмурлука – като тревога и меланхолия. Има проучвания, които демонстрират, че хората от всеки психо-емоционален вид при махмурлук възприемат света по-негативно, когнитивните им качества отслабват и реакцията им към външни тласъци се забавя.
За организма екстреното възобновяване след нощен запой е физиологичен стрес, както при отравяне, заболяване или контузия. Настъпват промени в имунната система, покачва се равнището на кортизол – хормона на напрежението. Освен това се покачва кръвното налягане и се форсира сърдечната периодичност. Всичко това е особено за положението на тревога.
Поради това се допуска, че тези, които са в положение да управляват страстите си в неподходящи обстановки, могат по-лесно да се оправят със синдрома на махмурлука. Така английски учени са открили, че хората с невисок болков предел по-често се оплакват от тежък махмурлук. Може би те просто са по-съсредоточени върху неприятните признаци.
Нарколозите предизвестяват, че макар че хората се възвръщат от алкохолна интоксикация по друг метод, в дълготраен проект алкохолът визира всички по един и същи метод. Черният дроб привиква с етанола и престава да създава ензимите, нужни за неговото разграждане. Махмурлукът като здравословна реакция на организма се заменя от абстинентен синдром. А това към този момент е болест.
В доста връзки тези положения са сходни, само че има и коренни разлики. За алкохолика новоприетата доза алкохол заран може да облекчи тежките признаци. За здравия човек самата мисъл за пиянство е отвратителна.
За оценка на синдрома на махмурлука учените употребяват 11-бална канара. Изследванията демонстрират, че единствено пет % от хората са устойчиви на алкохол. При останалите всичко зависи от доста фактори: генетични, физиологични, психически. От значение са също полът, възрастта, хроничните болести.
Биологични механизми
Точните аргументи за махмурлука към момента не са ясни. Най-вероятните са дехидратация (алкохолът работи като диуретик и извежда течностите от организма) и натрупването на ацеталдехид, който е отровен артикул на разграждане на етанола. Освен това има данни, че алкохолът краткотрайно нарушава салдото на невромедиаторите – субстанции, които предават импулсите сред нервните кафези.
Алкохолът се преработва главно в черния дроб, където се образуват нужните за това ензими. С помощта на алкохолдехидрогеназа (ADH) етиловият алкохол се окислява до ацеталдехид, който от своя страна с присъединяване на ацеталдехиддехидрогеназа (ALDH) се трансформира в оцетна киселина, която бързо се разпада на вода с въглероден диоксид и се извежда от организма.
Обикновено черният дроб метаболизира 90-95 % от постъпващия етанол. Останалото излиза с урината и при дишане – оттова и присъщата миризма. Ако няма задоволително ензими, ацеталдехидът се натрупва, унищожава чернодробните кафези (хепатоцити) и нарушава синтеза на белтъци. Като цяло работи като мощен токсин, предизвиквайки тежък махмурлук.
За производството на ADH и ALDH дават отговор съответните гени. Учените са забелязали, че при носителите на избрана разновидност в гена ALDH2 (към тях се отнасят да вземем за пример хора от Източна Азия), алкохолдехидрогеназата се създава по-бавно. Поради това те са по-малко устойчиви на алкохол, а махмурлукът им е изключително мощен.
При лица, генетично предразположени към алкохолизъм, зависимостта се развива по-бързо и по-често, като в ранните стадии толерантността към алкохола нараства бързо, а в по-късните стадии понижава до най-малко. Освен ензимите значимо е и положението на чревната микрофлора, което дефинира какъв брой дейно стомашно-чревният тракт се оправя с преправянето на алкохола.
Индивидуални разлики
Постоянната приложимост даже на дребни дози алкохол води до такава степен, че черният дроб губи способността си да окислява ацеталдехида. С годините токсините, които повреждат клетките, се натрупват от ден на ден и повече. Затова множеството специалисти считат, че махмурлукът става по-тежък с възрастта.
В същото време проучване на учени от университета в Утрехт (Нидерландия) свидетелства за противоположното. Те интервюирали 761 души на възраст от 18 до 94 години и открили, че махмурлукът при по-възрастните е по-лек. Но това е единствено субективно мнение. Може би става дума за това, че с годините чувствителността към главоболие и гадене понижава.
Мъжете по-често се оплакват от тежък махмурлук, в сравнение с дамите. Но нарколозите настояват, че дамите са по-възприемчиви към алкохола, усещат се зле даже след дребни дози. Според експертите това се дължи на обстоятелството, че в женския организъм има по-малко вода и ензими, които разграждат алкохола.
Друг фактор е равнището на цитокините – маркери на възпалението. Дори болен зъб може да донесе доста премеждия. А продължителните възпалителни процеси, които съпровождат диабет, продължителен панкреатит, церебрална атеросклероза, сърдечни болести, доста усилват риска от затруднения при алкохолна интоксикация.
Никотинът също е утежняващо събитие. Особено когато човек пуши „ единствено за компания “.
Психологически фактори
Дълго време се смяташе, че чертите на характера също въздействат на махмурлука. Учени даже се опитвали да предскажат тежестта на следствията от злоупотребата с алкохол по равнището на невротизъм (степента на прочувствена нестабилност).
Това обаче неотдавна било опровергано. Всеки човек е обиден от психическите аспекти на синдрома на махмурлука – като тревога и меланхолия. Има проучвания, които демонстрират, че хората от всеки психо-емоционален вид при махмурлук възприемат света по-негативно, когнитивните им качества отслабват и реакцията им към външни тласъци се забавя.
За организма екстреното възобновяване след нощен запой е физиологичен стрес, както при отравяне, заболяване или контузия. Настъпват промени в имунната система, покачва се равнището на кортизол – хормона на напрежението. Освен това се покачва кръвното налягане и се форсира сърдечната периодичност. Всичко това е особено за положението на тревога.
Поради това се допуска, че тези, които са в положение да управляват страстите си в неподходящи обстановки, могат по-лесно да се оправят със синдрома на махмурлука. Така английски учени са открили, че хората с невисок болков предел по-често се оплакват от тежък махмурлук. Може би те просто са по-съсредоточени върху неприятните признаци.
Нарколозите предизвестяват, че макар че хората се възвръщат от алкохолна интоксикация по друг метод, в дълготраен проект алкохолът визира всички по един и същи метод. Черният дроб привиква с етанола и престава да създава ензимите, нужни за неговото разграждане. Махмурлукът като здравословна реакция на организма се заменя от абстинентен синдром. А това към този момент е болест.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ