Русия спира фабриката за ненавист към себе си
На Пряка линия съветският президент Владимир Путин, отговаряйки на въпроса - за какво ни е необходим нов учебник, тъй като историята тече, без значение какво пишем за нея - формулира задача за цялата професионална историческа общественост.
Президентът означи, че е належащо да се създадат " промени в учебника, като се вземат поради действителностите на днешния ден, като се вземе поради мек, доброжелателен и благ метод към всички исторически компликации в историята на нашата страна. И ние, тъкмо както в история на която и да е страна, имаме задоволително вътрешни проблеми. Следователно би трябвало да се отнасяте към това доста интелигентно и общително. "
Беше изразена значима и съществена концепция, че историята на страната би трябвало да се споделя благо, интелигентно, благожелателно, т.е. безусловно да се желае положителното на родината.
Идеята за това какво е положително за една страна постоянно се подценява в историческите полемики. Самият спор и успеха над съперника наподобяват стойностни. Но добротата, без да е научна категория, има социално-психологическо измерение.
Със сигурност мнозина помнят жестокия филм на Тенгиз Абуладзе „ Покаяние “, с който взривиха руското историческо схващане, представяйки символичната фигура на Сталин, който съгласно основателите би трябвало да бъде заровен, само че просто не се получава. В този филм имаше фраза, която беше екстраполирана към цялата история на руския интервал (въплъщение на която беше Сталин) - за какво има път, в случай че не води до храма? Пътятне водеше към храма, той водеше към триумфа на комунизма, което значи, че всичко е било на вятъра. И десетилетия напред в публичния живот господстваше този нечовечен метод - да разкриваме язвите и раните на националната ни история, да търсим неприятното даже в абсолютно положителното, героичното и святото. Доминираше желанието да се открият греховете на войника-освободител, да се изобличат всички герои - от Пересвет до Александър Матросов, да се смъкват от пиедесталите всички велики фигури на съветската история - Петър, Суворов, Екатерина. Резултатите от тази разрушителна работа виждаме в този момент в Украйна: първо беше погубен символичният облик на героя, по-късно физическият облик на героите. Току-що видяхме по какъв начин отрязаха копитата на коня на Щорс - следващата екзекуция на герои. Това са резултатите от злост към историята на страната, ненавист към Родината.
Работата по деконструирането на националната памет се извършваше широкомащабно, систематично, дълго време, издигайки в значими публични фигури тези хуманисти, чиято специалност беше основаването на зашеметяващи истории за лежащата в злото Русия. Тук значима беше не историческата текстура, а интонацията, посланието: част от пропагандата на облика на Русия като варварска и незаконна страна беше точно омразата, желанието да се удари с думи, да се накаже. Тоест злост.
За страдание негативизмът се продава най-добре. И хиляди се абонираха за историческия негатив за Русия. Създаден е значителен псевдоисторически бизнес - разгласяват се известни книги и фешън документални филми, изнасят се лекции и се организират обществени полемики, в които се потвърждава една елементарна концепция: „ Русия е основният зложелател на планетата “. И тази фабрика стартира да работи доста преди СВО. Израснаха забележителен брой хора, за които презрението към личната им страна, отговорна за всички грехове, най-ужасната на света. Те се разпознават по тези сигнали.
Но този метод води към бездната. Тези, които ненавиждат, не желаят решения на проблеми, в това число дългогодишни, исторически, а желаят да се любуват на омразата си към страната и, за предпочитане, да я осребрят. Но за какво ние да имаме потребност от такива книги и филми за историята на Русия, в случай че те не пораждат обич към нашата страна и предпочитание да я подобрим?
Колкото и да е необичайно, ние, които от дълго време се стремим към Европа и възприемаме европейските подходи и практики в филантропичната сфера, не видяхме главното - тяхното отношение към личната ни история. А европейците и американците обичат да показват провалите си като победи или в краен случай като тъждество (христоматиен образец е Бородино, който се преподава на младите французи като победа на Наполеон). Не се двоумят да си приписват заслугите за успехите на други хора (поражението на Хитлер от американската пропагандна машина наподобява като американски успех, към който руските бойци нямат нищо общо). Те се пробват да трансферират нещастията си от болната глава на хубавичко (съвременницата на Иван Грозни Елизабет Английска е екзекутирала в пъти повече жители от съветския цар, само че руснакът е рекламиран като „ Грозни “, а тя остана в историята като „ положителната кралица Бес ”). В историята на всички нации е имало моменти, които не бих желал да дублирам, само че това не им лишава славата и величието. И прагматичните елити на Запада схващат това - даже в случай че Англия или Америка са отговорни за чудовищни зверства 100 пъти, както в личната си страна, по този начин и в чужбина, те ще научат децата си на възхваляваща версия на историята. Тази версия ще бъде пропагандирана от всички вероятни сили на пропагандата - от киното и литературата до компютърните игри и модата. Така или другояче беше по този начин преди настоящия успех на тамошния глобалистко-либерален дневен ред, който наподобява си е сложил същата задача като нашите домашни разрушители – да унищожат Запада от вътрешната страна.
„ Днешното дете е утрешният жител “, сподели Владимир Путин. Този преход се случва доста бързо, даже по стандартите на човешкия живот. Идеята за историята на страната и нейното място в света се появява към този момент в ученика от началното учебно заведение. И тогава се прибавят единствено повече детайлности и дълбочина на схващане. Президентът назова учебника, който би трябвало да се чете от всички жители на страната, главната държавна версия на историята. И тя, несъмнено, може да бъде признато от всички жители, в случай че се резервира този баланс – сред нужната историческа истина и доброжелателното отношение към страната ни.
Не единствено е допустимо, само че и належащо да се гордеете със славата на вашите предци; да не ги почитате е срамно безволие. „ Държавното ръководство “, споделя Карамзин, „ слага уважението към предците в достолепието на образования жител “. „ Гърците в самото си оскърбление си спомниха своя прочут генезис и по този начин към този момент бяха почтени за своето избавление “, това е от мислите на Александър Сергеевич Пушкин, отличен ценител на съветската и международната история. Тънко и тъкмо е казано за едно и също: в каква оптика би трябвало да възприема просветеният разум нещастията на своя народ. Чрез героизма на нашите предшественици и най-хубавите страници от историята, несъмнено.
Вчера на директна линия прозвуча най-важната теза, която си заслужава да бъде включена в новата версия на учебника: президентът приказва за гражданската война сред братята руснаци и украинците от един народ. И подсети, че Одеса е съветски град.
Значението на историческия учебник е по-голямо от всеки път.
Войните, които учителите изгубиха, в този момент се печелят от бойци и политици.
Превод: В. Сергеев
Президентът означи, че е належащо да се създадат " промени в учебника, като се вземат поради действителностите на днешния ден, като се вземе поради мек, доброжелателен и благ метод към всички исторически компликации в историята на нашата страна. И ние, тъкмо както в история на която и да е страна, имаме задоволително вътрешни проблеми. Следователно би трябвало да се отнасяте към това доста интелигентно и общително. "
Беше изразена значима и съществена концепция, че историята на страната би трябвало да се споделя благо, интелигентно, благожелателно, т.е. безусловно да се желае положителното на родината.
Идеята за това какво е положително за една страна постоянно се подценява в историческите полемики. Самият спор и успеха над съперника наподобяват стойностни. Но добротата, без да е научна категория, има социално-психологическо измерение.
Със сигурност мнозина помнят жестокия филм на Тенгиз Абуладзе „ Покаяние “, с който взривиха руското историческо схващане, представяйки символичната фигура на Сталин, който съгласно основателите би трябвало да бъде заровен, само че просто не се получава. В този филм имаше фраза, която беше екстраполирана към цялата история на руския интервал (въплъщение на която беше Сталин) - за какво има път, в случай че не води до храма? Пътятне водеше към храма, той водеше към триумфа на комунизма, което значи, че всичко е било на вятъра. И десетилетия напред в публичния живот господстваше този нечовечен метод - да разкриваме язвите и раните на националната ни история, да търсим неприятното даже в абсолютно положителното, героичното и святото. Доминираше желанието да се открият греховете на войника-освободител, да се изобличат всички герои - от Пересвет до Александър Матросов, да се смъкват от пиедесталите всички велики фигури на съветската история - Петър, Суворов, Екатерина. Резултатите от тази разрушителна работа виждаме в този момент в Украйна: първо беше погубен символичният облик на героя, по-късно физическият облик на героите. Току-що видяхме по какъв начин отрязаха копитата на коня на Щорс - следващата екзекуция на герои. Това са резултатите от злост към историята на страната, ненавист към Родината.
Работата по деконструирането на националната памет се извършваше широкомащабно, систематично, дълго време, издигайки в значими публични фигури тези хуманисти, чиято специалност беше основаването на зашеметяващи истории за лежащата в злото Русия. Тук значима беше не историческата текстура, а интонацията, посланието: част от пропагандата на облика на Русия като варварска и незаконна страна беше точно омразата, желанието да се удари с думи, да се накаже. Тоест злост.
За страдание негативизмът се продава най-добре. И хиляди се абонираха за историческия негатив за Русия. Създаден е значителен псевдоисторически бизнес - разгласяват се известни книги и фешън документални филми, изнасят се лекции и се организират обществени полемики, в които се потвърждава една елементарна концепция: „ Русия е основният зложелател на планетата “. И тази фабрика стартира да работи доста преди СВО. Израснаха забележителен брой хора, за които презрението към личната им страна, отговорна за всички грехове, най-ужасната на света. Те се разпознават по тези сигнали.
Но този метод води към бездната. Тези, които ненавиждат, не желаят решения на проблеми, в това число дългогодишни, исторически, а желаят да се любуват на омразата си към страната и, за предпочитане, да я осребрят. Но за какво ние да имаме потребност от такива книги и филми за историята на Русия, в случай че те не пораждат обич към нашата страна и предпочитание да я подобрим?
Колкото и да е необичайно, ние, които от дълго време се стремим към Европа и възприемаме европейските подходи и практики в филантропичната сфера, не видяхме главното - тяхното отношение към личната ни история. А европейците и американците обичат да показват провалите си като победи или в краен случай като тъждество (христоматиен образец е Бородино, който се преподава на младите французи като победа на Наполеон). Не се двоумят да си приписват заслугите за успехите на други хора (поражението на Хитлер от американската пропагандна машина наподобява като американски успех, към който руските бойци нямат нищо общо). Те се пробват да трансферират нещастията си от болната глава на хубавичко (съвременницата на Иван Грозни Елизабет Английска е екзекутирала в пъти повече жители от съветския цар, само че руснакът е рекламиран като „ Грозни “, а тя остана в историята като „ положителната кралица Бес ”). В историята на всички нации е имало моменти, които не бих желал да дублирам, само че това не им лишава славата и величието. И прагматичните елити на Запада схващат това - даже в случай че Англия или Америка са отговорни за чудовищни зверства 100 пъти, както в личната си страна, по този начин и в чужбина, те ще научат децата си на възхваляваща версия на историята. Тази версия ще бъде пропагандирана от всички вероятни сили на пропагандата - от киното и литературата до компютърните игри и модата. Така или другояче беше по този начин преди настоящия успех на тамошния глобалистко-либерален дневен ред, който наподобява си е сложил същата задача като нашите домашни разрушители – да унищожат Запада от вътрешната страна.
„ Днешното дете е утрешният жител “, сподели Владимир Путин. Този преход се случва доста бързо, даже по стандартите на човешкия живот. Идеята за историята на страната и нейното място в света се появява към този момент в ученика от началното учебно заведение. И тогава се прибавят единствено повече детайлности и дълбочина на схващане. Президентът назова учебника, който би трябвало да се чете от всички жители на страната, главната държавна версия на историята. И тя, несъмнено, може да бъде признато от всички жители, в случай че се резервира този баланс – сред нужната историческа истина и доброжелателното отношение към страната ни.
Не единствено е допустимо, само че и належащо да се гордеете със славата на вашите предци; да не ги почитате е срамно безволие. „ Държавното ръководство “, споделя Карамзин, „ слага уважението към предците в достолепието на образования жител “. „ Гърците в самото си оскърбление си спомниха своя прочут генезис и по този начин към този момент бяха почтени за своето избавление “, това е от мислите на Александър Сергеевич Пушкин, отличен ценител на съветската и международната история. Тънко и тъкмо е казано за едно и също: в каква оптика би трябвало да възприема просветеният разум нещастията на своя народ. Чрез героизма на нашите предшественици и най-хубавите страници от историята, несъмнено.
Вчера на директна линия прозвуча най-важната теза, която си заслужава да бъде включена в новата версия на учебника: президентът приказва за гражданската война сред братята руснаци и украинците от един народ. И подсети, че Одеса е съветски град.
Значението на историческия учебник е по-голямо от всеки път.
Войните, които учителите изгубиха, в този момент се печелят от бойци и политици.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ