Воинът в нас – имунната система
На прага сме на сезона на грипните варианти с скотски имена, постоянно течащите носове и покашляне от всички страни. Първата есенна вълна може да ни е отминала, само че в този момент спасението е все по- мъчно. Затваряме се в пространства с огромни маси хора, разходките са все по- сложни, както и намирането на пресни плодове и зеленчуци за сметка на мазните и сладки храни, поради наближаващия празничен интервал. Съвсем съответно на този сезон отвред ни облъчват реклами на артикули, които „ дейно се борят със признаците на грип/ кашлица/ простуда/ хрема ”, без да преборват самия им извършител. Лекарите предлагат чудодейни ваксини и имуностимулатори с умъртвени или живи вируси, със съмнителни изгоди, на фона на страничните си резултати. Но има една основна роля в прекарването на този противен сезон – тази на имунната ни система.
Какво е тъкмо имунната система и по какъв начин действа тя? Имунната система е динамична обязаност на разнородни органи, жлези и създаваните от тях дейни кафези, белтъци и антитела. Това са тимусната жлеза, костният мозък, далакът, лимфните възли, ситуирани на основни места в тялото. Клетките „ бойци ” в имунната отбрана са: антитела с белтъчна основа – имуноглобулини, цитокини, лимфокини, както и макро- и микрофагите, В- и Т-лимфоцитите, NK-клетките и други характерни кафези. Когато в организма попадне пакостник: вирус, бактерия, гъбичка или различен, антителата, с които е снабдена всяка клетка, го разпознават и подават сигнала на имунната система. Към мястото на нападението се насочат незабавни екипи, а жлезите усилват активността си. Те могат даже да усилват размерите си, поради нарасналата интензивност в тях, като лимфните възли на гърлото да вземем за пример. Когато тази разпознавателна функционалност излезе от строй, приказваме за автоимунни болести, при които клетките не разпознават „ свое ” от „ непознато ”. Но антителата в множеството случаи са неповторимо „ умни ” – с изключение на, че разпознават, те имат и памет. Така срещайки наново някой вирус, против него стартира съответна офанзива.
Устойчивото държание на имунната система, изразяващо се в дейно справяне с вредители, попаднали в тялото, назоваваме имунитет.
Ваксините и имунизациите са един главен тип създаване на имунитет по неестествен път. Във имунизациите се съдържат съответен вирус, убит или жив, в дребни количества, който би трябвало да „ подскаже ” на антителата какво да разпознават, когато го срещнат. Спорен е въпросът за качеството и актуалността на имунизациите, които се оферират и дали тази имунизация, изключително плановата имунизация от бебешка възраст, би трябвало да е наложителна в методът, по който се постанова у нас. Но неоспорими са имунизациите против Човешкия папиломен вирус, който предизвиква чак на шийката на матката.
Преболедуването на избрани заболявания като шарка, заушка води до устойчивост на организма към възможни бъдещи офанзиви. Рубеолата обаче има особеността да не вреди на бременната жена, само че трайно и трагично да повреди плода в нея.
Как вредим на имунната система?
Като задръстваме тялото си с лекарства на химична основа. Прибързаното и безсистемно посегателство, постоянно и без лекарска консултация, към медикаменти изключително към антибиотиците, усложнява работата на организма, най-много на черния дроб и имунната система е обезоръжена в ролята си.
Продължава:
Воинът в нас – имунната система - II
Какво е тъкмо имунната система и по какъв начин действа тя? Имунната система е динамична обязаност на разнородни органи, жлези и създаваните от тях дейни кафези, белтъци и антитела. Това са тимусната жлеза, костният мозък, далакът, лимфните възли, ситуирани на основни места в тялото. Клетките „ бойци ” в имунната отбрана са: антитела с белтъчна основа – имуноглобулини, цитокини, лимфокини, както и макро- и микрофагите, В- и Т-лимфоцитите, NK-клетките и други характерни кафези. Когато в организма попадне пакостник: вирус, бактерия, гъбичка или различен, антителата, с които е снабдена всяка клетка, го разпознават и подават сигнала на имунната система. Към мястото на нападението се насочат незабавни екипи, а жлезите усилват активността си. Те могат даже да усилват размерите си, поради нарасналата интензивност в тях, като лимфните възли на гърлото да вземем за пример. Когато тази разпознавателна функционалност излезе от строй, приказваме за автоимунни болести, при които клетките не разпознават „ свое ” от „ непознато ”. Но антителата в множеството случаи са неповторимо „ умни ” – с изключение на, че разпознават, те имат и памет. Така срещайки наново някой вирус, против него стартира съответна офанзива.
Устойчивото държание на имунната система, изразяващо се в дейно справяне с вредители, попаднали в тялото, назоваваме имунитет.
Ваксините и имунизациите са един главен тип създаване на имунитет по неестествен път. Във имунизациите се съдържат съответен вирус, убит или жив, в дребни количества, който би трябвало да „ подскаже ” на антителата какво да разпознават, когато го срещнат. Спорен е въпросът за качеството и актуалността на имунизациите, които се оферират и дали тази имунизация, изключително плановата имунизация от бебешка възраст, би трябвало да е наложителна в методът, по който се постанова у нас. Но неоспорими са имунизациите против Човешкия папиломен вирус, който предизвиква чак на шийката на матката.
Преболедуването на избрани заболявания като шарка, заушка води до устойчивост на организма към възможни бъдещи офанзиви. Рубеолата обаче има особеността да не вреди на бременната жена, само че трайно и трагично да повреди плода в нея.
Как вредим на имунната система?
Като задръстваме тялото си с лекарства на химична основа. Прибързаното и безсистемно посегателство, постоянно и без лекарска консултация, към медикаменти изключително към антибиотиците, усложнява работата на организма, най-много на черния дроб и имунната система е обезоръжена в ролята си.
Продължава:
Воинът в нас – имунната система - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ