Човешката любов винаги завършва с нещастие - ПЕТЪР ДЪНОВ
На Петър Дънов доста хора дължат философията си за триумфа в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е отвън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България.
Закон: Човешката обич постоянно приключва с злощастие.
Любов, която не осмисля живота, е човешка.
Хората ще се мъчат, до момента в който проумеят любовта.
Онзи другият, който ще възлюбиш, той ще мяза навръх тебе, той няма да седи нито по-високо от тебе, нито по-низко. Затуй, съгласно закона на любовта, в случай че искаш да любиш някого и се поставиш нагоре от някого, не си ти; в случай че пък си преклонен и се поставиш по-долу, не си ти – нито си нагоре, нито си по-долу.
Да възлюбиш близък като себе си! ” Това не значи, да се слееш с близък си. Тук няма обединение. Не да му кажеш, както някои се изповядват: „ Аз съм подготвен да ти стана плебей. ” – това не е обич. Някой споделя: „ Аз съм подготвен да жертвам всичко за тебе. ”, само че и в жертвата не седи тази обич. Тази обич с жертви не се откупва… Тези жертви са за тебе… Що ме употребява твоята жертва… Жертвате единствено закон за изкупване на нашите грехове.
Любовта би трябвало да се ползва, а не да се възпява. — Ако сърцето ви не тупти от обич – нищо не коства.
Лицето демонстрира, какъв брой обич има в себе си.
Любовта в никакъв случай не отпада – единствено вие отпадате.
Който схваща любовта, живее, а който не я схваща, умува.
Кой ви обича? — Този, който внася морал и живот във вас.
Неща, направени без обич, носят несгоди, неща, направени с обич, носят благополучие и богатство. Всичко туй би трябвало да залегне в душата ви.
Човек би трябвало да се грижи за себе си. Какво значи да мислиш за себе си? Какво значи да правиш положително?… Истинското положително подразбира засяване, т.е. уголемение на човешката душа.
Майката се занимава с децата си, само че единствено това не е предназначението на майката. Тя има по-висша работа, тя би трябвало да се занимава и със своята душа. Тази е нейната по-висока работа и предопределение. Тя би трябвало да внесе в душата си такива качества, че при всички тествания на живота си да знае по какъв начин да се оправя. Туй аз назовавам мъжество. Като дойдат ред тествания върху тебе, да не се помръднеш, освен видимо, външно, само че и вътрешно.
Когато се приближаваш при една душа, би трябвало да се приближаваш със заветен боязън, да чувстваш, че тя е излязла от Бога, да не я изкушаваш. И като я погледнеш, в погледа ти да няма никаква неистина.
Никой не може да нападне, да изкуси, да направи зло на оня, в душата на който има обич. Който има обич, той е безусловно невредим. И животните дори познават любовта. Те изпитват пред нея заветен боязън, който ги кара да отстъпват.
Има един закон: всяка една мисъл, която минава през вашия разум, всяко едно възприятие, което минава през вашето сърце, всяка ваша постъпка, която минава през вашето тяло, тези мисли, усеща и хрумвания ще се осъществят. Може да мине една година, може да минат двайсет години, хиляда години. Но да оставим хилядата години. Всяка концепция в продължение на двайсет и две години ще се осъществя. Двайсет и две години е крайният интервал.
На всеки човек е дадена характерна работа, която би трябвало да свърши… Който не работи непринудено, принудително ще го принуждават да реши задачата си.
