„Приспивна песен в Аушвиц” от Марио Ескобар – историята на една смела жена, преминала през ада
На пазара към този момент може да откриете „ Приспивна ария в Аушвиц” от Марио Ескобар – хубав роман за вярата в едно от най-мрачните кътчета на планетата – лагера на гибелта Аушвиц-Биркенау.
Ескобар споделя незабравима история за оцеляване и силата на любовта в лицето на бруталността и ужаса на лагерите на гибелта.
Когато SS идват, с цел да отведат брачна половинка ѝ и петте им деца, на Хелене Ханеман е даден избор да остане на независимост като чистокръвна германка. Тя обаче взема решение да последва фамилията си в самия пъкъл – лагера на гибелта за пандизчии с циганско родословие Биркенау, тъй като брачният партньор ѝ не е ариец.
Там един от висшите чиновници в лагера предлага работа на Хелене – да дава отговор за детското учебно заведение и да се грижи за най-малките деца. Той е доктор… лекар, който постоянно прави опити върху пандизчиите. Доктор, който историята познава под името Йозеф Менгеле.
Въпреки че Хелене съумява да открие човешкото у Менгеле, който всички виждат като страшилище, когато тя схваща същността на опитите му върху близнаци, личното ѝ семейство се озовава в по-голяма заплаха, в сравнение с когато и да било.
На смразяващия декор на ежедневния живот в циганския концентрационен лагер, основан на свидетелства на оживелите жертви на нацизма, Хелене няма различен избор с изключение на да продължи битката за личния си живот, водена от вярата в човечеството.
„ Приспивна ария в Аушвиц” е надълбоко покъртителен роман за любовта и отдадеността; история, която би трябвало да помним, с цел да не се повтори и през днешния ден.
Човешките същества са къс лъх измежду урагана на заобикалящата ни реалност, само че историята на Хелене ни припомня, че можем да сме господари на личната си орис, даже и безусловно целият свят да е срещу нас. Не мога да кажа дали тази книга ме научи по какъв начин да бъда по-добър човек, само че сигурно ме научи да намирам по-малко извинения за своите неточности и недостатъци.
Марио Ескобар
Ескобар споделя незабравима история за оцеляване и силата на любовта в лицето на бруталността и ужаса на лагерите на гибелта.
Когато SS идват, с цел да отведат брачна половинка ѝ и петте им деца, на Хелене Ханеман е даден избор да остане на независимост като чистокръвна германка. Тя обаче взема решение да последва фамилията си в самия пъкъл – лагера на гибелта за пандизчии с циганско родословие Биркенау, тъй като брачният партньор ѝ не е ариец.
Там един от висшите чиновници в лагера предлага работа на Хелене – да дава отговор за детското учебно заведение и да се грижи за най-малките деца. Той е доктор… лекар, който постоянно прави опити върху пандизчиите. Доктор, който историята познава под името Йозеф Менгеле.
Въпреки че Хелене съумява да открие човешкото у Менгеле, който всички виждат като страшилище, когато тя схваща същността на опитите му върху близнаци, личното ѝ семейство се озовава в по-голяма заплаха, в сравнение с когато и да било.
На смразяващия декор на ежедневния живот в циганския концентрационен лагер, основан на свидетелства на оживелите жертви на нацизма, Хелене няма различен избор с изключение на да продължи битката за личния си живот, водена от вярата в човечеството.
„ Приспивна ария в Аушвиц” е надълбоко покъртителен роман за любовта и отдадеността; история, която би трябвало да помним, с цел да не се повтори и през днешния ден.
Човешките същества са къс лъх измежду урагана на заобикалящата ни реалност, само че историята на Хелене ни припомня, че можем да сме господари на личната си орис, даже и безусловно целият свят да е срещу нас. Не мога да кажа дали тази книга ме научи по какъв начин да бъда по-добър човек, само че сигурно ме научи да намирам по-малко извинения за своите неточности и недостатъци.
Марио Ескобар
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ