Улици на Луната: Лунният прах може да бъде превърнат в пътища
На Луната няма въздух, вода и рискови 250 градусови температури, само че измежду най-неприятните провокации за галактическите организации, които се надяват да изградят лагери там е прахът. Той унищожава скафандрите, задръства машините, пречи на научните принадлежности и затруднява напредването.
Сега учените оферират евентуално решение, демонстрирайки, че лунният прахуляк може да бъде разтопен благодарение на гигантска лещи, с цел да се основат здрави пътища и площадки за кацане.
" Може да си помислите: " Улици на Луната, кому е нужно това? ", споделя професор Йенс Гюнстер от Федералния институт за проучване и изпитване на материали в Берлин и съавтор на отчет за вероятното решение. " Но в реалност това е един тип угнетяващо търсене първоначално. Това е доста насипен материал, няма атмосфера, гравитацията е слаба, тъй че прахът попада на всички места. Той замърсява освен вашето съоръжение, само че и това на други страни. Никой не би бил благополучен да бъде затрупан с прахуляк от друга ракета ".
Прахът е попречил на предходни задачи, като да вземем за пример галактическия транспортен съд Surveyor 3 (повреден от прахуляк, повдигнат при кацането на Apollo 12), и превъзмогването на това предизвикателство е приоритет за НАСА, която има за цел да сътвори непрекъснат лунен аванпост. Транспортирането на строителни материали до Луната би било прекомерно скъпо, тъй че има потребност от нетрадиционни решения.
" Трябва да се употребява това, което е там, а то е просто лунен прахуляк ", споделя Гюнстер.
Той и сътрудниците му опитват с финозърнест материал, наименуван EAC-1A, създаден от Европейската галактическа организация като сурогат на лунната почва. Те използваха лазерен лъч с диаметър 50 mm, с цел да нагреят праха до към 1 600 °C и да го разтопят. Те постепенно обрисуваха огънати триъгълни форми, всяка с диаметър към 25 cm, които могат да бъдат свързани между тях, с цел да се основат твърди повърхности на огромни площи от лунната почва, които да служат за бъдещи пътища и площадки за кацане.
Процесът не е бърз. Изработването на всяка дребна геометрична единица лишава към час, което значи, че за основаването на място за кацане с размери 10 x 10 м ще са нужни към 100 дни. За да се възпроизведе този метод на Луната, създателите пресмятат, че от Земята ще би трябвало да се транспортира леща с повърхност почти 2,37 кв. м, която да работи като концентратор на слънчева светлина, замествайки лазера. Лещата може да бъде направена от полимерно фолио, което може да се навива на руло, което би улеснило превозването ѝ. Но прахът към момента ще бъде проблем за самата леща. " Когато се натрупа прахуляк по лещата, тя рано или късно няма да действа повече ", споделя Гюнстер, като прибавя, че вибрираща леща може да помогне за понижаване на този проблем. Откритията на екипа са оповестени в списание Scientific Reports./БГНЕС
