НА ЖИВО: Депутатите изслушват управителя на Хърватската народна банка за еврото
На изключително съвещание на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната през днешния ден се изслушва шефът на Хърватската национална банка Борис Вуйчич. В съвещанието взе участие и финансовият министър, както и шефът на Българската национална банка Димитър Радев 
Димитър Радев е роден на 12 юли 1956 година Той е магистър по стопанска система, финанси и заем. През 1994 година.
Хърватия влезе в еврозоната и в Шенгенското пространство през 2023 година.
„ Най-трудният от критериите за нас при присъединението ни към еврозоната, както и за България, е обвързван с инфлацията. Причината е, че се направи оценка за осъществяването на критериите, само че тъкмо към този миг стартира да пораства инфлацията още от юни 2022 година В нашия случай междинната инфлация на Европейски Съюз беше 4,7%, и това е базата, на която трябваше да стъпим, с цел да осъществим критериите “, съобщи Вуйчич.
„ Относно практическата подготовка за смяната – имахме проект, който беше признат декември 2020 година, до 2021 година имахме шест области: имахме правна, в която трябваше да променим законите; преобразуването на заеми и депозити; промени в държавния сектор; смяната на парите в брой – всички куни бяха изтеглени от обращение, бяха продадени след три години предпазване. Работихме в тясно съдействие с полицията и армията за задачите на превоза и на евробанкнотите, и на куните. След това беше нужна акомодация на бизнеса – издание на цените на бизнесите по едно и също време в куни и евро. Информационната акция ни оказа помощ да уведомим хората, че не е нужно да чакат за въвеждането на еврото, казахме им, че ще бъде по-лесно да донесат парите си в брой преди края на 2022 година в банките. Важно бе да подготвим и банковата система, с цел да може всичко да работи безпрепятствено към 1 януари “, изясни още той.
" Лихвените проценти у нас за държавните облигации са по-ниски от Унгария и Полша, и това се дължи на приемането на еврото. Разходите за хърватските компании са по-ниски, и това е дължи на въвеждането на еврото у нас. Нашите компании взимат заеми със същите разноски като тези в Германия. Разходите и за транзакции – не би трябвало да харчиш пари за превръщане на валута; изгодата за всички сектори, като се изключи банките, възлиза на 160 млн. евро спестени разноски. По-голяма е и устойчивостта при финансови рецесии ", допълни Вуйчич.
Последвайте канала на
Димитър Радев е роден на 12 юли 1956 година Той е магистър по стопанска система, финанси и заем. През 1994 година. Хърватия влезе в еврозоната и в Шенгенското пространство през 2023 година.
„ Най-трудният от критериите за нас при присъединението ни към еврозоната, както и за България, е обвързван с инфлацията. Причината е, че се направи оценка за осъществяването на критериите, само че тъкмо към този миг стартира да пораства инфлацията още от юни 2022 година В нашия случай междинната инфлация на Европейски Съюз беше 4,7%, и това е базата, на която трябваше да стъпим, с цел да осъществим критериите “, съобщи Вуйчич.
„ Относно практическата подготовка за смяната – имахме проект, който беше признат декември 2020 година, до 2021 година имахме шест области: имахме правна, в която трябваше да променим законите; преобразуването на заеми и депозити; промени в държавния сектор; смяната на парите в брой – всички куни бяха изтеглени от обращение, бяха продадени след три години предпазване. Работихме в тясно съдействие с полицията и армията за задачите на превоза и на евробанкнотите, и на куните. След това беше нужна акомодация на бизнеса – издание на цените на бизнесите по едно и също време в куни и евро. Информационната акция ни оказа помощ да уведомим хората, че не е нужно да чакат за въвеждането на еврото, казахме им, че ще бъде по-лесно да донесат парите си в брой преди края на 2022 година в банките. Важно бе да подготвим и банковата система, с цел да може всичко да работи безпрепятствено към 1 януари “, изясни още той.
" Лихвените проценти у нас за държавните облигации са по-ниски от Унгария и Полша, и това се дължи на приемането на еврото. Разходите за хърватските компании са по-ниски, и това е дължи на въвеждането на еврото у нас. Нашите компании взимат заеми със същите разноски като тези в Германия. Разходите и за транзакции – не би трябвало да харчиш пари за превръщане на валута; изгодата за всички сектори, като се изключи банките, възлиза на 160 млн. евро спестени разноски. По-голяма е и устойчивостта при финансови рецесии ", допълни Вуйчич.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ