Фермерите също искат от премиера по-нисък ДДС
На фона на изобилните обещания, дадени от премиера Бойко Борисов в понеделник за над 82 млн. лева за подкрепяне на фермерите с разсрочени заеми, земеделците са поискали по-нисък налог добавена стойност (ДДС), а някои от тях – и нов модел на облагане. Това стана ясно след среща на министъра на земеделието Десислава Танева с сектора във вторник, на която бе оповестено, че Европейска комисия е дала “зелена светлина” секторът да бъде подкрепят с над 106 млн. лева поради загуба на приход по време на пандемията.
На срещата с премиера биопроизводителите са настояли за по-нисък Данък добавена стойност за своето нишово произвеждане. “Посочихме, че в Сърбия това произвеждане се полза с 0%, в разнообразни страни от Европейски Съюз налогът варира от 5 до 9%. Надяваме се Данък добавена стойност у нас да бъде подравнен най-малко с този в прилежаща Румъния”, сподели Ели Илиева от управата на Българска асоциация “Биопродукти”. В северната ни съседка негавият размер е 5%.
За смяна на облагането с Данък добавена стойност са настояли и производителите на плодове и зеленчуци. “На срещата получихме заричане да се започва процедура за въвеждане на назад начисляване на Данък добавена стойност. Обещано ни бе този механизъм да се прегледа през есента, когато ще започва новата бюджетна процедура за 2021 година”, уточни Мариана Милтенова от Съюза на градинарите в България.
Производителите на овче и козе мляко също са поискали от премиера Борисов назад начисляване на Данък добавена стойност, стана ясно още преди ден. В момента подобен вид облагане се ползва за зърнопроизводителите. По принцип противоположното начисляване е механизъм за попречване на данъчни измами. Основната разлика по отношение на класическия способ за внасяне на Данък добавена стойност е, че никой по веригата, като се изключи крайния търговец, не начислява и не заплаща косвения налог на доставчика си и надлежно не търси от бюджета възобновяване на данъчен заем. Така се предотвратява класическата скица за източване на Данък добавена стойност, при която няколко компании, свързани във верига на доставки, начисляват проформа налога, който първият снабдител не е внесъл в бюджета, а всички останали желаят да им бъде възобновен. В същото време се освобождават свежи пари за правилните производители, на които не се постанова да внасят Данък добавена стойност и по-късно да чакат от страната да им го възвърне.
Още предишното лято земеделският министър Десислава Танева се бе амбицирала да вкара назад начисляване на Данък добавена стойност за плодове и зеленчуци. Сега тя призна, че Министерството на финансите не е одобрило този метод, поради огромния сив бранш в сектора.
На срещата с премиера биопроизводителите са настояли за по-нисък Данък добавена стойност за своето нишово произвеждане. “Посочихме, че в Сърбия това произвеждане се полза с 0%, в разнообразни страни от Европейски Съюз налогът варира от 5 до 9%. Надяваме се Данък добавена стойност у нас да бъде подравнен най-малко с този в прилежаща Румъния”, сподели Ели Илиева от управата на Българска асоциация “Биопродукти”. В северната ни съседка негавият размер е 5%.
За смяна на облагането с Данък добавена стойност са настояли и производителите на плодове и зеленчуци. “На срещата получихме заричане да се започва процедура за въвеждане на назад начисляване на Данък добавена стойност. Обещано ни бе този механизъм да се прегледа през есента, когато ще започва новата бюджетна процедура за 2021 година”, уточни Мариана Милтенова от Съюза на градинарите в България.
Производителите на овче и козе мляко също са поискали от премиера Борисов назад начисляване на Данък добавена стойност, стана ясно още преди ден. В момента подобен вид облагане се ползва за зърнопроизводителите. По принцип противоположното начисляване е механизъм за попречване на данъчни измами. Основната разлика по отношение на класическия способ за внасяне на Данък добавена стойност е, че никой по веригата, като се изключи крайния търговец, не начислява и не заплаща косвения налог на доставчика си и надлежно не търси от бюджета възобновяване на данъчен заем. Така се предотвратява класическата скица за източване на Данък добавена стойност, при която няколко компании, свързани във верига на доставки, начисляват проформа налога, който първият снабдител не е внесъл в бюджета, а всички останали желаят да им бъде възобновен. В същото време се освобождават свежи пари за правилните производители, на които не се постанова да внасят Данък добавена стойност и по-късно да чакат от страната да им го възвърне.
Още предишното лято земеделският министър Десислава Танева се бе амбицирала да вкара назад начисляване на Данък добавена стойност за плодове и зеленчуци. Сега тя призна, че Министерството на финансите не е одобрило този метод, поради огромния сив бранш в сектора.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ