„Каквото съм правил, в полза народу е“: 151 години от обесването на Васил Левски
На днешния ден умира един от най-смелите герои на България, оставил светла следа в националната памет. Да преклоним глава и да си спомним за Левски, живота му, минал с мисъл за Родината и нейното избавление, и делата му.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 година в град Карлово в семейство с общо пет деца. След гибелта на татко им, юношата Васил и двамата му братя поемат грижите за фамилията. Няколко години по-късно е поверен на вуйчо си Василий, който е духовник в Хилендарския манастир в Карлово. Васил също приема отшелнически ранг през 1858 година в Сопотския манастир и се посочва с църковното име Игнатий. На идната година е ръкоположен за йеродякон.
Църковните каузи не са били задоволителни на будния юноша и през 1862 година той отпътува за Сърбия, с цел да се включи в Първата българска легия на Раковски. Така пред него се откриват концепциите на освободителното дело, организирането на чети и бунтовничеството. Целта е " пробуждане " на народа към въстание против поробителите.
Преминал през четата на Ильо челник и кратко отшелничество в Румъния, Левски се завръща в родния си град. Навръх Великден през 1864 година в Сопот, дякон Игнатий самичък отрязва дългите си отшелнически коси и поема по пътя на революционната активност. Русите къдрици на Апостола и през днешния ден се пазят в параклис до родния му дом в Карлово. Предусещайки гибелта си, Левски заръчва на майка си да погребе косите му, в случай че загине някъде надалеч.
През идващите няколко години Дякона учителства в Карловско и Еникьой, пътува до Яш за среща с Раковски, става знаменосец на четата на Панайот Хитов и взе участие във Втората легия на Раковски в Белград. Междувременно посещава Румъния няколко пъти, след което стартира да обикаля България, с цел да сътвори на място революционни комитети. Животът на Апостола е плевел и изпълнен с рискове. Постоянните му пътувания до Румъния, обиколките в села и градове на Родината, са видяни от турските управляващи и той е наблюдаван зорко. Въпреки това, уменията му да се показва под разнообразни самоличности му оказват помощ да избегне ареста.
vasil-levski.freebg.eu
През лятото на 1872 година Левски напуща Букурещ и се отдава на апостолската си активност. През септември същата година дяконът получава разпореждане от революционния комитет за повдигане на въстание, само че се опълчва и взема решение да прибере бунтовническите архиви от Ловеч и оттова да се трансферира още веднъж в Румъния. Организираният грабеж на пощата в Арабаконак, с което Левски не е склонен, се проваля, само че тогава турската полиция към този момент е по петите на славния бунтовник.
На 27 декември 1872 година Апостола на свободата е хванат при Къкринското ханче (до Ловеч) и отведен в Търново.
Предателството му най-вероятно не е дело на един съответен човек, въпреки най-често да се загатва името на поп Кръстьо, който е един от правилните му съратници и съучредител на комитета в Ловеч.
vasil-levski.freebg.eu
Според съвременници и историци, обаче, това е противоречиво, а някои даже отхвърлят това. Други източници насочват към Марин Поплуканов, който е ръководител на същия комитет. Все още няма неоспорими исторически доказателства за изменничество .
Васил Левски е откаран в София, с цел да бъде съден. Смелият българин се пази самоотвержено, като поема върху себе си всички обвинявания. В речта си неколкократно декларира, че през годините е търсил законни пътища за смяна на живота на българите и се разграничава от всевъзможни престъпните дейности. Въпреки това, Апостола е наказан не от съд, а от комисия, в която вземат участие голям брой българи, евреи и мюсюлмани.
vasil-levski.freebg.eu
На 18 февруари 1873 година Васил Левски е обесен в центъра на София, покрай днешния монумент, повдигнат в негова чест през 1895 година Гробът на един от най-великите българи и до през днешния ден е незнаен.
Има разнообразни версии за това къде и от кого е заровен Дякона на свободна България. Според някои мястото е в църквата " Света Петка Самарджийска " в центъра на София, само че съгласно други Левски е заровен в църквата " Свети Николай Мирликийски ". Все още не е открито с точност заупокойното място на Апостола.
Едно обаче е несъмнено. Името на Васил Левски ще остане вечно като знак на величие и образец за родолюбие в сърцата на българския народ.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 година в град Карлово в семейство с общо пет деца. След гибелта на татко им, юношата Васил и двамата му братя поемат грижите за фамилията. Няколко години по-късно е поверен на вуйчо си Василий, който е духовник в Хилендарския манастир в Карлово. Васил също приема отшелнически ранг през 1858 година в Сопотския манастир и се посочва с църковното име Игнатий. На идната година е ръкоположен за йеродякон.
Църковните каузи не са били задоволителни на будния юноша и през 1862 година той отпътува за Сърбия, с цел да се включи в Първата българска легия на Раковски. Така пред него се откриват концепциите на освободителното дело, организирането на чети и бунтовничеството. Целта е " пробуждане " на народа към въстание против поробителите.
Преминал през четата на Ильо челник и кратко отшелничество в Румъния, Левски се завръща в родния си град. Навръх Великден през 1864 година в Сопот, дякон Игнатий самичък отрязва дългите си отшелнически коси и поема по пътя на революционната активност. Русите къдрици на Апостола и през днешния ден се пазят в параклис до родния му дом в Карлово. Предусещайки гибелта си, Левски заръчва на майка си да погребе косите му, в случай че загине някъде надалеч.
През идващите няколко години Дякона учителства в Карловско и Еникьой, пътува до Яш за среща с Раковски, става знаменосец на четата на Панайот Хитов и взе участие във Втората легия на Раковски в Белград. Междувременно посещава Румъния няколко пъти, след което стартира да обикаля България, с цел да сътвори на място революционни комитети. Животът на Апостола е плевел и изпълнен с рискове. Постоянните му пътувания до Румъния, обиколките в села и градове на Родината, са видяни от турските управляващи и той е наблюдаван зорко. Въпреки това, уменията му да се показва под разнообразни самоличности му оказват помощ да избегне ареста.
vasil-levski.freebg.eu През лятото на 1872 година Левски напуща Букурещ и се отдава на апостолската си активност. През септември същата година дяконът получава разпореждане от революционния комитет за повдигане на въстание, само че се опълчва и взема решение да прибере бунтовническите архиви от Ловеч и оттова да се трансферира още веднъж в Румъния. Организираният грабеж на пощата в Арабаконак, с което Левски не е склонен, се проваля, само че тогава турската полиция към този момент е по петите на славния бунтовник.
На 27 декември 1872 година Апостола на свободата е хванат при Къкринското ханче (до Ловеч) и отведен в Търново.
Предателството му най-вероятно не е дело на един съответен човек, въпреки най-често да се загатва името на поп Кръстьо, който е един от правилните му съратници и съучредител на комитета в Ловеч.
vasil-levski.freebg.eu Според съвременници и историци, обаче, това е противоречиво, а някои даже отхвърлят това. Други източници насочват към Марин Поплуканов, който е ръководител на същия комитет. Все още няма неоспорими исторически доказателства за изменничество .
Васил Левски е откаран в София, с цел да бъде съден. Смелият българин се пази самоотвержено, като поема върху себе си всички обвинявания. В речта си неколкократно декларира, че през годините е търсил законни пътища за смяна на живота на българите и се разграничава от всевъзможни престъпните дейности. Въпреки това, Апостола е наказан не от съд, а от комисия, в която вземат участие голям брой българи, евреи и мюсюлмани.
vasil-levski.freebg.eu На 18 февруари 1873 година Васил Левски е обесен в центъра на София, покрай днешния монумент, повдигнат в негова чест през 1895 година Гробът на един от най-великите българи и до през днешния ден е незнаен.
Има разнообразни версии за това къде и от кого е заровен Дякона на свободна България. Според някои мястото е в църквата " Света Петка Самарджийска " в центъра на София, само че съгласно други Левски е заровен в църквата " Свети Николай Мирликийски ". Все още не е открито с точност заупокойното място на Апостола.
Едно обаче е несъмнено. Името на Васил Левски ще остане вечно като знак на величие и образец за родолюбие в сърцата на българския народ.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ