Недолюбван от властта, Андрей Тарковски печели света с филмите си
На днешния ден през 1932 година е роден съветския режисьор и артист Андрей Арсениевич Тарковски (на съветски: Андрей Арсеньевич Тарковский). Той е един от най-значимите международни кино режисьори и сценаристи, както и един от първите самостоятелни създатели в руското кино кино.
В творчеството на Тарковски се долавят мистични нюанси. Критиците го причисляват към гениалните създатели на седмото изкуство наедно с Ингмар Бергма, Микеланджело Антониони и Федерико Фелини.
Негов татко е известният стихотворец Арсений Тарковски. Майка му Мария Вишнякова е приключила Литературния институт в Москва. Тя се занимава с литературна активност, само че стиховете и прозата си унищожава сама, смятайки ги за лишени от художествена стойност.
Андрей Тарковски е записан в учебно заведение № 554, където е съученик с поета Андрей Вознесенски. Изучава изобразително изкуство и посещава курс по роял.
В 1954 година постъпва във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГКИ), където следва постановка в класа на Михаил Ром. Тук се сближава с Андрей Кончаловски, дружно работят по планове за сюжети и късометражни филми. Върху общите им хрумвания въздействие оказва творчеството на Акира Куросава, Луис Бунюел, Ингмар Бергман. Кончаловски става съсценарист на дипломната работа на Тарковски "Валяк и цигулка " (1961 г.).
Когато през 1962 година режисьорът Едуард Абалов не се оправя със фотосите на "Иваново детство ", задачата е поверена на Андрей Тарковски. Качествата на кино лентата са високо оценени на кинофестивала във Венеция, където той печели "Златен лъв ". Младият режисьор става известен.
През 1966 година Тарковски снима втория си пълнометражен филм "Андрей Рубльов ", по сюжет, написан взаимно с Кончаловски. Филмът не подхожда на политическата върхушка в Съюз на съветските социалистически републики и не излиза по кината в страната. "Совекспортфилм " го продава дружно с други филми на френския киноразпространител Алекс Москович, посредством който лентата попада на кинофестивала в Кан. "Андрей Рубльов " взе участие в извънконкурсната стратегия и получава премията ФИПРЕСИ. В Съюз на съветските социалистически републики е показан едвам през 1971 година.
През 1970 година стартира фотосите на "Соларис ", по чийто сюжет работи с Фридрих Горенщайн още от 1968-а. Филмът е приключен през 1972 година и е показан в Кан, където печели премията на журито. Тарковски участва персонално на премиерата.
В 1974 година на бял свят се появява дълго протаканият автобиографичен филм "Огледало ". На идната година стартира взаимна работа с Аркадий и Борис СТругацки по сюжета на "Сталкер ". Филмът е приключен през 1979 година а на идната печели награди на фестивалите в Кан и Таормина ( "Давид на Донатело ").
След фотосите на "Носталгия " (1980-1984 г.) в Италия, Тарковски взема решение да остане в Европа. В родината си той не може да получи по този начин мечтаната креативна независимост. На 10 юни на конференция в Милано той афишира обществено желанието си. Съветските управляващи гледат на постъпката му като на изменничество.
На идната 1985 година режисьорът стартира работа по последния си филм - "Жертвоприношение ". В края на годината открива, че е болен от рак на белите дробове. От януари 1986 година е на лекуване в Париж. Със съдействието на Франсоа Митеран, който персонално праща депеша на Михаил Горбачов, от Съюз на съветските социалистически републики идват синът на Тарковски - Арсений, и тъщата му Ана Егоркина. В Кан "Жертвоприношение " печели премията на журито.
Андрей Тарковски умира на 29 декември от рак на белия дроб. На 3 януари 1987 година е заровен в съветското гробище "Сен Женевиев де Боа ", край Париж.
От 6 до 13 юли 2007 година в родния град на огромния режисьор се организира първото издание на интернационалния кинофестивал, носещ името на кино лентата му от 1975 година, "Огледало ".
В креативната сметка на тарковски има и театрална и оперна режисура. През 1977 година работи по "Хамлет " на Шекспир в Театъра на Ленинския комсомол в Ленинград. За основната роля той избира артиста Анатолий Соломицин. Тарковски имал предпочитание да направи филм по фамозната пиеса. Тази опция не му се отдала.
През 1983 година Тарковски слага "Борис Годунов ", операта на Модест Мусоргски в "Ковънт Гардън "в Лондон. Диригент е Клаудио Абадо.
В този незабравим ден за киното излиза на български и книгата "Уловеното време " - роман за комплицираните връзки на режисьора Андрей Тарковски (изд. "Колибри ") с властта, за сложната орис на неговите филми, за рестриктивните мерки и трудностите през годините. Любопитното е, че това е третото издание на този текст на огромния режисьор по-късно на немски и англйски език.
В творчеството на Тарковски се долавят мистични нюанси. Критиците го причисляват към гениалните създатели на седмото изкуство наедно с Ингмар Бергма, Микеланджело Антониони и Федерико Фелини.
Негов татко е известният стихотворец Арсений Тарковски. Майка му Мария Вишнякова е приключила Литературния институт в Москва. Тя се занимава с литературна активност, само че стиховете и прозата си унищожава сама, смятайки ги за лишени от художествена стойност.
Андрей Тарковски е записан в учебно заведение № 554, където е съученик с поета Андрей Вознесенски. Изучава изобразително изкуство и посещава курс по роял.
В 1954 година постъпва във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГКИ), където следва постановка в класа на Михаил Ром. Тук се сближава с Андрей Кончаловски, дружно работят по планове за сюжети и късометражни филми. Върху общите им хрумвания въздействие оказва творчеството на Акира Куросава, Луис Бунюел, Ингмар Бергман. Кончаловски става съсценарист на дипломната работа на Тарковски "Валяк и цигулка " (1961 г.).
Когато през 1962 година режисьорът Едуард Абалов не се оправя със фотосите на "Иваново детство ", задачата е поверена на Андрей Тарковски. Качествата на кино лентата са високо оценени на кинофестивала във Венеция, където той печели "Златен лъв ". Младият режисьор става известен.
През 1966 година Тарковски снима втория си пълнометражен филм "Андрей Рубльов ", по сюжет, написан взаимно с Кончаловски. Филмът не подхожда на политическата върхушка в Съюз на съветските социалистически републики и не излиза по кината в страната. "Совекспортфилм " го продава дружно с други филми на френския киноразпространител Алекс Москович, посредством който лентата попада на кинофестивала в Кан. "Андрей Рубльов " взе участие в извънконкурсната стратегия и получава премията ФИПРЕСИ. В Съюз на съветските социалистически републики е показан едвам през 1971 година.
През 1970 година стартира фотосите на "Соларис ", по чийто сюжет работи с Фридрих Горенщайн още от 1968-а. Филмът е приключен през 1972 година и е показан в Кан, където печели премията на журито. Тарковски участва персонално на премиерата.
В 1974 година на бял свят се появява дълго протаканият автобиографичен филм "Огледало ". На идната година стартира взаимна работа с Аркадий и Борис СТругацки по сюжета на "Сталкер ". Филмът е приключен през 1979 година а на идната печели награди на фестивалите в Кан и Таормина ( "Давид на Донатело ").
След фотосите на "Носталгия " (1980-1984 г.) в Италия, Тарковски взема решение да остане в Европа. В родината си той не може да получи по този начин мечтаната креативна независимост. На 10 юни на конференция в Милано той афишира обществено желанието си. Съветските управляващи гледат на постъпката му като на изменничество.
На идната 1985 година режисьорът стартира работа по последния си филм - "Жертвоприношение ". В края на годината открива, че е болен от рак на белите дробове. От януари 1986 година е на лекуване в Париж. Със съдействието на Франсоа Митеран, който персонално праща депеша на Михаил Горбачов, от Съюз на съветските социалистически републики идват синът на Тарковски - Арсений, и тъщата му Ана Егоркина. В Кан "Жертвоприношение " печели премията на журито.
Андрей Тарковски умира на 29 декември от рак на белия дроб. На 3 януари 1987 година е заровен в съветското гробище "Сен Женевиев де Боа ", край Париж.
От 6 до 13 юли 2007 година в родния град на огромния режисьор се организира първото издание на интернационалния кинофестивал, носещ името на кино лентата му от 1975 година, "Огледало ".
В креативната сметка на тарковски има и театрална и оперна режисура. През 1977 година работи по "Хамлет " на Шекспир в Театъра на Ленинския комсомол в Ленинград. За основната роля той избира артиста Анатолий Соломицин. Тарковски имал предпочитание да направи филм по фамозната пиеса. Тази опция не му се отдала.
През 1983 година Тарковски слага "Борис Годунов ", операта на Модест Мусоргски в "Ковънт Гардън "в Лондон. Диригент е Клаудио Абадо.
В този незабравим ден за киното излиза на български и книгата "Уловеното време " - роман за комплицираните връзки на режисьора Андрей Тарковски (изд. "Колибри ") с властта, за сложната орис на неговите филми, за рестриктивните мерки и трудностите през годините. Любопитното е, че това е третото издание на този текст на огромния режисьор по-късно на немски и англйски език.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ