Премиерът Теодор Теодоров подава оставка, отказвайки да подпише Ньойския договор
На днешния ден през 1919 година с Указ на цар Борис III е назначено 39-то държавно управление на Царство България начело с Теодор Теодоров, лидер на Народната партия. Кабинетът е формиран от осем министри, дейци на Народната партия, Демократическата партия, Прогресивнолибералната партия, Радикалдемократическата партия, БДНС и БРСДП (широки социалисти).
Това е второто правителство, което той оглавява. Първото е формирано с Указ от 28 ноември 1918 година.
Вторият кабинет на Теодоров ръководи страната до 6 октомври 1919 година, след което е наследен от първото държавно управление на Александър Стамболийски.
Пред държавното управление на Теодоров, което идва на власт във тип на необятна партийна коалиция, стоят за разрешаване две неотложни задания – да се тушират революционната и икономическата следвоенна рецесия в страната и България да излезе от интернационалната изолираност посредством сключване на обективен кротичък контракт. След войната икономическата конюнктура в страната е пагубна. Поради липса на първични материали, пазари и аварийни елементи не работят 70% от предприятията. Голяма част от обработените земи остава незасята. Огромна е безработицата измежду демобилизираните бойци. Държавният бюджет в допълнение е претрупан и с изхранването на окупационните войски, които спомагат на държавното управление при потушаване на всяка демонстрация на неодобрение от страна на популацията.
Очертаващата се втора национална катастрофа рязко усилва въздействието на левите партии - Български земеделски народен съюз и БРСДП (широки социалисти). При извършените на 17 август 1919 година парламентарни избори за земеделците гласоподават на 180 хиляди гласоподаватели, което им обезпечава 85 депутатски места. Комунистите стават втора парламентарно показана мощ, получавайки 47 депутатски места.
През пролетта на 1919 година стартира подготовката за мирните контракти. Условията в тях са обявени на делегациите от победените страни на 7 май същата година във Версай - Трианонския замък. Българското държавно управление предлага ориста на противоречивите балкански области - Македония, Западна Тракия и Южна Добруджа, да се реши посредством допитване до популацията (плебисцит), което да дефинира към коя страна да се причислят. Предложението е отхвърлено. Българската делегация в Париж на процедура не взе участие в подготовката на контракта. Той ѝ е натрапен под формата на диктат.
През 1918-1919 година Теодор Теодоров е министър-председател и министър на външните каузи и изповеданията в два следващи съдружни кабинета. Ръководи делегацията на България при договарянията на Парижката конференция, само че подава оставка като министър-председател, отказвайки да подпише Ньойския контракт. През 1922 г. е задържан и измамен под отговорност като провинен за националната злополука от държавното управление на Български земеделски народен съюз. Лежи в Шуменския затвор заедно с доста други водачи на опозицията.
След Деветоюнският преврат през 1923 г. е освободен и се причислява към Демократическия сговор.
Това е второто правителство, което той оглавява. Първото е формирано с Указ от 28 ноември 1918 година.
Вторият кабинет на Теодоров ръководи страната до 6 октомври 1919 година, след което е наследен от първото държавно управление на Александър Стамболийски.
Пред държавното управление на Теодоров, което идва на власт във тип на необятна партийна коалиция, стоят за разрешаване две неотложни задания – да се тушират революционната и икономическата следвоенна рецесия в страната и България да излезе от интернационалната изолираност посредством сключване на обективен кротичък контракт. След войната икономическата конюнктура в страната е пагубна. Поради липса на първични материали, пазари и аварийни елементи не работят 70% от предприятията. Голяма част от обработените земи остава незасята. Огромна е безработицата измежду демобилизираните бойци. Държавният бюджет в допълнение е претрупан и с изхранването на окупационните войски, които спомагат на държавното управление при потушаване на всяка демонстрация на неодобрение от страна на популацията.
Очертаващата се втора национална катастрофа рязко усилва въздействието на левите партии - Български земеделски народен съюз и БРСДП (широки социалисти). При извършените на 17 август 1919 година парламентарни избори за земеделците гласоподават на 180 хиляди гласоподаватели, което им обезпечава 85 депутатски места. Комунистите стават втора парламентарно показана мощ, получавайки 47 депутатски места.
През пролетта на 1919 година стартира подготовката за мирните контракти. Условията в тях са обявени на делегациите от победените страни на 7 май същата година във Версай - Трианонския замък. Българското държавно управление предлага ориста на противоречивите балкански области - Македония, Западна Тракия и Южна Добруджа, да се реши посредством допитване до популацията (плебисцит), което да дефинира към коя страна да се причислят. Предложението е отхвърлено. Българската делегация в Париж на процедура не взе участие в подготовката на контракта. Той ѝ е натрапен под формата на диктат.
През 1918-1919 година Теодор Теодоров е министър-председател и министър на външните каузи и изповеданията в два следващи съдружни кабинета. Ръководи делегацията на България при договарянията на Парижката конференция, само че подава оставка като министър-председател, отказвайки да подпише Ньойския контракт. През 1922 г. е задържан и измамен под отговорност като провинен за националната злополука от държавното управление на Български земеделски народен съюз. Лежи в Шуменския затвор заедно с доста други водачи на опозицията.
След Деветоюнският преврат през 1923 г. е освободен и се причислява към Демократическия сговор.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ