На днешния ден през 1911 г. е роден Тодор Живков,

На днешния ден през 1911 година е роден Тодор Живков, прочут мърляч на българското слово, произнесъл през безсмисления си живот доста простотии. Ръсеше ги обилно и без да се замисля. Като се стартира от паметното: " Тази година цех за полупроводници. Догодина – за цели проводници! " И се стигне до циничната изповед: " Времето е ваше, само че всичко друго е наше! ", последвана от още по-циничната: " Може да взема решение тоя, който има пари, бе! " Според българското законодателство Тодор Живков е управлявал " незаконен режим " и " незаконна организация ". Законът е признат преди 23 години, не е променян и това значи, че е добър. Моето мнение е, че му липсва лустрационната част, само че аз по принцип постоянно имам друго мнение. Преди да бъде инсталиран от руските " приятели " за пръв партиен и държавен началник Тодор Живков е работил като печатар. Гълтал е оловни пари в печатницата. За мозъка това е доста нездравословно. Има косвени данни, че е сътрудничил на полицията. С това се изясняват някои обстоятелства от биографията му. Така да вземем за пример през лятото на 1931 година като член на младежката организация на Българска комунистическа партия е арестуван от полицията, само че по неразбираеми аргументи е освободен без да му бъде повдигнато обвиняване за незаконната активност в която е взел участие. И това " упражнение " с него се повтаря неведнъж. Задържа го полицията за антиобществени и неразрешени от закона прояви и незабавно по-късно го освобождава без покачване на обвинявания. Има изказвания, че топ служителят на реда Никола Гешев е бдял над него. А може би по тази причина и Гешев става незабележим след 9 септември 1944 година? Време е българските комунисти и социалисти да признаят, че Тодор Живков е бил клеветник на така наречен от тях монархофашистка власт. Веднага след 9-ти септември 1944 година Живков и неговият правилен приятел Мирчо Спасов прочистват информацията за себе си в полицейските архиви. Това, което не съумяват да унищожат, " братушките " го отнасят в Москва. И то още е там. Но това е по-малкото зло. По-голямото е, че двамата като началници в " Народната милиция " подреждат да бъдат избити хиляди българи. Спасов е докладвал на Живков листата с " лицата ", а той му е отвръщал с мигане: " Да, разстреляйте ги! "  Ето признанието на самия Мирчо Спасов: " Партията разпореди преди " Народния съд " да се поизчистят, колкото се може повече врагове ". Защото " след това с присъдите става постепенно ". И по този начин всяка нощ по разпореждане на Живков почтени българи са откарвани към Радомирско – местността Червена могила, към селата Върба, Темелково, Батановци. Там ги " опушквали " и небрежно заравяли в нивите. " Около 100 нощи пращахме по пет камиона, по двайсет души на камион " – признава Спасов. И пресмята: " Това ще е някъде 10 хиляди ". А след среднощ този изрод е докладвал на началника си: " Досегът ми с другаря Живков беше доста специфичен. Бяхме се разбрали да си оповестяваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа,...но нали някой трябваше да я свърши ". Мокра или мръсна, само че е реалност, че е комунистическа работа. Факт е, че по този начин са убивали комунистите. Неслучайно преди да се самоубие през 1991 година техният стихотворец Веселин Андреев написа: " Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия... Проклет да е Живков! И живковистите! " И не преставам да се чудя на акъла на днешни партии като Политическа партия и Демократична България, които се обявяват като демократични, само че издигат за кмет на София правоприемник на крепители на Живковия режим. През 1954 година Тодор Живков става първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а през 1962 година министър-председател. И единствено за няколко години довежда България до цялостен фалит, до несъстоятелност. През февруари 1959 година държавният златен запас от 20,1 тона злато е изнесен скрито с влакова комбинация в Съюз на съветските социалистически републики. През 1963 година Живков предлага България да се заличи като страна и да стане 16-та република на Съветския съюз. На съвещанието на висшето управление на Българска комунистическа партия той декларира: " Ние няма да вършим обединение със Съюз на съветските социалистически републики от ден до пладне, а завинаги, което ще бъде пример за всички страни ". Пет години по-късно отново той предлага на " руските приятели " да се предприеме военна експанзия против Чехословакия и то единствено тъй като тамошните комунисти са поискали техният социализъм да има " човешко лице ". Но за Живков социализмът трябваше да има " зверско лице ". И той в действителност имаше такова лице. И за наш народен срам българската войска нахлува в Чехословакия. Като всички циници, простаци, убийци и национални предатели, Тодор Живков не понася и най-малката рецензия. Затова и когато научава, че един български публицист го подлага на критика и освен това живее в " омразния Запад ", той подрежда: гибел, гибел, гибел! И на днешния ден, 7 септември 1978 година, Държавна сигурност, същата в която са служили баща, мама и дядо на Васил Терзиев, мераклията за кмет повдигнат през днешния ден от ПП-ДБ, провежда убийството на огромния наш публицист и журналист Георги Марков. Денят не е определен инцидентно. Убийството е подарък за рождения ден на диктатора Тодор Живков. Обзема ме свирепо въодушевление. В ден на печал, на 2 юли 1971 година, когато цяла България скърбеше и се прощаваше с двама от най-талантливите наши спортисти – Георги Аспарухов и Никола Котков, правешкият празноглавец се оказва " угрижен " от обстоятелството, че на погребението им са се стекли " над 150 000 души ". И че то е станало " в часа, когато се погребваха руските космонавти ". И следват непостижимите по своята безсмислица думи на Живков: " Защо трябваше да огорчим руските хора, на какво съображение?...няма да поносим да се издигат други кумири за нашата юноша и за народа с изключение на тези, които партията издига ". В това изявление е целият Живков – нахален и безсрамен прислужник на Кремъл. В куфалницата му националната респект към двама надарени българи е " оскърбление " за " руските хора "!? През 1986 година Тодор Живков заповядва да се мълчи за смъртоносната повреда в Чернобилската атомна електроцентрала " В.И.Ленин " и да не се вземат защитни ограничения за отбрана на българските жители от радиацията. Разбира се, заповедта му не се отнася до неговите приятели и до родата на Васил Терзиев. За яките комунистически и ченгесарски родове се докарва вода и храна от другия завършек на света. Сакън да не ги гътне Чернобил. Затова пък Стилян Петров, известният наш футболист, е един от инфектираните от миналия над страната ни чернобилски радиоактивен облак. Когато на 10 ноември 1989 година по разпореждане от Москва Тодор Живков бе освободен от поста на общоприет секретар на Българска комунистическа партия, той гледаше като препариран своите " приятели ". И в действителност видяхме един шушумигав човечец, който като че ли не разбираше какво се случва. Казват, че му били дали някакви успиващи лекарства, с цел да одобри по " безболезнено " новината. Прие я. Но има българи, които още не могат да вдървен, че Живков бе името на злото за няколко български генерации. И това е покруса. От тази тяхна недосетливост си патим и до през днешния ден.